Jump to content

32. ЛЕКАРСТВОТО КОЕТО, ДА БЪДЕ ХРАНА


Recommended Posts

32. ЛЕКАРСТВО, КОЕТО ДА БЪДЕ ХРАНА

Точно в това село, в което имах карма с населението му, дойдоха и много неприятности следствие, при което получих невроза, не можех да спя, бях неспокойна и се задушавах от напрегнатата психическа атмосфера създала се около мен. Не можех да се храня, храната ми засядаше на гърлото и падаше като топки камъни в стомаха ми, не можеше да се смели храната и да премине нататък. Понякога повръщах упорито. Бях обезпокоена за здравето си. В една от предстоящите учителски ваканции аз отидох при Учителя и Му обясних всичко. Той ми даде съвет. Препоръча ми сутрин да изпивам на гладно една топла чаша вода и като се минат 10-15 минути да изпия една-две супени лъжици зехтин. Записах си указанията. Накрая Той завърши с думите: "Храна, която не лекува и лекарство, което не храни, не е за препоръчване".

Отидох си на село. Започнах да изпълнявам съветите. Стомахът ми се отпусна и можех да поемам течности и по малко храна. След една-две седмици храносмилането ми се оправи. Възвърнах жизнеността си и възстанових здравето си. Иначе щях да си замина млада и зелена като едно и две, както казваха учениците тогава. Колежките с внимание ме наблюдаваха, как можах сама да се справя със здравето си. Те не знаеха нищо за Учителя, макар че виждаха, че съм вегетарианка и че чета дъновистки книги. Това за тях бе достатъчно да си създадат негативно отношение към мен. Но въпреки всичко аз нали оздравях и досега съм жива. Това малко ли е? Моля ви се, това дори е много.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...