Jump to content
valiamaria

29. УРОКЪТ КЪМ ЕДНОГО, БЕ УРОК КЪМ ВСИЧКИ

Recommended Posts

29. УРОКЪТ КЪМ ЕДНОГО, БЕ УРОК КЪМ ВСИЧКИ

 

Катя Грива беше много фина девойка, когато дойде на Изгрева. Беше завършила музикалната консерватория в Италия. Имаше хубав драматичен сопран. Отиде в операта, одобриха я като певица, но тя там не можа да издържи на задкулисният живот на театъра, както и на официалните порядки, които съставляваха официалния живот на една оперна певица. Напусна и каза: "Там не е за мен!" И дойде на Изгрева. Срещам я веднъж и я запитвам: "Катя, защо не пеете в операта? Та там с вашият глас ще направите оперна кариера". Отговори ми: "Моето място е на Изгрева". И там остана. Заедно с още няколко сестри бяха непрекъснато около Учителя, стояха и седяха всеки ден пред салона или пред приемната на Учителя с единствената цел да Го зърнат и да проговорят някаква дума с Него. Това за тях бе една вътрешна необходимост. За тях това беше онзи зрителен досег с аурата на Учителя, чрез която се хранеха душите им. Приятелите не одобряваха това и ги критикуваха. Но Учителят разреши този проблем с чакащите сестри поотделно строго индивидуално с всяка една от тях. Катя Грива не можеше да се справя сама с финансовия си бюджет. Ако имаше пари можеше да ги похарчи много бързо. Оплака се на Учителя. Тогава Той й каза: "Остави ги при мен и аз ще ви ги давам". Тя започна да Му дава парите си. Когато й потрябваха отиваше да си иска. Учителят изваждаше нейният плик и й подаваше толкова пари, колкото тя искаше. Всички ние се учудвахме. Дали Катя не хитруваше само и само да прави по този начин по-близък контакт с Учителя. Но после се убедихме, че това не е така. Просто това беше една нейна слабост да не може да си пази парите от самата себе си. Но дойде и развръзката. Учителят й нареди да отиде да работи като учителка по пеене в провинцията. Тя не искаше да напусне Изгрева и Учителя. И тогава цели шест месеца Учителят нито говори с нея, нито я поглежда. Тя не можа да издържи на това и накрая бе принудена да замине и да работи като учителка в гр. Трън. След време Катя идва през една ваканция на Изгрева, но вече като учителка. Учителят я спира и пита: "Е, рекох, какво прави учителката по пеене? Може ли вече учителката по пеене да си пази парите от самата себе си?" Катя се усмихва и отговаря: "Учителката по пеене през денят пее на учениците, а през нощта плаче за себе си. На следващият ден учителката изпитва жалост и срам от така спечелените пари и не смее да ги харчи". Учителят се усмихва и подава десницата си, която Катя целува. Катя е щастлива, че отново Учителят я приема. Изминаха много години и Катя се пенсионира като учителка. Дойде да живее на Изгрева и винаги когато получаваше пенсията си плачеше и благодареше на Учителя, защото по този начин на Катя бе осигурена прехраната до последните й дни. Учителят тук приложи два различни метода към нея. Единият метод бе да се научи как да съхранява. А другият метод бе, да се научи как да оценява благата, с които човек борави и разполага. Тя научи този урок. Но имаше други братя и сестри на Изгрева, които не научиха този урок. Тогава трябваше сами да учат какво значи непослушание към урока, който е предал Учителят на ученика, защото този урок към едного на Изгрева бе урок към всички.

Накрая се стигна до там, че някои братя и сестри в почтена възраст останаха без препитание и парични средства. Някои дочакаха до онази пределна възраст, към която държавата отпускаше социална пенсия на бедните и изоставените от обществото свои граждани. Доживяхме да видим и това, което бе плесница за всички, които слушаха Словото на Учителя, но не изпълняваха онова, което Той говореше като правила и задачи на ученика. Първото задължение на ученика бе да изкара с честен труд прехраната си. И със своят труд да бъде полезен на обществото, в което живее. А чрез живота си да прилага Учението на Учителя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×