Jump to content
valiamaria

82. ОБИКНАХ ЖИВОТА

Recommended Posts

82. ОБИКНАХ ЖИВОТА

 

1. Обикнах живота, когато те срещнах, Учителю светъл, Учителю благ, защото Ти каза, нагледно показа,

че той има смисъл и приказна цел.

2. Обикнах живота. Прозорец отвори широко, и вдъхнах аз въздуха чист, храна за душата и зрак за очите... Действителност! Не ли? Или някой сън?

3. Действителност беше. Сън? - 0, о - не Един епохален и чуден концерт,

Ти, който безшумно на хората даде, сърцата изпълни, умът претвори.

4. Сърцата изпълни със обич пресвята със обич пречиста и нова, добра, която е гордост и чест за човека, която е смисъл и радостна цел.

5. Умът на човека просветна и виде, обикна човекът живота свой скъп, посоката виде и тръгна със устрем по Пътя нов, светъл, чист и красив.

6. Обикнах живота. Обикна живота човекът и тръгна през себе напред -през своя ум тръгна, сърцето отвори, които до вчера му бяха враг лих.

7. Сърцето човешко към себе зовеше неща непотребни, които гнета гнетат, които живота в горчило превръщат, които и него превръщат във лед.

8. Умът, във невзрачни пустини залутан, открива закони пречудни, но, но сам

на себе не може със тях да помогне • наоколо всичко, да всичко в мъгла.

9. А светлият, хубав концерт озвучава живота и пълни със много любов сърцата човешки, умът просиява

и литва човекът крилато напред.

10. Сега?- Мир той иска. Условия иска. Различни и други от тези до днес.

От себе той иска човек да направи, утеха и гордост за двайсети век.

11. Брат брата да срещне с целувка пресвята, ръка на сестрата с любов да даде. Задружно да тръгнат и братство всевластно да срещнат със радост, със чисти сърца.

12.0бикнах живота. Заради концерта велик, епохален, донесен от Теб, изнесен тъй светло пред хората земни, тъй нежно предаден на хората тук.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×