Jump to content
valiamaria

80. ОТНОВО НА ИЗГРЕВА

Recommended Posts

80. ОТНОВО НА ИЗГРЕВА

 

Аз бях седнала пред стаята на Учителя на една от скамейките и гледах. И имаше какво да се гледа. Гледах същите тези хора, които изоставиха палатки, изоставиха топли завивки и храна, и тръгнаха. И сега ги откриваха в купчината денкове, пакети и кошници, стоварени от последната кола.

Всичко е донесено! Всичко. До кърпичка, останала под снега, до изгубен молив. А една сестра се учудваше, че нейният чорап, който тя забравила в банята, бил тук. "Кажи ми", помолих сестра Бочена, която седна в този момент до мене - какво правихте на следният ден в снеговете там". "Великолепно време имахме! Слънце! Слънце! Белина! И много вода. Бързо се стопи снега, изпълниха се езерата с много вода и запя Рила великолепната песен от много води. Прекрасна беше Рила, но ние не бяхме безгрижни. Белите палатки очакваха нашите ръце. Белите палатки, напуснати бързо, напразно очакваха своите обитатели. Те стояха тихи, учудено гледаха и недоумявах какво става тук. А имаше и приготвен багаж, когото конете не можеха да отнесат с по-ранните групи. Той стоеше затрупан под снега. И моята първа мисъл се отправи към него, и моята първа работа беше да го освободя от този сняг. И започнах. С тези ръце аз исках да повдигна всеки денк, всяка кошница и пакет, и да го поставя, изчистен от сняг, на откритата площадка пред кухнята. И го направих. С по-малките. Ами големите? Скоро брат Пеню ми се притече на помощ и още по-скоро всичкият багаж беше преместен, изчистен и спасен от измокряне.

"И после?", попитах пак аз, като тайничко погалих тези ръце, които са услужили така безкористно на всички нас. "После - палатките. Много работа беше. Първо ги освобождавахме от снега и след като ги поизсушаваше слънцето, ги прибирахме. А имаше палатки, които бяха оставени така, както са били обитавани. С неприбрани завивки, покривки, домакински прибори. И всичко трябваше да се прибере грижливо, да се опакова и да се отнесе в центъра. А снежен рилски ден! Той е кратък. Само през няколко часа времето е топло, след което изстинат ръцете, отказват се пръстите да служат и толкова." "И всичко ли прибрахте?" - попитах пак. "Всичко. Всеки вършеше работата, която можеше. Никой от никого не изискваше. Всеки бързаше, колкото е възможно повече работа да свърши. Дори един брат, брат Коста свари доматите на пюре, за да можем и тях да донесем: Гледам го един ден, сложил казана на огъня, мие домати, приготовлява се да вари нещо. "Какво ще правите, брат", го питам. "Без работа не се стои, сестра", ми отговори усмихнат. - Доматите ще направя на пюре. По-лесно ще ги отнесем. Защо да се изоставя толкова нещо. И вода има тук, и дърва".

И докато едни се занимаваха с палатките, докато другите услужваха на слабите, трети се грижеха за храна и за всичко, което имаше нужда от грижи". "И нямаше дежурство, нямаше външно разпределение на труда?", се пошегувах аз. "И дума не можеше да става за такъв обикновен човешки порядък там", ми отговори сестра Бочена, която гледах с възхищение. - Там имаше една вътрешна организация, за която ни е говорил Учителят и която ще бъде бъдещият идеал на човечеството".

А когато при друг случай се възхитих от геройството на сестра Еленка, тя много скромничко каза: "Това се дължи главно на моя подходящ екип". А аз познавам сестрата Еленка. Познавам нейното отзивчиво сърце и работливи ръце. Тя не се е успокоила докато не е видяла натоварени и последния багаж нищо, че не предава голяма цена на направеното.

А брат Мирчо ми писа: "Излязох след всички и аз. Прегазих снега и застанах на голямата скала. Една жива лента се движеше край първото езеро, началото на която се губеше в далечината, докато края, току пред мен слизаше по снежния склон. Картината беше великолепна. Картината беше една от най-хубавите, които човек е видял . - Рила и сняг. Наметнал този великан белия чул, притаил се и скрил топлите милувки от преди ден, вдъхва страх. Но слънцето грее и насърчава и топли, и пъплят децата /такива ги почувствувах в този ден/. Някой поспира. Обръща се назад. Иска да види, да провери още веднъж наистина ли Рила е скрила топлите милувки от преди ден".

Аз не исках да отида на Рила. Аз не исках да видя Рила без Учителя. Но тазгодишното лагеруване на Рила от началото до самия край, в многото красиви братски и сестрински прояви го видях.

Аз го видях в сестрата Бочена и Еленка, Ружа и Ганка, в Теодора. В братята Васил и Ангел, аз го видях в брат Гради, който доброволно беше поел грижата за превозването на летовниците, брат Ради, който доброволно беше поел грижата за снабдяването им с продукти, които и редовно съпровождаше конете. Аз видях новия човек в бригадата от братя, която отиде в помощ между които бяха брат Боянчо, Киро, Славчо, видях го в милите сестри и братя, които из пътя ни услужваха с топличката вода. Аз го видях в желанието на всеки да прояви нови качества - човечни и добри, да бъде пред другите такъв, какъвто иска да бъде пред себе си, да се отнася към другите така, както иска да се отнасят с него. Аз го видях във всеки брат, който искаше да роди "брата" в себе си и във всяка сестра го видях, която иска да роди "сестрата" в себе си. Във всеки, който искаше да се изработи като жива, разумна и дейна клетка в организма на новия човек, който се ражда сега на света. Аз отидох и видях прояви на новия човек.

А бурята докара новата епоха, с която изчезна Изгрева. Трябваше и нея да преживеем, защото в нас Словото бе изградило вече новия човек.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×