Jump to content
valiamaria

70. ИЗГОНЕНИТЕ

Recommended Posts

70. ИЗГОНЕНИТЕ

 

Едни от сестрите, които непрекъснато висяха пред стаята на Учителя бяха Велева, Балтова и Маргарита Мечева. Непрекъснато пред прага Му, непрекъснато пред Него, зад Него и около Него. Вероятно това додяваше на Учителя, веднъж Той се спря и пред всички им каза като ги посочи: "Един месец да ви няма около мен!" Те стоят като приковани, не смеят да гъкнат. Всички мълчим и бавно се разотидохме. От следващия ден тях ги нямаше. Аз заминах на село да уча децата. След един месец се връщам на Изгрева и се упътвам да видя Учителя. И какво виждам. На пейката е седнал Учителя, а от едната и от другата страна са седнали Велева и Балтова. Седят и си говорят нещо, а Учителят от време на време се смее. Аз се приближих, Той ме видя, схвана смущението ми от тази гледка и ме извика по име. Със същата усмивка и разположение се обръща към мене. Отдъхвам си и товара, който го носех се разтовари от само себе си. Сестрите стават едновременно и ми правят място да седна до Учителя. При друг случай това не биха сторили, та те щяха да се бият за мястото си до Учителя. "На какво дължа това внимание от ваша страна?" "Ами на това, че днес се навърши един месец откакто ни нямаше тук и за пръв път сега Учителят ни приема." Усмихвам се: "И мене ме нямаше един месец, само че бях на село. Само че аз доброволно си тръгнах от тук, защото учениците ме чакат". Учителят е разположен към всички ни. "Ученикът трябва да работи. Един доброволно, друг насила. Важно е работата, която трябва да свърши да е така както трябва." Аз мълча. Значи освен двете изгонени сестри пред мене, за един месец, се добавя още една сестра - това бях самата аз. Ония насила са изгонени, а аз доброволно съм отстранена. Ама че работа. Кой може да си помисли такова нещо? Учителят постъпваше така, че едновременно се задействуваха неколцина и всеки тръгваше по своя път. Но при положение, че ученикът имаше път да извърви.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×