Jump to content
valiamaria

11. СТОМНАТА

Recommended Posts

11. СТОМНАТА

 

Събудих се в четири часа и започнах приготовления с тоалета. В 5 часа слушах лекция, от 7 до 8 присъствувах на Паневритмия. Голяма светлина в ума, голяма топлина в сърцето. Така е всеки ден, когато има лекция от Учителя. Денят започва по-интересно, преминава по-интересно и завършва по-интересно. Всеки ден при Учителя е интересен, богат и запълнен, но в дните, които започват с лекция, интересът е подчертан.

И днешния ден е такъв. Богатството му се състои в това, че Учителят е дал ново направление на мисълта и моливите са записали ценни мисли. Богатството му се състои още в това, че много гости са дошли от града предани, искащи, чакащи души, които се радват, че именно тук се срещат едни с други, тук разменят мисли от прослушаното, и тук обменят опит и разрешават трудните житейски въпроси. Радват се душите.

И разделени на по-малки и по-големи групи, те с обогатени сърца поемат всеки своя път. Едни си отиват по домовете, други по служба, а някои поседнат приятелски и си говорят, говорят...

Да, разбира се, ще си говорят. Тях интересува въпросът, който Учителят разреши с хубав, богат пример. А дежурните са вече в кухнята и имат грижата за обеда. От там се чува песен. Обедът и следобедното време отминават светло и пълно. И докато едни тръгват за града, други пристигат. А някои пристигат и от провинцията. Винаги движение и работа.

След работния ден започват да се завръщат чиновниците, работниците и въобще всичко, което днес е било по служба.

Лампите се запалват. Учителят обича светлината и пред стаята на Учителя, пред салона и по двора става приказно от светлина. Сега всеки бърза да види Учителя, да Му каже интересното от деня, да получи това, което не е получил.

Но часът е 22. Всичко се прибира, че утре ранния час ще ги позове.

Аз, доста изморена, съм вкъщи. Но тъкмо, когато се приготвям за почивка, усещам един вътрешен знак, който ми говори, че трябва да отида към Центъра. Ставам без колебание, обличам връхната дреха и излизам. Навсякъде тихо. Прозорците говорят, че хората вече спят.

Пред стаята на Учителя е тихо. Оглеждам се. Искам да разбера защо съм повикана тук. Поглеждам нагоре. Качвам се по стълбата. И виждам. Стомната, с която се внася вода в стаята на Учителя, там.

Побутвам я. Празна. Вземам я, напълвам и я оставям на същото място. И си мисля. Значи невидимите помагачи видяха, че Учителят изнесе празния съд и дадоха сигнал. Аз долових този сигнал и се отзовах. Задачата е решена. Благодаря, Учителю, за днешния ден.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×