46. ОТХВЪРЛЕНИЯТ ЖЕНИХ

[valiamaria]

46. ОТХВЪРЛЕНИЯТ ЖЕНИХ

Бяхме млади, жизнерадостни, всички хубави и живота искаше от нас своето си. И светът искаше от нас своето си. Понеже нищо човешко не ни бе чуждо, аз се влюбих в едного брата на Изгрева и той се влюби още повече от мен в моята особа. Той ми предложи брак. Но този въпрос не можех да го разреша. Нали имах опитност с онези тикви на плета, които ги духам докато са зелени и са още на плета. Накрая реших да отида при Учителя и да го питам какво мисли Той по този въпрос. Аз, както не можех да го реша, така и не исках сама да го решавам. "Учителю, един брат иска да се ожени за мен. Какво да правя?" Той ме погледна, чу за името на брата и каза бавно, проточено: "Той иска някой да го носи". Не можах отначало да разбера какво значи всичко това. Не попитах за изяснение. Беше ме срам, та аз бях учителка с претенции, а да не разбира учителката онова, което й се говори на чист български език. Та аз бях литераторка. Представяте ли си в какво положение изпаднах! Излизам замислена и се чудя какво да правя.А по самия тон на Учителя разбрах, че той не е за мен. Но ме остави свободна сама да си го решавам въпроса с женитбата. Аз отказах на брата. Обясних му, че Учителят не одобрява нашия брак и че не сме един за друг. Това го успокои и ние се разделихме миролюбиво. По-късно той се ожени. Минаха няколко години, какво се случи не зная, но научих, че жена му се бе парализирала и той трябваше да я гледа на легло. Като научих това, веднага в съзнанието ми излезна цялата онази случка за онзи, който иска да се ожени за мен, за да го нося на гръб. Да, той искаше някой да го носи и да му решава проблемите. Той бягаше от тях. Но съдбата като видя това го постави на друг изпит. Трябваше да се грижи за парализираната си жена. Ще не ще, грижеше се за нея години наред. Мъчителна и покъртителна картина. Ако бях се омъжила за него, какъв изпит щеше да избере небето и за него, и за мен? Разбрах, че Учителят и този път ми помогна. Но пък и аз имах послушание към тези неща. Казах: "Не!" Рекох и отсякох. Оставих зелените тикви на плета да узреят, други да ги откъснат, други да ги пекат и други да ги ядат. В минал живот бях яла тикви и то не какви да е, а големи, печени и от сладки, по-сладки. А сега в този си живот ги духах още зелени и то по плетищата.