Jump to content
valiamaria

87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

Recommended Posts

87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

Обискът на Изгрева 6-7.ХИ.1957 г. и взимане на беседите - извършен от властите на България и унищожението им.

КНИГИТЕ

1. Аз имах приятели верни, те бяха със златни сърца, ний раснахме дружно години, възлюбени като деца.

2. Свещеното чувство на обич в сърцето си имах за тях, делихме и радост и скърби, уверена в пътя вървях.

3. Тъй често беседвахме мъдро, те имаха светли очи,

в душата проникваха нежно, те пролетни бяха лъчи.

4. В минути върховни и святи за изповед само пред тях разкривах сърцето свободно, че знаеха те да мълчат.

8.ХП.1957 г.

5. Туй бяха любимите книги, туй беше свещения дар, Учителят що ни остави,

с тях влизах като в олтар.

6. В тях има заключена мъдрост, от слънцето слязла за нас,

и бликащ живот, изобилен, как жадно съм чела в захлас.

7. И ето, в ден мрачен, злокобен протегна се дръзка ръка

без милост ги грабна, отнесе, приготвила клада за тях.

8. Сега ми е стаята пуста, и празен е техния кът,

но скътах в душата богатство, не ще го докосне врагът.

Затваряне, заключване на салона на Изгрева, 15.ХИ.1958 г. от властите

на България.

ПЕТНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ

1. В онази паметна, последна вечер, когато храма се затвори, душите ни ридаха безутешно, дълбока рана се отвори.

2 Да се помолим дружно пожелахме, о, скръбен шепот на сърцата, молитвата ни беше плач сподавен, но хладна, глуха бе съдбата.

4. Една ръка безмилостна, студена, в гърдите ми заби кинжал, от болката сърцето ми простена, притиснах раната си с длан.

5. За чуждите надянах горда маска, закрих очи за подлостта, и стана ми излишна всяка среща с приятели на радостта.

3. И като стон се песента понесе всред поруганата светиня, простихме се, заключихме вратите и светло минало в душите.

6. А за утеха някой ми припомни: "Ще мине, времето лекува", ти чакай, моя горест мълчалива, а раната е все тъй жива.

15.Х11.1958 г.

1. Ден мрачен ноемврийски, гледа намръщено небето към земята, подгонените облаци се лутат,

а лъч от нийде не прозира.

2. Но мойто вътрешно небе е тихо, натам съм поглед устремила. Един, единствен образ грее

там винаги, по всяко време.

3. Струи обилна светлина от него, и две очи ме гледат топло,

мълча, но слушам в себе си дълбоко гласът познат да ми говори:

4. "Небето ти е чисто, тихо сърцето си сега смири, през него трябва да премине оралото на скръб дълбока, герои трябват за живота, и ти един от тях бъди! Помни, че Аз съм неизменен в бурите закрилник верен".

5. Сама съм в стаята и слушам, как двама са у мен, говорят, в сърцето ми, разбунено море, оглежда се тъй синьото небе и светла вяра ме крепи, крепи.

28.Х1.1958 г.

Посвещава се на Борис Николов, който бе в затвора, след което последва процес 1957/58 г. и салонът на Изгрева бе заключен и след това разрушен през 1971 г.

НОЩ

1. Сега е мойта нощ безсънна, дълга, наоколо ми мрак обвил, обгърнал всичко, нито една звезда в небето,

а мъка впила се в сърцето.

2. Сега в моята голгота тъжна, лежа разпънат сам в килия мрачна, далеч са близки и любими,

но виждам ги с лица унили.

5.Х11.1959 г.

3. Ръцете им протегнати са, вярвам да ме изтръгнат искат и не могат, пусти са пътеките към мен, месеци живея отчужден.

4. Което е написала съдбата,

на малка свещ сега разчитам бавно, нали това е само мое бреме, кой би могъл да го отнеме?

5. Сега е мойта нощ полярна, будна, над мен бездънен и затворен купол, трептя за онзи миг да зърна на тъмното небе зеница, да възвести деня Зорница.

1. С бисерно огърлие от песни ангел от небето долетя

още в утрото прозрачно, ведро, на събудената младост.

2. С тях възтрога дивен, красотата от лазурни светове дойде,

сноп лъчи разкри ни чистотата, съхранената в капката роса.

3. В слънчевата люлка залюляха те душите и мечтите, разпиляха облаците тъмни, буреносни

не веднъж от нашето небе.

4. Втурнаха се като свежа струя и наситиха сърцата с радост,

с тях живяхме, с тях вървяхме в устрем все към озарени върхове.

22Ж1964 г.

5. Всяка песен, всеки бисер светъл от дъгата багри озарява,

на криле ефирни възвисява в скръб сърцето залиняло.

6. Но по пътя връхлетя ни буря, остър трясък, грохот заглуши песните ни като ято птици

в бурята затихнаха дори.

7. И сега звучат унило, тъжно, като хубав спомен отлетял, тук и там от скъсаните струни те извличат нашата печал.

8 Нали всяка буря отминава, и през облак слънце се усмихва, песните ни пак ще ни издигнат на криле към слънчеви простори.

Песните са публикувани, а историята на тяхното създаване е описана в поредиците на "Изгревът", том

ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Днес тя е останала заградена от висока ограда в територията на посолството на бившия СССР, т.е. днешна Русия.

ПАНЕВРИТМИЧНАТА ПОЛЯНКА

1. Гдето младите лози шумяха тихо в дните слънчеви на мир и радост, гдето синьото небе с ефирен трепет галеше разцъфналата младост.

2. Гдето славея в зори с призив любовен лееха мелодии сърдечни,

и в пробудената ведра, свежа утрин вплитаха се в слънчевите песни.

3. Гдето боровите грани мълчаливи свеждаха чела пред слънчев изгрев и нависнали от сочен плод градини ръсеха ухание и радост.

11 .V. 1964 г.

4. Там полянката зелена,оросена се разстилаше от бодри стъпки, като бисерните капки по цветята нижеха се песните, игрите.

5. Там изплиташе съзвучието дивно светлината с музика в душите,

ще забравим ли ний слънчевия полет? и Пилота в кораба небесен?

6. Там чертаеше колона жива, плавно в слънчев ритъм кръг на любовта,

и завинаги вграден остана образ на велико бъдеще в живота.

1. Разказвай, не спирай, разказвай безкрайно за дните край теб преживяни, Той идеше често при тебе, лознице, разказвай за дни отлетяли.

4. Зефир ли шумеше в листата ти млади, затихваше мигом унесен, ти слушаше кротко хармония дивна, Божествена мисъл и песен.

До същата лозница бе положено тялото Му на 31.Х11.1944 г. Днес там е мястото на Учителя Дънов, оградено от елипса.

РАЗКАЗВАЙ, ЛОЗНИЦЕ!

2. Разказвай за дните честити и светли, щастлива ти беше тогава,

Учителя близо край тебе седеше в часът на вечерна прохлада.

3. От дневния шум на човешкия кошер Той идеше тук да почине,-

че знаеше много врати за небето и ключ за скръбта на сърцето.

5. Тук в размисъл чиста, потънал дълбоко Той виждал е дните на горест,

и бъдеще светло далече да грее -най-нова написал е повест.

6. За нея разказвай, не спирай, лознице, тя нека обходи земята,

красивата повест за гост лъчезарен, събудих в човека душата

7. И днес си зелена, облистена, китна, тъй както си нявга шумяла, за дълго години ти страж ще останеш свещения спомен да пазиш.

На мястото на Изгрева днес са построили посолствата на бившата СССР, т.е. днешна Русия и други такива.

ИЗГРЕВЪТ

1. На таз земя ний стъпихме със Него, и пръв Той "Изгрев" я нарече, защото тук посрещахме години мистично слънцето в душите.

2. А пуста бе в началото земята -дръвчета диви, стърнища, треви,

но Извор бликнал беше чудотворен, заселихме се покрай него.

3. И стана тя за нас оазис светъл, неотразимо ни привлече

тъй чистия и благодатен Извор, разлял обилно, свежи струи.

4. И неусетно ден след ден израсна край Извора една градина,

цветя уханни, сочни плодове отглеждахме с любов и радост.

5. Тук заживяхме в дървени къщурки, потънали в цветя и слънце, в красива простота, в доволство, в песни защото знаехме: гради ме братство!

11.1.1971 г.

6. Оазиса ни сочеха мнозина и казваха: "Да, Изгрева е рай", където слънчевата мъдрост е храна а любовта - вода кристална.

7. От туй, което беше и отмина остана само светъл спомен, залезе слънцето и в здрача хладен тъгата ръми в тихи сълзи.

8. Към таз земя на Изгрева посягат днес много ръце настървени, разкъсват я, заграбват и разравят, а людете далеч прогонват.

9. Ще отнесат те Изгрева в душите, не се обсебва светлината,

и като слънчеви лъчи ще будят готови пъпчици да цъфнат.

10. Ще отнесат те семена, ще пръснат, навред където обич грее, а Изгрева ще бъде светло знаме на любовта и братството в света.

1. Когато ги посаждаха в земята бе ранна пролет, слънце, радост, небето се синееше спокойно

и равен беше пулсът на живота.

2. Грижливите ръце на градинаря заботеха с любов усърдно,

а две очи замислени, дълбоки, присъствие велико бяха.

3. И всички те черешови фиданки разлистиха се неусетно, струеше от един балкон наблизо за тях любовна, топла мисъл.

4. фиданките отдавна са дървета, от плод обилен, сочен, всяка пролет короните им розовеят,

но чужди ръце ги обират.

5. Заграбиха ги тъй, без правда, милост,

и не едно сърце простена глухо, то жертва ли, насилие ли бе? съдете, огорчени братя!

6. Годините донесоха промени, преминал е отвъд и градинаря, и светлите очи далеч и близо

и те и те не са ли тъжни?

сега са бурни дни на разрушение.

7. И пак е пролет, навъсено небе в градината черешова - секири жестоки удари кънтя

едно след друго повалени лежат издъхнали дървета по тях сълзят неразцъфтяли пъпки.

Част от черешовата градина днес е останала в мястото на Учителя Дънов, оградено с ограда.

ЧЕРЕШОВАТА ГРАДИНА

8. Че нужна е на някого земята, сечи! Какво от туй - дървета! О, колко са все още непонятни душевна светлина и милост!

11-13 април 1971 г. - Цветница

Разрушаването на салона на Изгрева от властниците на България. СВЕТЛИНАТА СИЯЕ!

1. В тоя век на свободната мисъл, на борба за човешки права,

и когато във всички езици най-разбраната дума е "МИР".

2. В тоя век светотатство не е ли и позор! - да рушиш един храм? и да тъпчеш сърца устремени към Велико, Незнайно Начало.

4. А над облак прах лети аура от нощна мисъл и молитви, от звучалите песни свещени, от сърдечен език съкровен.

5. От светилника, що разрушиха, отлетяли са искри далеч, ветрове ще повеят, раздухат огън лумнал по целия свят.

3. Тъмен белег на скрита враждебност, слънчев храм без пощада руши, от стените порутени гледат само спомени свидни помръкват.

6. Заличете следите по-бързо, дайте вино на земната власт, но вериги напразно ковете -светлината сияе над тях.

З.У1971 г.

6. "Изгревът"... т. 8 81

Изгревяни, жителите на Изгрева бяха написали едно обръщение към властите на България. Подписите им лежаха под един надслов: „Не даваме Изгрева".

НЕ ДАВАМЕ ИЗГРЕВА

1. Не даваме ний нашата светиня, Тъй живо свързани сме тук

не даваме свещените следи от стъпките вече отзвучали.

2. Тук бяло знаме на любов и мир развя най-светлия човек,

за него спомени сияйни никнат под всяка наша стъпка, вред.

3. Той слънчевия Изгрев ни научи да срещаме в зори задружно, да пеем като ранобудни птички за пролетта в душата.

4. Тук видяхме събрана в мощен фокус онази жива светлина,

дошла да озари и да събуди за новия живот човека.

5. Не даваме тук грубо да нагазят нозе на дръзки люде,

нали и те сами светиня имат, а чуждата не тачат!

6. Не даваме ни с пръст да се докоснат ръце, които не са сяли,

не виждат ли в браздите разорани поникналото вече семе?

7. Не даваме тоз кът за нас тъй свиден, защото още тук витае

Великия, безсмъртен Дух донесъл завет от слънцето в безкрая.

8. Не даваме, защото сме призвани да пазим огъня свещен,

след векове ще идат тук да питат: квде, къде е стъпвал Той?

И да потушат огъня запален, ще пламне с нова сила по-далеч, неугасим е този пламък, знайте, защото е хилядолетен!

Камъкът е бил вграден в оградата от камъни, която е опасвала Бивака Шадай" на Витоша, пазейки ги от северният вятър.

НА ВИТОША

Ел

1. Той седеше тук на тоя камък, ний край Него притаили дъх, слушахме великото Му Слово, светлина за нашите души.

2. Той чертаеше ни път в живота и разкриваше простор пред нас, тъй дълбока, необхватна мъдрост, тя не се побираше в ума.

3. Той седеше - камък на основа и обгърнал с поглед далнините виждаше и сочеше браздите, гдето ще засяваме зърна.

17.1.1971 г.

1. Благодаря, че се родих в туй време, благодаря за стръмния си път,

където бури ме разтърсваха, но закалиха в мен духът.

2. Благодаря, че в жетвата на века с мнозина бях смирен работник,

и дял не вземах от земна слава, признание дори не дирих.

3. Видях в туй смутно време на предел, зори зора на светъл ден, предречена епоха величава

ще се роди, аз вярвам в тоя ден.

"Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си. Тогава струите на Любовта ще потекат през неговата душа." Учителят Дънов

БЛАГОДАРЯ!

4. И да отдъхнат люде уморени, от таз динамика в живота, развихрила се по всички друми най-смелите дела и думи.

5. Благодаря на ветровете буйни, пилеят сънища кошмарни, благодаря на всички светли сили, обсадили отвред земята.

6. Благодаря, че се родих в туй време, на синура на две епохи,

зората струи нежна светлина, в зората звучи песен на мира.

19.1.1968 г.

Заветът е отправен към съставителя на поредицата "Изгревът" от том I-VIII. и към всички онези, които го четат, за да се приобщят към Школата на Учителя.

<a name="bookmark117">МОЯТ ЗАВЕТ

1. Какво ли мога да оставя на теб, що идеш подир мен? ах, аз не се съмнявам никак, преобразена ще съм в теб.

2. Тогава? ето що - оставям един единствен мой завет:

ти пътя следвай, в който ходих, път верен, светло озарен.

3. Каквото не достигнах в него, каквито тайни не разкрих,

на тебе ги оставям, чуй ме, в тебе трябва да се продължа.

4. Ще избереш ти друга форма, ще бъде по-красива тя,

и в нея ще се слеят мълком две светли капчици роса.

7 .ХИ.1970 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×