Jump to content
valiamaria

57. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

Recommended Posts

57. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

 

Имаше една сестра, която се беше разсърдила на Учителя за нещо и не го поздравяваше. Тя веднъж ме посрещна и ме поздрави любезно. Значи поздравяваше мен, но Учителя не искаше, макар че идваше на Изгрева и слушаше беседите. Не беше напуснала Учителя и Братството, но беше се разсърдила и беше сърдита.

Веднъж Учителя излезна от стаята си, а аз стоях права на пост като часовой пред вратата му винаги. Той така направи с жест, че аз да тръгна с него. Вървим, вървим и ето излизаме на едно кръстовище. Изведнъж онази сестра излиза от една улица и се упътва без да иска към нас. Приближава се и трябва да ни поздрави. Поздравява мен и аз кимнах с глава. Забелязах, че Учителят прие и той поздрава, който бе насочен към мен, а не към него. И след това се върнахме двамата на Изгрева. Значи ние бяхме слезнали в града сега за тази случайна среща, за да може разсърдената сестра да поздрави мен, а той да има случая да й кимне с глава. И се чудех много, как Той, Великият Пратеник на Бога по такъв начин да изглади всичко по закона на Любовта.

А имаше и една друга сестра - Весела Несторова, която ту една седмица бе възторжена, а другата седмица правеше бели на Учителя. Споделих с Него, че съм забелязала това противоречие. Той се спря и каза: "Няма тук противоречие. Тя се обръща и на другата страна". Разбрах. Значи тя се обръщаше и на другата страна към Черната Ложа. А тя присъствуваше също тук на Изгрева. Ето как живеехме с братя и сестри в единомислие.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×