38. РОЖДЕНАТА СЕСТРА

[valiamaria]

 

38. РОЖДЕНАТА СЕСТРА

Веднъж Учителят каза пред мен за моята рождена сестра Мара Савова Чаталбашева: "Тя е символ на чистота".

Тя бе много музикална, но нищо не остави като творчество, защото имаше друга програма в този си живот.

А аз си казах, че ще пиша само за Учителя, но написах и други работи впоследствие. Учителят бе ми казал, че не всичко, което преминава през ума на човека може да се напише.

Сестра ми имаше верни приятелки. Една от тях бе Наталия Чакова. Друга бе Савка Керемидчиева. Прилагаме две писма от тях.

* * *

Празник в планината

На Марето

Сияещи лазури! Ведросини небеса!

Най-чистия кристал не е тъй прозрачен както въздуха днес, пропит с лек и сладък мирис! Скалите, върховете, сякаш са измити. Тревата е по-мека и по-крехка от всеки друг път. Малките розови и сини цветенца някак по-нежно и загадъчно се усмихват. Вадичките самодоволно ромолят. А изворчето - нашето бяло, приказно изворче и то пее някаква нова и сладка песен.

Защо днес небето е толкова синьо?

Защо въздухът е тъй благоуханен?

Защо всичко се усмихва и пее?

Защо над нас грее някакво ново слънце, чиято светлина е тъй ослепителна и топла,топла, топла?

В стройни колони от по пет души братя и сестри ритмично дигат и слагат ръце към небето, леко, красиво, сякаш някакви особени, свръхземни същества излязли из дебрите на планината издигат молитвено ръце към Бога на планината. Не мога да повярвам, че това са те - нашите сестри и братя, с които от толкова дни споделяхме красивите и понякога мъчни дни тук горе.

Но всичко се сля в една необозрима светлина. И върхове и треви, и цветя, и скали, и езера, и ручейчета, всичко обгърна нежната светлина на най-нежното "Слово на планината": "Блажени кротките...! Блажени нажалените...! Блажени чистите по сърце...! Блажени милостивите...! Блажени миротворците... ! Блажени гонените заради Правдата... ! Блажени! Блажени! Блажени! Блажени всички, които викат към Господа! И чийто Господ е сам Бог!"

Има дни когато щастието е толкова голямо, че уморява. Има дни когато радостта прелива, като пълноводна река и застрашава да направи пакост. Има дни, когато светлината е толкова голяма, че човек полупритваря очи. Има дни, когато се дири сянка, поради голямата топлина.

Това са редките дни в живота! Редките дни в годината! Днес може би е един от тези дни.

Затова въздухът тъй благоухае. Затова небето е толкова синьо. Затова слънцето тъй ослепително грее. - И всичко и вред загадъчно и нежно се усмихва!

А там, край бялото и приказно изворче, отдъхва тихо и спокойно Той, всред своите любящи и верни ученици. И най-младият от тях леко и унесено свири.

Марче, обичам пред неделя (събота вечер) да оставя настрана всекидневната работа и да си мисля хубави неща: за Рила, за Изгрева, за Него, за тебе и пр., и пр...

Тази вечер пак отидох да се разхождаме с тебе двете край изворчето. До "Близнаците" не можахме да стигнем, защото там край изворчето ме спряха няколко светли, вдъхновени картини, които се опитах да възпроизведа на лист. Отворила бях и рилската си тетрадка и там прочетох: "Той отдъхваше тихо и спокойно всред своите любящи и верни ученици и най-младият от тях свиреше". Видях цялата обстановка, нашата групичка, и чух да ми нашепваш: "Запиши си го".

И сега разширих това споменче и го подарявам на тебе, ако и мъничко и скромничко. Бъди снизходителна към грешките!

Целувам теб и Фанка. Поздрави всички наред, които обичаш, като започнеш от...

Целувам те: Наталия

Мило, обично Маре,

Привет от планината! Привет от. езерата и върховете! "Аз имам едно правило, всеки, който ми се начумери, наведе глава, казвам - простак е в Истината, а който ми се усмихва насреща, казвам - простак е в лъжата, но приятел е на Истината. Ето една философия, която не сте слушали досега. Блажени сте ако го приложите, глава няма да ви боли и крака няма да ви болят, сиромаси няма да ходите и на Бога ще бъдете всякога благоугодни!"

Сега, остава да прилагаме. Това с богатството, към което се стремим, това е идеята, която ние гоним. Бог е един, към Него Учителят ни води.

Поздрав на майка ти и баща ти.

Савка