Jump to content
valiamaria

69. ДИПЛОМАТА

Recommended Posts

69. ДИПЛОМАТА

Една от сестрите, която също беше от групата, която непрекъснато седеше пред прага му трябваше да си вземе матурата за гимназиално образование. Без диплома тя не можеше да се назначи и за една селска учителка. Но тя тук висеше и седеше по цял ден пред вратата на Учителя и не четеше. Родителите й бяха разтревожени за нея, защото са я изпратили в София и от нея нищо не излиза. Нито учи, нито се дипломира, нито пък да вземе да се ожени, та да тръгне нанякъде и да й се оправи живота. Така мислят близките и пишат такива писма до нея. Вероятно това е прозрял и Учителя. Излиза пред вратата и пред всички стоящи там се обръща към нея и казва: "Давам ти срок. Шест месеца няма да припариш до Мене и до Изгрева докато не си вземеш матурата". Ядосано Той преминава през групата и с никого не приказва. Сестрата сконфузено си тръгва. След шест месеца търчи на Изгрева и размахва диплома в ръката си. Учителят в този момент разговаря със сестрите, които са пред прозореца, които през тези шест месеца продължават да висят там, докато онази долу в града учи и взема изпити. Приближава се към Него. Всички й дават път, защото я е нямало шест месеца и се е загубила по света и пропаднала за Изгрева. "Учителю, ето дипломата!" Той я поема, разглежда я и казва: "Хубаво. А сега на работа!" "Ама каква работа? Нали искате диплома. Ето ви диплома." "С тази диплома ще отидеш и ще работиш като учителка на село и ще си изкараш хляба. И не само това. След години ще имаш пенсия." Сестрата е посърнала, защото има нова задача. По едно време Той се обръща към останалите. "Да видим сега от вас кой няма диплома?" "А-а, Учителю, ние си имаме диплома, ние сме ученолюбиви." "Ученолюбиви, но мързеливи на Изгрева. От утре да ви няма тук. И всяка с дипломата да заминава на село да работи като учителка и сами да си изкарвате хляба." Така Учителят разреши въпроса с тези сестри, които висяха с часове пред вратата Му. А ние, учителките, които работехме имахме възможност да идваме на Изгрева само по време на ученическите ваканции. А това бе повече от привилегия за нас. Тази сестра бе Катя Грива

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×