Jump to content
valiamaria

83. ДЪЛГИТЕ ГОДИНИ В МОЯ ЖИВОТ

Recommended Posts

83. ДЪЛГИТЕ ГОДИНИ В МОЯ ЖИВОТ

Много неща се измениха в живота ни, в отношенията и у нас самите и в нашия слънчев, китен Изгрев, от който ще остане като че ли само спомен. Радостта отлетя с Учителя - беседи, Паневритмия, колективен живот, за какъвто правехме съзнателен опит, всичко това се забрани от външни фактори, останаха само групови срещи по домове и по Витоша и Рила. През тия невесели години аз четох и чета още по-задълбочено, склонността ми да оглеждам обективно, да преценявам и съпоставям неща и събития се изостри още повече и затова често се връщам с тъга в миналото и определям за себе си тия 22 години на жив контакт с Учителя, като най-светли, неповторими години в живота ми. Сега когато хвърлям продължителен поглед върху изминатия през тях път виждам, че всичко е било на място, че всичко изживяно е било за добро, включително и това, което сега преживяваме. И самотата на село, която понякога ми тежеше, всъщност беше творческа, и противоречията по пътя бяха градивни камъни, вече огладени.

И все пак, аз съвсем не казах всичко преживяно през тия светли години и възможно ли е? Много красиви спомени са останали заключени като нещо свещено, като реликва в тайната стаичка, в душата. Аз далеч не казах всичко и за Учителя, защото и никой от нас, които бяхме около Него като съученици, не може да стори това. Защото никой не е дошъл до онова истинско познание за УЧителя и все пак и най-малко просветеният е запазил спомен у себе си, че се е докоснал поне до една необикновена святост. Сега минават, нижат се много случаи на проверка на онова, което е говорил. Между многото Негови слова, които набелязаха пътя ни към бъдещето, често си спомням една мисъл: "Вие сте още в началото на вашето съзнателно развитие". И действително, за себе си аз имам схващане, че само съм стъпила в началото на един път, който се губи от погледа във вечността, но път из който ще вървя винаги озарена от голямата светлина лумнала от душата на Учителя. И ако Той бе казал в последните дни на земния си живот пред приятели: "Свърши се една малка работа" и ако Той с велико смирение така е преценил голямото дело, което извърши, а то бе дело Божие, какво да каже който и да е от нас?

И когато Той се върне да продължи това дело, може би сега по изключение това да бъде по-скоро, вярвам че ще бъде при по-благоприятни условия, с по-малко противодействия и врагове. Нещата не се повтарят. И ние, които пак ще Го намерим, ще бъдем навярно свободни от карма, ще бъдем и по-добри и ревностни ученици.

Да бъде благословено Името Му през вековете, да бъде благословено и делото Му за слава Божия, да бъде светла радостта ми, когато отново ще Го срещна, да бъде крепка вярата ми, че ще изпълня завета Му.

Август, 1970 г., Изгрев- София Стоянка Илиева

Бележка на Редактора: За въведение към материала на Стоянка Илиева виж и прочети очерка за нея в "Изгревът", том IV, стр. 558-563, за да се различи истината от лъжата.

Настоящото бе съставено от Вергилий Кръстев от направения магнетофонен запис на нейните спомени от 1970 г., както и от записки, които съм си водил при разговорите си с нея.

Публикуваме скица от къщичката от чийто план на Учителя е строена. Разгърнатия план ще бъде поместен и издаден в отделна книжка, за да се ползува от онези, които искат да си построят в бъдеще такава къщичка.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×