Jump to content
valiamaria

75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

Recommended Posts

75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

 

А какво беше Рила някога. - Приказка. И то не от съществуващите досега приказки, но приказка неразказана още от никого.

Какво беше тръгването на Рила. То не беше така лесно както беше лесно отиването на Витоша. На Витоша всички приготовления ставаха за един ден. Много рядко прекарвахме там два дена. И то в първите години. Помня едно нощуване там. Гората беше по-голяма тогава. Донесоха братята много дърва, запалиха огън, заиграха огнени езици нагоре, състезаваха се искри и звезди.

Но на Рила беше друго. И приготовленията за Рила - съвсем друго.

Твърде от рано се замисляше човек за палатка. Който нямаше мислеше кога и как ще се снабди с такава, който имаше, мислеше как да отстрани слабите й места, да избегне грешките от миналото лято и други дребни неща. Дребни, но важни. Защото Рила е една от високите планини, а в планини като Рила има изненади. Ту дъжд ще завали, ту вятър ще завее. Че буря някога, град понякога, сняг. Това са все непредвидени неща, които се отразяват съвсем различно на малките палатки. Понякога дъждовни капки ще пропусне, понякога вятър ще я вдигне, или само въже ще откъсне. Та трябваше да се мисли по-сериозно за палатки, да се предвиждат всички беди и все пак, въпреки всички предвиждания, бедите си оставаха беди.

Приготовляваха се за Рила топли завивки за през нощта и здрав екип за през деня. През деня биваше топло, много топло и можеше да се ходи по лятна дреха, но само за няколко часа. Веднага след обед подухваше хладен ветрец и започваха да се променят облеклата. Бързо от летни ставаха пролетни, есенни, и още по-бързо се обличаха зимните, с които се явявахме на многоочакваните забави край вечерния огън; с които, при малки изключения, нощувахме и бивахме готови за ранните изкачвания на любимия връх, където ставаше нашата приказна среща със слънцето.

Красотата на утрото на Рила биваше винаги много по-хубава, отколкото тази на Витоша. Там великите майстори на изкуството творяха с по-голям замах и по-голяма Любов, защото въздухът им съдействуваше, защото вятърът им съдействуваше, защото просторът им съдействуваше да представят своите творби в по-чисти и ефирни тонове. Там тоновете бяха не само чисти, там тоновете бяха брилянтни и заедно с брилянтната чистота на въздуха се поглъщаха от нашите очи, от нашите клетки и ние поглъщайки красотата се сливахме с нея и се заслушвахме в Словото на Учителя, което в този момент като най-хубава песен, като най-хубава музика, като най-прекрасна симфония от "Любов, Мъдрост, Истина; от Живот, Знание и Свобода; от движение, учение и работа" долиташе до нас, проникваше ни, осветляваше ни и ни затопляше и ние се намирахме в един друг свят, не на 2230 метра височина над морското равнище, но в един друг свят, който в бъдещия свят на земята -светът на Братството, на комуналния живот, светът на новите и велики знания за природата и човека, които сега прииждат с голяма бързина към нас.

Приготовленията за Рила не се свършваха с това. Трябваше да се приготви и храна, което в първите години създаваше големи затруднения, но което в последствие се уреди както в една от фантастическите приказки, която скоро се превърна в действителност. Всички на Рила се почувствахме като сестри и братя, започнахме да се храним с една обща гозба, приготвена от няколко сестри и братя, които нарекохме дежурни и които се определяха от вечерта.

Дежурните поемаха своята работа след обед, приготовляваха топлата вода за чай за вечерта, приготовляваха топлата вода за чай за утринната закуска, приготовляваха обеда и след като завършваха с това се освобождаваха.

Но приготовленията за Рила бяха и по-други. И след като палатката биваше готова, и топлия екип готов; след като и грижата за храна се пое от всички, и продуктите се доставяха направо горе при нас, един трепет обхващаше. "Кога ще се тръгва? С коя група? Учителят кога ще пътува?", това бяха въпроси изникнали във всяко сърце, защото пътуването за Рила беше неописуемо. Още от вечерта имаше оживление пред стаята на Учителя. Идваха и тези, които ще пътуват, идваха и тези, които няма да пътуват. Едните питаха за едно, другите - за друго. Но всички бяха заинтересовани.

Пътуването с автобуса биваше интересно, но още по-интересно беше изпращането. В този ранен час имаше изпращачи повече, отколкото човек можеше да си представи. И стари, и млади, и жени, и мъже са излезли да изпратят Учителя. И има защо. Учителят ще бъде на Рила повече от месец. Значи те не ще Го видят повече от месец. Те не ще чуят дума от Него повече от месец. Наистина, тези, които са горе ще пишат, ще изпращат бележки от това, което говори Учителят на планината, но съвсем друго е когато се чете беседа, а съвсем друго - когато се слуша от устата на великия ни, хубав, миров Учител.

Защото, когато се слуша беседа непосредствено от Учителя, слушателят е пред самия Него. Той Го гледа. Той храни едновременно и очите си, как то храни и умът си с тази чудна и светла храна; той храни и душата си, като приема особените облъхвания, лъчисти като светлината, които невидими като светлината, правят всичко светло, и чисто го правят, и добро.

Минава автомобила през равното Софийско поле, разбужда спящите още села; минава Искърското дефиле и се открива пак широк хоризонт. И Рила. - Прекрасна, величествена. Грамадният масив развява бели знамена и чака. Ще попъплят гостите по снежния му гръб. Ще ги насити с прекрасни гледки, с кристални води, и в брилянтен въздух ще ги потопи. Боровите гори вече отварят път. Водите вече шумят. Въздухът вече свободно нахлува в дробовете, пълни ги, пречиства ги и дава сила да се върви все напред, и все нагоре, напред.

"Вада!" - Хубава поляна заобиколена от всички страни с борова гора. И река, проснала се като жива пъстърва по дължината й, трепти, блести на слънцето и си играе със слънчевите лъчи.

Пак борова гора, височина, пътека между клек и цветя, и чакан наклон. Стъпките завързват тук, защото до тук са вървели нагоре, нагоре и само нагоре. Това е почивка. Вървейки тук си почиваме. Още малко клек, клек и -първото езеро.

Пътеката минава край него. Махарзи го нарече Учителят. А водите му сини, сиви или зелени, зависи от това през кой час от деня ще мине човек край него и в какво време, отплискват тихичко брега, връщат се и си говорят на техен някакъв език, неразбран за нас, но красив. Можем да седнем наблизо и да го слушаме, но ние нямаме време за това. Вече скалата пред Ел Бур се вижда. Вече няколко от палатките горе се виждат. Вече сестри и братя, пристигнали предния ден, изправени върху самата скала, пеят: "Братство, единство ние искаме", "Нагоре още да вървим" и размахват бели кърпи, вдигат ръце и се чувствува тяхната радост. Някои прелепяват чак до нас - да подкрепят, да помогнат и улеснят.

Учителят пие чай. Той е седнал на една скала сред лагера и прави първата си почивка. Той е малко обгорен от слънцето, позачервен. Така хубаво гледа високите върхове, езерото, скалите. - Но Той не гледа. Той люби. така тихо, незабележимо от никого, Той люби всичко, което Го заобикаля тук.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×