Jump to content
valiamaria

12. ОТКУПЪТ

Recommended Posts

12. ОТКУПЪТ

В: Сега разкажи как разглеждаше Методи вашият хороскоп.

Д: Той не го разглеждаше, а Учителят.

В: Имаше ли тези Дирекции опасни за здравето ви?

Д: Той с такива работи не се занимаваше. Той даваше принципни неща. Аз после се занимавах с Астрология разбира се и научих тия неща да ги знам. Тогава аз разбрах, че това е една сериозна наука. Може ключовете й да са загубени.

В: Спомняте ли си такива някои моменти от живота на Катя, интересни във връзка с опитности от Школата и някои критични моменти от нейния живот? Сега вие започнахте да разказвате историята с куршума и все пак казахте, че има някои неща, които не споменахте.

Д: За моя сън. Тогава аз реших, че ако оздравея ще се занимавам с музика, в болницата. Все пак баща ми искаше да ме прави общественик, майка ми искаше да ме прави лекар. Аз имам и сега още отношение към медицината. Към това да определям диагнозата имам някакъв талант, който трябва да се развие. Много интересно. Диагностика, това е за мене голямо нещо. Аз съм се удивлявал и винаги когато лекар е присъствал с голям интерес съм съобщавал диагнозите и до ден днешен имам отношение към медицината.

В: Ако бяхте станали общественик?

Д: Щяха да ме претрепят. Нямам право да избирам ако изоставя музиката, ще ме задигнат. И без това за мене е било голяма борба. Както ми каза Методи: "Учителят плати за тебе". Аз го питах и Той каза: "Тъмните сили не искаха дори откуп за тебе. Искаха да те задигнат от земята". Те бяха в една седмица три неща. Аз бях гимназист, връщам се от гимназията на обед, в това време едни глупаци в Пловдив в общината разваляха "Куршумхан". Това е една старина, интересна, останала от турско време. И понеже това са едни грамадни зидове с взривове ги развалят и гръмва един взрив и една такава голяма буца вар и тухли профучава тука край врата ми и разбива една витрина. По онова време имаше македонски убийства и имаше нареждане щом се гърми и трещи всички да лягат по земята. На сантиметри се изтърси прахоляка и ако беше една педя по-напред щеше да ме остави на място. Това става в понеделник. В сряда след обед имаше една сказка с двама сказчици във военния клуб. Така както е салона и тука е печката. Имаше една украса такава с някакви портрети, имаше два големи турски патрона качени там някъде и войникът взел падналия патрон и го хвърлил във въглищата и го слага в печката заедно с въглищата. Пред печката имаше един стол. И аз седнах на него стол, обаче нещо ме нагря, беше ми нещо скучно и казах: "Аз ще изляза малко навън, като свърши този автор ще вляза на втория". Тъкмо излизам и един гърмеж страшен вътре - вратата на печката беше разбила облегалката на стола - ако бях там щеше да ме остави на място. Отвънка майора ме прегърна, той беше домакина, познаваше ме този човек. Събитията следваха едно след друго, значи бяха като че ли решили да ме унищожат.

В: Защо така конфликт ли стана?

Д: Ха, да не говорим, да не засягаме хора, които са живи още. Но един куршум с изстрел бе изпратен в главата ми. Аз направих всичко възможно да спася този човек. Той трепереше като платно.

В: Той нарочно ли стреля или бе игра.

Д: Виж какво, хайде да не говорим. Не е важно, нали така. Да не търсим виновен. И така, голяма засада ми бе устроена. Но все пак имал съм късмет. Иде си. Но до този момент аз почувствувах, аз разчитах, че Учителят ще направи нещо за мене, но както казва Той в закона, че Бог в доброто остава неразбрано, защото човек е подготвен органически да изживее кармата си. Виж колко интересен закон.

В: Всеки човек е подготвен и има сили да издържи всички страдания, които биха му дошли.

Д: Да, така. Те отстрани хората повече страдат от някои работи. От друга страна как да ти кажа, в мене настана една промяна след като се роди сина ми Андрей. Например, аз нямах никакво чувство на страх. До такава степен, че като, че в главата ми някакъв център беше неразвит, центъра на самосъхранението. Когато бомбардираха София, аз не разбирах и схващах, че това е опасно за живота на хората. Като че ли не се отнася до мен. София когато я запалиха минавах между Министерството на вътрешните работи и на железниците, когато на ул. "Гурко" гореше всичко в огън, отгоре пищят, а аз се движа като че не се отнася за мен. След като се роди Андрей, у мен се яви едно чувство за самосъхранение. Аз тогава започнах да си отварям очите на четири и вземах да внимавам, една предпазливост, която по-рано съм я нямал. Аз като видях един път на каква стена съм минал отгоре и майка ми и баща ми са били отсреща, как са го преживели, аз сега не мога да мина оттам. Не мога, каквото ще да направя. Така минаваш и всеки миг може да се сгромолясаш. Нямах някакъв център на самосъхранение. Раждането на Андрей е много важно нещо за мене, той и астрологически ми е много близка душа... Там където е неговото слънце, там е моят Асцендент. Там където е моето слънце, там е неговият Асцендент. Една голяма връзка имаме с това дете, да видим, дано да има късмет. Той има много хубава душевност, има нещо много хубаво в него.

В: Спомняте ли си някои други екскурзии с Учителя? На Витоша, на Рила? Бил ли сте на летуване на Рила с тях? Или може да сте минавали мимоходом.

Д: А, бил съм на Рила с Учителя. Бил съм няколко пъти. През 1939 г. например, когато каза: "Като тази година ще има чак в 1999 г.". И след един месец започна войната.

В: А вие сега, вашият опит с Паневритмията беше за вас сполучлив.

Д: Сполучлив разбира се, но пак така документален. Ако трябва да се направи един студиен запис, да се направи на плоча,то трябва да имаш един оркестър на разположение за няколко дни, при хубави студийни условия и техника, защото не е лесно. Понеже тя е много трудна нашата музика, това не е модерна музика, при която и да сбърка някой няма да се усети. Балансът на оркестъра трябва да бъде точен, самата хармония е такава, мелодията, понеже трябва всичко да се изпипа много чисто и много хубаво и вероятно това ще го направим един ден, но трябват условия за туй нещо. И така или иначе ние трябва да я имаме тая Паневритмия, към нея трябва да има един интерес И тя е така всяка една пиеса така отделно като музика е интересна извън играта и от друга страна все пак се е родила в една духовна Школа. Това е интересно. За пръв път в Школата има музика. Сега гледам Розенкройцерите употребяват музика, но класическа на Хендел, Бах - такива неща, антропософите и те нямат музика, но Щайнеристите са много така разположени. Гледам така един професор франкенфел. Доведе го у дома Томалевски, той дойде на една среща тука международна на славистите. Изнесе един от най-интересните доклади. И покани го Томалевски и разбрахме, че той бил шеф на антропософите в Берлин, и на него показахме му Паневритмията, разговаряхме. После бе писал писмо, че това, което бил преживял в къщата на Грива два пъти в живота му се е случвало. Много чувствителен и интересен човек. Щайнер си има последователи между интелигенцията в Германия докато Учителят има от народа. Трябва да има по-голяма чистота, да е много чувствителен човек и освободен от много неща, гдето се казва меховете като са пълни къде ще пълниш по-нататък, но създава се една култура интересна, духовна на запад. Все пак имаха нужда, там в една Германия това е едно пречистване след този хитлеризъм с едно такова учение на Щайнер.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×