29. КОСМИЧНА БЪРЗИНА

[valiamaria]

29. КОСМИЧНА БЪРЗИНА

 

Топъл летен ден. Следобедът предразполага за почивка. И наистина всичко почива. И хора, и птички. И котенцето едва помръдва с опашка, и кученцето едва отваря очи. Не се мярка никой из Изгрева.

А и аз колко съм изморена? Ако мога поне за няколко минути да си почина. Но къде? Аз съм на катедрата. Много е удобно, наистина. Ще полегна на скамейката и толкова. Да, но тази скамейка е под навеса, на който казваме катедра, а тази катедра е на Изгрева. А какво е Изгрев? - Гостна. Изгревът е гостна, в която всеки момент пристига някой да срещне Учителя. Да срещне Учителят! Учителят не се среща лесно. Т.е Учителят е винаги на разположение на всеки, който дойде да Го потърси. Но идващият не е всякога готов за такава среща.

Та, Изгревът е мястото, където ученикът, искащият ще дойде на среща с Учителя, с Даващия. Изгревът е гостната. И по всяко време по двора, поляната, салона трябваше да има човек, който да посреща гостите.

Моята умора надделява. Оглеждам се. Наистина никой няма. Аз ще полегна за малко. За няколко минути. Но така будно ще бъде моето съзнание, щото най-леката стъпка, която стъпи на поляната, да мога да доловя. Малко ми е съвестно. Но не мога. Като че ли двойникът ми ще излезе без да ме предупреди. Очите ми се затварят.

Стъпка! Двойникът ми полетява с голяма бързина. Неизразимо голяма бързина. Аз дори се смущавам, да не би идвайки към мен, да ме отмине. Да не би да не може да спре точно върху мен. Аз се смущавам да не ме отмине, а той така точно се намести. Така точно. Без никакво, абсолютно без никакво сътресение. Нещо, което е непознато за земните закони. Аз се учудих, изненадах и в същия момент бях изправена. Беше Учителят. Стъпката на Учителя. Най-леката стъпка бях доловила, и от най-голямата космична бързина имах опитност. Благодаря, Учителю.