Jump to content
valiamaria

47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ "ОСВОБОЖДЕНИЕ" - СОФИЯ

Recommended Posts

47. В КАУЧУКОВАТА ТРУДОВА КООПЕРАЦИЯ "ОСВОБОЖДЕНИЕ" - СОфИЯ

20.1У.1948 г., вторник - обедна почивка.

 

Когато художествения колектив при Женското дружество, IV секция посети каучуковата трудова кооперация "Освобождение" - улица "Дървениш-ко шосе", работниците се приготовляваха за обед.

 

Приготовлението стана бързо и обеда почна. Трапезарията, в този хубав ден беше на открито, под изобилните лъчи на слънцето и благодатния, напоен с пролетен мирис, въздух. Не видях кой сервира, но видях как сладко другарите и другарките задоволиха своя глад. С импровизираната трапезария се превърна в концертна зала и колектива изпълни с вещина, за голяма радост и изненада на другарите, своята добре подбрана програма. - Солата и хоровите песни, както и художествено рецитираните стихотворения и разкази бяха посрещани и изпращани с ръкопляскания и задоволство се четеше по лицата на слушателите.

 

Интересът беше голям, но времето малко и още по-малко стана сега. Половиният час, предназначен за почивка отмина и концертната зала беше веднага превърната в склад за каучукови сандалетки, очакващи боси крака да ги зарадват за първи май. Защото сега е време за предмайско съревнование и гумените сандалетки бързаха.

 

Художествения колектив напусна кооперация "Освобождение" задоволен, че донесе тук, на самото място на физическата работа от работата на майсторите на изкуството, които от по-рано са предчувствували тези епохални и исторически времена и са ги възпели в художествените си творби. А работниците ободрени продължиха своята работа.

 

Но писателя и художника останаха. - Да разгледат фабриката отблизо и да напишат или нарисуват нещо.

 

"Ние всички сме кооператори", отговори кооператорката Тинка Панайотова Никова, "всички работим. Да почива някой когато работят другите, това значи, да приеме другите да работят за него. Това е невъзможно". Тя е мила жена. "В работата", каза, "намерих утеха и с нея си отгледах детето. Сега е студент, М-та година медицина. Ожених го. И снахата е медичка. И аз още работя и ще работя. Не ми е трудно."

 

Другарите ни отведоха в една стая,където каучукът се приготовлява на пластове, където въздухът е непоносим, и където, единствено по тази причина, работниците работят на две смени.

 

В съседната стая, за моя голяма изненада, аз пипнах една гореща гумена обувка, току-що извадена из пещта, която с много малко изчиствания тук-там е готова за обуване. А само 25 минути преди това, тя не е освен железен калъп грубо облечен в каучук.

 

"В пещта гумата се стопява и заема формата на калъпа, в който е поставена", ми обясни един млад работник, весел и добър, като ми показа нагледно целия процес.

 

Девойките - млади и хубави другарки обличаха с вещина железните калъпи с подплата, намазваха с лепило и поставяха над него горния пласт. Един млад работник изрязваше подметки и обувките от ръка на ръка излизаха топли, топли както излиза из фурната топличкият хляб.

 

Другарката-художничка си направи една скица от въртящо се колело и понеже времето напредваше, а ние не бяхме обядвали, си тръгнахме. Минавайки погледнахме в готварницата. Хубава, пълничка готвачка приготовляваше материала за обеда на следния ден, а една голяма тенджера с прясно, току-що сварено мляко ухаеше. "Това за кого е?", запитах. "За утринна закуска на работниците." "Има ли за всички достатъчно?" "Да. Има."

 

Другарката Тинка Панайотова ни изпрати до пътната врата на кооперацията с благодарност и пожелание да отидем пак. Часът минаваше 14. Слънцето топлеше доста, но свежият въздух на Витоша ни лъхна и отмори.

 

„Въздухът е толкова необходим за човека колкото и храната. Светлината е толкова необходима за човека колкото и храната. И музиката е толкова необходима за човека колкото и храната", си мислех. И мислех също: Знаят ли тези, които носят гумените сандалетки кой ги работи? Знаят ли тези, които работят гумените сандалетки за кого ги работят? - Не. Но тези, които ги носят трябва да благодарят на всички тези, които ги работят. И тези, които ги работят трябва да знаят, че ще ги носят техните другари, техните братя, децата и жените им - т.е. самите те.И сигурно знаят затова ги работят така красиви, здрави и трайни.

 

Мнозина от сестрите на Изгрева, от Братството работеха в тази каучукова фабрика както по времето на Учителя, така и след това. Новият човек одухотворяваше мястото, където работи и живее с нови идеи на Учителя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×