Jump to content
valiamaria

8. СЪБЛАЗНЕНИЕ

Recommended Posts

8. СЪБЛАЗНИТЕ

 

Аз помня и опитностите на други хора. Георги Томалевски когато му правиха операцията - трепанация, разбиваха му ухото. Те тогава бяха много опасни. Пеницилин нямаше още тогава и Учителят му изпраща в болницата една малка книжка, заглавието й "Отец ме люби", една беседа. Под възглавницата я държи Георги. Като оздравя той му я занесе и пред мене Му каза, имаше и други братя и сестри: "Сега един празен кораб пътува през океана за Америка да кажем. Отзад на кораба е вързано едно въже и една дъска. Ти къде искаш да бъдеш - на дъската или в кораба?" "В кораба, в кораба", каза. "Е, добре. Но теб те няма тук 10 години." Това значи, че той е бил на дъската отзад. Георги се беше увлякъл в светския живот, той се беше оженил за една еврейка, всъщност тя не беше еврейка, това не беше еврейка, но той се беше оженил за целия род Бергщайн. То беше една такава тежка карма и аз трябваше да му припомня този случай.

На същата тази среща, когато отивахме на Мусала, в тъмното така вървим, Учителят върви напред. От едната страна беше Борис, от другата беше той, Георги Радев, аз в ляво, а до мене върви точно зад Учителя Славчо Томалевски. Учителят изведнъж се обръща и му казва, ама точно се качваме на върха: "Когато дяволът иска да излъже някого, най-напред му казва, направи си къща!" А тази къща обсеби съзнанието на Славчо. Години наред той чертаеше, мечтаеше, въртеше, проекти правеше. София я бомбардираха, гореше, а той в една плевня живееше в Мърчаево и правеше в плановете си неговата си къща. Аз разбирам да направиш къща, да хвърлиш едно усилие, но да похабиш цяло едно съзнание. Само, за да изпълниш някакъв си свой план.

В мене е имало едно такова съзнание, че казаните неща въобще не са ставали. Вече не разчитам на записаното. Така се държи може би по-свежо. Особено това са съдбоносни неща свързани с живота ми, т.е. срещата ми с Учителя. Учителят искаше всеки да бъде най-добър в своята професия, това искаше от нас. Той не ни отдели да направи някаква Школа, да строи някакъв манастир, в живота направи Школа. Военен да си, да бъдеш най-добрия между тях. Виж как гледаше на нещата Той. Учителят ми каза веднъж една мисъл, която е поразителна. Каза така: "При Богомилите беше с мен, при Христос беше с мен и при Мойсей беше с мен. Ако се спреш при Мене, пак ще сбъркаш". Значи така те освобождава, значи да върви душата, да се учи, уроците да минават. Виж какво освобождаване. Методи Константинов беше поразен от тази мисъл. Аз имам да изучавам Учителя и Христовото Учение хиляди години, но тук ако се спреш пак ще сбъркаш. Съвсем ново нещо е въпроса за свободата, понеже свободата е свързана с истината, а истината е най-трудното нещо, ние не го знаем още какво значи свобода. Ние търсим отвънка, отвън няма свобода. Както има сега в наряда, за тази година, щом не си господар на мислите и на чувствата си, ти си един роб. Какъв път трябва да изминем ние, за да дойдем до една нова култура както искаме. То отвънка не става това. Тези събития, които минаваме, днеска се уверявам напълно, че без приложение на Христовите принципи не може да се дойде до нещо ново. Трябва да се стъпи на нови принципи. Иначе ще има наши и ваши, ще има победени и победители. Човечеството върви по един път, просто катастрофално. Един нов мироглед трябва, затова го е казал: "Ново нещо ще дойде на земята". После знаеш ли каква генерация се ражда? Тия интелигентни млади деца. Те ще ни се смеят за всички тия щуротии, с които сме се занимавали. Те ще търсят друга храна, няма да се занимават с нашия свят. После тоя материализъм например докара хората до една голяма духовна беднотия. Хората като се съберат няма за какво да си приказват. Като са задоволени материално те не са щастливи. Аз сега виждам колко е необходим един Учител на земята. А Учителят се скри и знаеш ли как се скри Учителят? Зад 99 паравана. Когато аз дойдох на Изгрева ме посрещна Балтова. Една шашава жена и ми тегли една проповед. Че аз ако не бях за тука трябваше да си взема шапката и да си отида обратно. Тук имаше една бакалница и някои казваха, хубаво ще бъде всеки да може сам да си взема и да се обслужва и т.н. Учителят каза: "Много хора ще дойдат тука заради бакалницата". Той не искаше да се уреждат много нещата около нас. В: Е, в онова време Изгревът е бил неустроен, с бараките. Д: Знаеш ли какъв живот имаше? Та нашите хора светеха. Каква сила имаха. Нашата интелигенция не разбра. Учителят говореше на душата. Знаеш ли какво е в провинцията? Не си ходил сигурно. Като се събраха на един събор ония селяни дошли от провинцията, с червените пояси и сутринта от тъмно на мястото на Иван Антонов, където беше до гората. Молитви, четат 91.Псалом. Пристига конна стража. Обикалят ги, не мърдат ония. И стои оня командира и стоят и кръгом си отидоха. Това бяха богомилски души дошли с голям опит. Страшна работа. Онова офицерство беше друго. Тогава се четеше молитва и в казармата. Имаше сила в тези наши хора. Учителят пося едни семена тука. Той ми каза веднъж така: "Аз съм дошъл за Божественото Учение. Щом е Божествено, то ще успее". Учителят си замина и нищо неуредено не остави. Нашите се чудеха какво да правят. Мислеха, че Той ще ни изпрати всичките. Като деца бяхме около него. С това съзнание, което имам днеска, аз знаех какво да направя. Учителят пося едни семена много дълбоко. Сега едва започнаха да Го разбират. Това не е Учение на спекулативния ум. Когато Той говори за културите: "Вие познавате културата на сърцето и културата на ума. Това досега е създал човека. Идва време, когато ще се създаде култура на душата и култура на духа". Тези неща не са събудени у човека. Ние не разграничаваме кое е от душата и кое е от духа. Ето каква еволюция предстои у човека.

После той не е разрешил социалните проблеми. Когато Учителя начерта концентричните кръгове представляващи Бялото Братство, то все пак Той постави комунистите в деветия кръг на Бялото Братство. Те имат също една работа.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×