Jump to content
valiamaria

67. СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО

Recommended Posts

67. СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО

 

1929-1930

Две маргаритки показваха блестящите си тоалети измежду тревите. Две фунийки разговаряха край тях. Една пеперудка прелетя, а наоколо пти-ченца допълняха картината над люлеещите се треви. - Беше пролет!

А новата книжка "Степени на съзнанието" току-що излязла от печат, одухотвори всичко това. В нея Учителят казва:

"Като ученици, вие да изучавате закона за превръщане на нещата, за да се справяте с условията на живота. Този закон има приложение и в Любовта. Човек трябва да се стреми към превръщане на Любовта, от нисша към висша.

Едно от качествата на Любовта е мекотата. Да бъде човек мек, но не мекушав, това значи, да е дал път на Любовта в себе си. Който може да прецени Любовта на ближния си, той ще се ползува от нея. Не може ли да я прецени, тя не го ползува. Дето да се обърне този човек, навсякъде намира затворени пътища. Казано е, че Любовта отваря пътищата на човека. Наистина, когато Любовта посети някой дом, всички блага идат след нея. Горко на онзи, който не е обичан. Поне един човек трябва да ви обича, да се намирате под крилата на Любовта. Няма същество в света, на което да не е дадено Любов. Колкото малка да е, тази Любов трябва да се цени. Откъдето да иде, тя крие алхимически свойства. От човека се иска умение да цени Любовта. Цени ли я, той има условия да се развива. Не цени ли Любовта, която му се дава, той завинаги остава невежа. Като не съзнава това, човек сам се лишава от благата, които Любовта носи.

Любовта представя богата трапеза, на която са сложени всякакви блага. Обича ли те някой, т.е. покани ли те на тази трапеза, не се отказвай. Седни и яж. Ама щял си да ощетиш някого - не мисли за това. Трапезата на Любовта никога не осиромашава. - Достоен ли съм да се ползувам от благата й? - Щом минаваш край нея, имаш право да се ползуваш от благата й. Любовта не прави разлика между съществата. Слънцето еднакво изпраща благата си на добри и лоши, на учени и прости. Като несъвършено същество, човек не гледа еднакво на всички хора. Към по-долностоящите от него той поглежда с презрение. Който иска да учи, да работи съзнателно върху себе си, той трябва да гледа и по-долу, и по-горе от себе си. На тия, които стоят по-долу от него, той трябва да помага, а от по-горностоящите - да се учи.

Докога ще се учи човек? Няма ли учението предел? - В природата процесите са безпределни. Ако прилага разумните природни закони в живота си, човек никога не може да бъде нещастен. Каквото да изгуби, природата ще му го даде четирикратно.

Някой се оплаква, че откраднали възлюбената му. Щом се обърне към природата, тя веднага ще му върне благото, което са му отнели. Вместо първата възлюбена, ще му дадат друга, по-красива и разумна, с повече материални средства за добър живот. Изобщо, който живее в Любовта, той не може да се оплаква от сиромашия, от страдания - Любовта носи всички блага и богатства в живота".

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×