Jump to content

78. ЯЙЦЕТО, КОЕТО СЕ ИЗМЪТИ


Recommended Posts

78. ЯЙЦЕТО, КОЕТО СЕ ИЗМЪТИ

Бяха ми дошли у дома на гости брат и сестра, които току-що се бяха оженили. Като ги видях да влизат, възкликнах: "Ей, какво нещо е да влезат млади хора, те носят младост и живот". Те се усмихват и съобщават, че са се оженили. Казвам им: "Свърши се. Вие вече не сте брат и сестра. Братството ви изчезна". "Ама как така, ние сме решили да не се отклоняваме от Словото на Учителя." Съпругата му като идваше на времето като момиче водена от баща й винаги беше елегантна, с едно таке "ала франсе". Обръщам се към брата: "А ти какво си решил да правиш с нея?" "Искам да я направя добра съпруга." Аз съм изненадана. Оглеждам ги и двамата. Виждам, че са заблудени. "Искам да ви кажа няколко думи. Не търсете щастието! Ако живеете в хармония и разбирателство, това е най-голямото щастие, което човек може да го постигне на земята". Те мълчат и се усмихват. Младоженци са, сега се усмихват, но после ще видим.

Мен винаги ме интересуваше темата за човека. Въпросът за отношението на мъжът и жената не ме вълнуваше. Аз търсех човека дали ще го срещна в мъжа или в жената. А дали ще го намеря в мъжа или в жената за мен също беше без значение, защото аз търсех истинския човек. Наблюдавах ги тези млади. Какво ще остане от тях след години? Ще оставят ли спомен и следа от себе си? И къде ще го положат. В сърцата и умовете на своите съвременници като следа или на нашето поколение, което си отива като спомен. Или в идното поколение като спомен или в другото, като следа. Аз затова съм, за да размишлявам. На третия месец идва младоженецът и ми съобщава: "Съпругата ми избяга заради другиго, поведена от баща си. Взе я и си я отведе у дома". Аз скочих и викам: "И какво става накрая от вас? Нито семейство, нито брат, нито сестра". Той вдига рамене. "Аз продължавам сам. Аз ще си бъда брат, сестра, съпруга и всичко." "А дали ще издържиш?" Той стои пред мен и кима утвърдително.

Веднъж на Рила Учителят беше седнал на една скала, представляваща голям заоблен камък приличащ на голямо от няколко метра яйце. Яйце на великан. Приближих се до Него. "Тука в този камък седи, затворен е един дух, който на времето гонеше богомилите." Оглеждам камъка. "Учителю, както виждам, камъка е много голям и вероятно духът в него дето е затворен е също голям. Какво ще стане ако този дух излезне от камъка?" "Аз затова съм седнал отгоре, седя повече от половин час и го мътя. Трябва да се измъти и сам да счупи черупката си и после да тръгне като кротко, жълто, пухкаво пиленце." "А като порастат тези пиленца какво ще станат?" "Е, това ти ще провериш!" Минаха десетки години. Онова, което беше в камъка се измъти, само си проби черупката с клюна, излюпи се като пиленце, порасна и с човката си след време изкълва главите на всички ни и сега не знаем какво да правим и до къде ще стигнем. Пък си казвам, нали Учителят измъти това пиле, значи накрая трябва да бъде и да се случи така както Учителят го е предвидил. Говоря за това и за онова, което се излюпи след заминаването на Учителя. И което изкълва наоколо всичко подред, че не остана нищо от Изгрева.

Този случай го разказвам, за камъка и за затворения дух в него, защото като дойде братът и ми разказа, че младата му булка е избягала на третия месец заради другиго, му казах: "Не бой се, дошло е време духът да се излюпи и сам да пробие черупката си. Остави я да ходи по белия свят. А ти запомни случката, кога Учителят е седял върху камък и е мътил размирен дух, за да се излюпи накрая. Запиши го и го разкажи на останалите. За поука и назидание".

Той седи, слуша ме внимателно и всичко си записва. Дано това гдето записва да излезне някога наяве за поука на останалите поколения след мен. Дано. А после ще видим как ще се развият събитията.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...