Jump to content
valiamaria

2.КУРШУМЪТ

Recommended Posts

2. КУРШУМЪТ

 

А както ти казах и по-рано що се отнася до Учителя, ние се запознахме по негативен път гдето се казва, защото един ден се връщаме на обед и така на масата видяхме, пред обеда една брошурка издадена от поповете в Пловдив, в която цитират и оборват Учителя. И ние с Катя така прочетохме и видяхме такива интересни цитати, такава дълбока мисъл и такива едни наивни и просташки оборвания, че веднага се заинтересувахме. Видяхме, че това нещо е много голямо, още повече, че застрахова поповете. От тука започна интереса. За пръв път тръгна името на Учителя и влезе в съзнанието ни от тази брошурка на поповете. Катя замина, следва, връща се, постъпва в София в операта една година и половина повече. Разбира се заварва една атмосфера там, която е съвсем чужда на нея, защото там няма нито творчество, нито музикална една атмосфера, която не е за нея и тя понеже е верен човек на себе си, напуска операта и се отдава на педагогична работа. Идва на Изгрева и остана на Изгрева.Това разбира се смути баща ми, защото се хвърлиха толкова средства и ние очаквахме, ние я чухме по радиоконцерт в Рим с оркестър на Санта Чичилия. Все пак се надявахме, че ще стане един артист-певец, добър и затова моето решение да уча музика малко смути баща ми. В: А то как дойде, импулсивно ли? Д: Виж какво, аз свирех от малък, свирех на чело, на пиано, не системно разбира се, но Букурешлиев в Пловдив изигра една роля, отиде при баща ми и казал, да уча музика, макар че му казва, че отивам да уча най-трудното, това е едно от най-трудните изкуства. И така се реши въпроса. Идвам аз в София, живеех долу на ул. "Кракра", но връзката ми с Учителя беше вече преди това, защото когато ме раниха мене, това беше опитността на Катя, положението беше много сериозно. Първо, тъй като баща ми беше в Мала Азия, майка ми я нямаше, а мен ме раниха на пътя и ме заведоха в католическата болница и слушам сега лекарите да се разправят: "Той е малолетен, може да има смъртен случай, трябва да се подпише акт, че се разрешава операция и то от мен". Викам: "Докторе, дайте да подписвам и вадете куршума по-скоро, докато не се е отровила кръвта". В: В челото ли? Д: Да. И без упойка, с местна упойка, само аз слушам целият им разговор, всичко. Тука ме боляха ръцете от стискане, защото колкото и да е е една операция с местна упойка, все пак боли. Но тогава Катя е била при Учителя. Положението било много тревожно за мене, очаквали са да вдигна температура и на четвъртия ден, това е било един петък всъщност Той, Учителят през цялото време работел с нашите музиканти от сутрин до вечер - Ангел Янушев, там Асен Арнаудов. В: Това коя година е било? Д: Това е 1934 г. Но самото нараняване става по-рано - 1933 г. Учителят нищо не казва. В: Катя отива при Него обаче той нищо не казва. Д: Сутринта в петък слиза Той на Младежки клас и като слиза по стълбите, тя вънка чака и Той й казва: "Сега вече няма никаква опасност!" Аз помня, че на сутринта когато се събудих първо нямах никаква температура, имах едно бучене в главата, което не беше спряло, обаче целият ми бинт, на главата, който беше като чалма така, беше мокър. Цяла нощ се потеше главата ми. Влиза асистента и казва: "Какво става тука, кой го заливал с вода, чакай да видя раната". И така цяла нощ. И откак съм дошъл в съзнание съм много добре. Няма температура, няма бучене на главата и оттук нататък започна заздравяването. Но беше сутринта още в 4.30 ч, още в същия момент когато Учителят казал на Катя: "От сега нататък няма никаква опасност". После ще ти кажа по-големи подробности по тия неща.

И след това дойдох на Изгрева.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×