Jump to content

61. ЧОВЕШКИТЕ КАЧЕСТВА


Recommended Posts

61. ЧОВЕШКИТЕ КАЧЕСТВА

Какви терзания съм имала от това, че не мога да свиря като виртуоз на пиано или на цигулка. Бях учителка и като такава трябваше да зная нотен текст и чрез него да разучавам детски песни и да ги уча децата да пеят правилно. Това правех успешно, по-добре от другите. Можех да пея също добре. Имах китара и с нея свирех песните на Учителя. Но само толкова. Опитвах се да пиша поезия, написах що-годе някаква. А исках от себе си много неща. Бях недоволна от себе си и от времето, в което се движех. Усещах, че си губя времето и силите, а не придобивам нищо особено. Всичко се движеше по средата, нито малко, нито повече. Изобщо средна работа. А толкова идеи имах, че не можеха да се вместят в мен. В края на краищата средна работа и средна оценка. Недоволна от себе си отивам да се оплаквам на Учителя и да протестирам срещу всичко това. Нали съм в Школа, нали съм решавала задачите си успешно, а защо да няма видими резултати? Изслуша ме: "В един живот не можеш да развиеш от придобитите си недостатъци повече в едно, две качества". "Ами как така, Учителю, та аз за какво съм дошла тук при Вас? Та аз си губя времето и силите само с едно, две качества за цял живот. Това вече не е смешно, но трагично за мен." Продължава да ми говори: "Ти искаш да постигнеш в един живот повече отколкото ти е дадено". Аз отново протестирам. Обяснява ми: "В джоба си имаш един лев и се намираш на пазара. Ще купиш точно това с монетата, която имаш в кесията, макар че кесията ти е голяма, а очите ти лакоми, стомаха празен и стоката на продавача превъзходна". "Учителю, от къде ги измисляте тези примери, че ме смайвате?" "Не ги измислям, а ги вземам направо от живота и ви ги превеждам на ваш език с вашите думи и то достъпни за ума ви." Аз вече съм разбрала. Значи мърдане няма. В този живот най-много да придобия едно до две качества. Леле, да знаете, че имам сто идеи, двеста желания и мога да направя хиляди неща. Ама на, нищо не успявам. Трябва да се задоволя с онова едно, което ми дава Учителя. Е, може да се престраша, да поискам да станат две. Да благодаря на Бога и за това. Ако не бях в Школата нищо нямаше да придобия, а можеше и да изгубя и това, което носех със себе си като придобити качества. А смятахме на времето, че ако не светии, то поне адепти ще станем, видими и невидими.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...