Jump to content
valiamaria

63. ПРАСКОВА И ТРИ СТИХОТВОРЕНИЯ

Recommended Posts

63. ПРАСКОВА И ТРИ СТИХОТВОРЕНИЯ

 

Бяха изминали няколко години от заминаването на Учителя от земята. Трудно възприехме това събитие - то бе историческо и съдбовно за нас. Всеки по отделно сам го възприемаше и отмерваше времето си в него. Някои се отклониха, а други се опълчиха срещу Учението на Учителя, макар че Му бяха целували ръката. В резултат на това всички си платиха жестоко като си заминаха в големи мъки и много млади. Отгоре бяха ги прибрали, отрязаха им жизнения кредит на земята.

Една нощ сънувам сън, обикновен сън с необикновено преживяване. Сънувам Учителя. Той взема една праскова и ми я подарява. Гледам прасковата, а тя разрязана на три части, на три резена. Аз се смутих, макар че зная, че това е сън, но се уплаших, защото знам, че това е символика, която не зная какво означава. Той схвана това мое смущение: "Три стихотворения!" Аз взимам на сън прасковата и изяждам трите резена пред него. Събуждам се сама в леглото, после ставам и разхождам. Какво означава това? Нищо не означава, защото не може да бъде нещо, което да бъде пипнато на земята. Аз вече не пиша от три години нищо. Не бях написала нито ред. А Учителят как ме насърчаваше приживе. Ето сега ми се яви на сън, за да ме насърчи отново. От същия ден започнах отново да пиша. Написах стихотворението "Махабур". Това е едно от санскритските заглавия на петото езеро - "Бъбрека", от 7-те рилски езера. И поезията отново започна да се втича в мен от Невидимия свят.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×