Jump to content
valiamaria

54. КАК И КОГА СЕ ПОВДИГА ЕДИН ЧОВЕК

Recommended Posts

54. КАК И КОГА СЕ ПОВДИГА ЕДИН ЧОВЕК

 

Сега всичките птици отиват на юг през есента. Аз ви казвам да стане ясно, отиват на юг. Връщат се понякога, значи проверяват кога трябва да тръгнат и това го казвам, защото те отиват на юг. А пък в момента аз, което гледах пред себе си, те отиваха на юг, но вече се връщаха. В: Те се връщат обратно. Т: Имах видение. Птиците се връщаха обратно. Връщат се не направо, а в тази сцена. Значи от юг отиваше, тръгваше и една лента на север, такова беше положението. И видях една лента, като права линия, в началото две птички значи бяха като единицата, стоят на нея. В: Като единица. Т: Да, както се пише едно, така и една птичка, до нея втора и после от третата птичка от края, направи едно усилие, излезе от тази лента и с това усилие отиде отпред, настигна главата на лентата, не влезе в главата, но пак другите птички бяха по-назад. Това беше картината, която видях и аз толкова мислих. Значи, това същество, върху което работихме с Учителя, разбира се, върху това същество, по съзнание беше в края. Но като работихме една-две години върху него, то отиде напред по лентата, в главата почти. Значи аз се питах какво става като работим така невидимо с някого, така че това беше специално за този брат. В: Как се казваше този брат? Т: Той беше музикант, но си замина. Той два пъти се жени. Те са толкова глезени някои пред Учителя, че не знаят какво да правят. В: Как се казваше той? Т: Да му кажа ли името? В: Ще го кажете, ами. Те кои са музикантите: Петър Камбуров, Калудов, Асен Арнаудов. Т: Асен Арнаудов. Познавате ли го? В: Да. Асен Арнаудов. Вие работехте с него. Така ли? Т: С него. Той беше много млад. В: И случката, това което ви го дадоха да го видите нали, тази линия беше права, какъв беше случая? Какво беше вашето тълкувание? Т: Ами тълкуванието беше, че той отиде напред, по съзнание. А пък аз вече знаех, че той по съзнание отива напред, но тази картина като видях ми се представи пред Учителя и разговора до там свърши. И когато излязох и влизам, защо беше тази среща с Учителя, нали ме покани пак в стаята да вляза където стоеше Асен Арнаудов. Той, брата значи, той в съзнание отиде от края по-напред. Но понеже така с Братството съм поработвала в тази област, зная че за всичките е така. Щом се докоснат до мене, както и да е ще получат нещо, те си зна-ят.То вътре само.В: Той, Учителят ви беше извикал, така ли? Учителят ви беше извикал на разговор при Него? Т: Да, но като аз бях задала въпрос. Сега какво става от тази работа? В: Вие работите с Асен Арнаудов? Т: Работех с Асен Арнаудов. Отношенията бяха така, като че ли се обичахме. Обаче така Любовта беше от Учителя. Всичко беше от Него. Аз го знаех много добре, но и той го знаеше. И той го знаеше и се сърдеше защо не му дават повече. От мене не, защото Учителят не дава. Доколкото трябва, толкова.Колкото трябва, за да се повдигне душата.А тези човешките работи Учителят не ги признаваше, защото виждаше, че това е едно забавление, което само отвлича вниманието на човека от истинската му работа, от което нищо не се получава. В: Вие бяхме видели тези птици преди срещата с Учителя или след като излезнахте от Учителя? Т: А-ах, преди. В: Преди това. Т: Затова аз като Му разказах разни работи и Му разказах за тази среща и Той тогава помръдна малко и така и аз разбрах, че срещата с Учителя се е свършила и станах, целунах Му ръка и излязох и като застанах вънка. То казах си какво беше това видение, какво искаха да кажат, какво беше това? Има един център, който ръководи човека. И си тръгнах, защото от картината, която видяхме се знаеше, че този човек отиде напред. Не се забавляваме напразно. Едно съзнание да се подвижи от един край, от опашката да отиде в главата не е малка работа. Но той после защо се толкова отклони, че пък два пъти се жени? И мисля, че две деца има. Но си замина. Не знам от каква болест, но беше много слаб физически.

Аз дори съм си спряла погледа още върху някого, а вече чувствам че от негова страна има влияние така, такова силно влияние значи, че му се е отразило в положителен смисъл, получава подтик към хубавото. Учителят казва, че всеки мъж като идея държи в главата си една жена. Това е идея. Това няма нищо с пошлостта в света. Та видях, че беше дошла жена му, някой от неговите хора бяха я предупредили, щото се уплашила, че мъжът й се е влюбил в някоя сестра. Страхуват се от тази сестра да не го увлече някъде и тя да остане без мъж. Аз после разбрах. Искам да кажа, че аз съм вече артист с това преживяване с този брат, а аз въобще не знаех. Защото нали всичко това стана, за да се повдигне Асен. В: Да, но искам да го разкажеш подробно този случай. Т: Аз точно не зная как става, ама става. Божиите работи никой не знае как стават. Като дойде пролетта как стават. Ама стават. И при Учителя така ставаха работите, но аз понеже бях по-близо така, та някой неща виждах. Пък всякой във своята си сфера има свои опитности, може би са съвсем различни, затова тези неща прости, който ги чете не ги знае. Ами нали когато след 200 години са се върнали учениците пак на земята започнали да търсят Учението на Христа и където са намерили записки, където са намерили някои спомени така предадени събрали един съвет, един събор и там са прегледали предварително и само тези неща, които се повтарят, тях ги слагат в Евангелието, тези Истини, защото се повтарят, които са само казани. Има едно друго Евангелие, не знам как се казва, което има цели опитности на Христа, обаче не се повтарят те и не се смятат за сигурни. Аз от тях знам само едно: един ден когато отивал Христос до едно село по някаква работа, като вървял вижда една жена на вънкашната врата, седнала да преде и детенцето й при нея спи и той я помолил може ли тя да отиде да съобщи някому, че го търси. Тя няма как детенцето си да остави така, но нали Христос го казва, съгласява се и тръгва и когато се върнала, то детенцето й пак си спяло и къделята вълна била изпредена. На мене никак не ми се вижда чудно, че и Учителят може да го направи, защото всичко може. То има един стих: "Има ли нещо мъчно за мене?" То въобще няма нищо мъчно, защото Учителят владее материята - законите на материята. То и преди Христа ние знаем историята от Христа насам, обаче преди Него е имало други, пак такива Учители са идвали, през многото години, през хиляди години са идвали, за да дадат тласък, подтик, сила на своето си Божие дяло. Значи както на земята слизат Учителите, за да повдигнат човечеството. Който е по-песимист човек, ще каже, значи Учителят е прекарал доста трудно при тези хора, които не са го разбирали. Много трудно и Той сам го казва в беседите. Няма, казва, човек на когото да са хвърляли толкова кал. Тези истории не са за разказване, но Учителят не обичаше да се връща назад, защото това, което е минало е минало. Той го е живял, Той го е оправил и сега не трябва да се повтаря само. Защото в черквата си има повторение, повторение.

А тук на Изгрева бе Школа. Всичко течеше ежедневно и случка със случка не се повтаряше, защото тук идваха живи хора със свой собствен живот. И всеки трябваше да прави своя си живот и да се влее в цялото, в общия живот на Братството.

Затова колкото бяха различни хора, толкова бяха и различни методите, с които Учителят си служеше и затова различни са и случките около Него.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×