Jump to content
valiamaria

38. ПЕСЕНТА МАЛКОТО БРЪМБАРЧЕ

Recommended Posts

37. ПЕСЕНТА "МАЛКОТО БРЪМБЪРЧЕ 28.март 1935 г., 21 ч.

 

1. Салонът е светъл, лъчист и прекрасен. Слънцата светящи обилно лъчат, защото обичам лъчата Ти нощем,

тъй както и денем обичаш я Ти.

2. Пианото звуци прекрасни разлива под Твоите пръсти светящи, добри. Докоснали леко клавишите бегло

с милувка най-чиста и детска - брилянт.

3. И фупата малка, честита и скромна от няколко мили тук братя, сестри, заслушва се тихо, по тях се унася -неземна и чудна пред тях красота.

4. Един брат наслуки отваря вратата, привлечен от този обилен светлик, пристъпва навътре учуден и омаен,

и тъй се заглежда, заслушва и той.

5. Пианото звуци прекрасни разлива, неземни и чисти, брилянтни и тъй светящи, трептящи, повдигащи смело умът и сърцето, душата, дъхът.

6. На сцената светло, красиво и светло, в умът просиява така изведнъж.

А братът там стъпва, пристъпва и гледа. И всичко политва така изведнъж.

7. Учителю Благи - прошепват душите на всичките мили тук братя, сестри, които участват във тази картина -листец сякаш те са на красния цвят.

8. И радват се тайно, и любят Го тайно, и мислят, и чувстват съвсем ясно те Великото Ново, което приижда, което се ражда пред самите тях.

9. Учителят свири, Любимият свири тъй леко и нежно клавишите Той ту милва и гали, ту ггьк им говори. Внезапно запява усмихнато Той:

10. "Аз бях малко бръмбарче, ходех по горите

и пъплех по цветята. Това е една стара басня -па мина една царска дъщеря и ме обикна. И станах човек."

11. Слушатели мили се леко усмихват оживени много на този велик така казан символ, естествено, скромно, и скромно изведен до таз красота.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×