Jump to content
valiamaria

15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Recommended Posts

15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

 

В: Вие веднъж ми разказахте една опитност с Учителя, че в един разговор Учителят ви казал, че с Него ще останете последни на пътуващия кораб. Какво искаше да каже с това? Д: Не знам. Той каза така: "Когато един кораб потъва, капитана последен го напуска и ние, така посочи мен и Него си, последни ще напуснем кораба". Не мога да си обясня какво иска да каже. Но аз помня даже всичко, което е казал. Дори веднъж припомних нещо, което е казал на Томалевски. Томалевски беше го забравил. В: Какво беше забравил? Д: Томалевски, когато му правиха операция, трепанация, тогава Учителят му прати беседата "Отец ме люби", да я тури под възглавницата, тя е много опасна операция за онова време и той дойде всъщност с вързана глава на Изгрева и Учителят му каза: "Слушай, един кораб пътува през океана, отзад с едно въже е вързана една дъска, ти къде искаш да бъде - отзад на дъската ли или в кораба? И в двата случая ще стигнеш". И той каза: "В кораба, в кораба". Георги се беше отдалечил от Изгрева така малко тогава. Всъщност той бе един качествен общественик, имаше чувство към тези неща и неговия Юпитер и неговото Слънце са на "Медиум цели" горе в хороскопа му и трябва да блести в обществото пък. А в семейството, в което попадна, беше неудачно. Но Георги беше полезен там, та спомням си за този случай и му го напомних. Георги го беше забравил, но не мога да ти кажа какво точно искаше да каже с потъващия кораб. В: Искам да разкажеш един случай, който по-рано си го разказвал за една екскурзия на Мусала. Пътували сте със Славянски и през цялото време той е говорил за някаква къща. Д: Не, той не говори за къща. В: Точно какъв беше случаят? Д: Славчо Славянски през войната, когато навсякъде е разруха, бомбардировки наоколо, той се евакуирал в една плевня и непрекъснато чертаеше планове на неговата къща, която ще направи. Двуетажни някакви си истории, това беше нещо като че беше окупирало съзнанието му. Това беше вече войната накрая, когато бяхме в Мърчаево. А какви ли не чертежи правеше и ни занимаваше сумата ти време. А когато отивахме на Рила, на Мусала и когато Учителят ни вдигна в два часа през нощта от хижата, бяхме няколко души и Славчо вървеше зад Него. От лявата страна вървях аз, от дясната страна Георги Радев и Борис Николов и Учителят се обърна и каза: "Когато дявола иска да излъже някого, най-напред му казва, направи си къща!" И толкоз. Слави не го помни това нещо. И минаха години и Слави почна тази работа с къщата и ми се струва, че духовно го ограби. Той непрекъснато с това се занимаваше. Защото бяха времената, когато му вземаха накрая всичко. Тогава още не беше национализиран, той разполагаше със средства и можеше да направи такова нещо. Но ние не сме дошли на земята да правим къщи, както Учителят направи един салон, който се амортизира за толкова години. Той не можеше да остане и добре, че не го оставиха, такава една секта щеше да стане, такива неща щяха да станат. Не!

В: Сега искам да питам друго. Тук виждам няколко снимки където Катя е при пианото в салона с Учителя, разучават песни. Катя пееше хубаво. Д: Да, Катя ги пееше много хубаво. Първо тя е професионална певица и второ тя ги претворяваше чудесно. Много от песните се създаваха пред нея, защото те колективно се раждат. Много участвуваше тогава Асенчо Арнаудов, после той стана професор по арфа, много хубаво записваше и беше един от най-добрите записвани и на Паневритмията, и на много песни. В: Сега понеже вие сте музикант кажете още нещо. Д: Аз не съм участвувал. Аз съм записал само една песен "Иде, иде, Той сам иде", това е. В: Ти свириш на пианото, Той свири на цигулката или? Д: Не, не, Той я пее. Аз съм на пианото. Започна се на един Бъдни вечер ли беше, какво беше, не на един обед на празник беше голям и на другия ден Балтова дойде в салона и се продължи с песента. После и Асен Арнаудов се включи. В: Вие сте свидетел и съвременник на онази епоха и сте музикант. Сега понеже има няколко записа на песнопойки, които са публикувани и има много спорове. Какво е вашето мнение за 1-та песнопойка, 2-рата песнопойка и т.н. Д: Виж какво, много се говори за тези неща, има грешки в нея, но когато попаднат тези песни в ръцете на един професионален музикант, той може да ги отстрани, те не са фатални грешки. Нас ни боли, защото искаме да бъдем по-стриктни, нали така. разбира се, ние се събрахме към 1974 г., по-право това е една инициатива на Мичето Златева, тя искаше да поправим някои грешки. Аз й казах, че без Асен Арнаудов няма да може. Тя питала, пък Асен, който казал, че без Грива няма да дойде. Така се събрахме тримата и в нейната песнарка са нанесени някои поправки. В: На Мичето Златева. Д: На Мичето Златева песнарката, в песните. В Паневритмията аз съм направил поправките и аз мога да ги кажа кои са. Всякой един музикант ще може да ги разбере. Понеже Учителят дава фраза по фраза. Да кажем днеска е дошъл до една фраза, утре до друга фраза. Една фраза завършва на първото време на следващия такт, ако е последна, но ако след тази фраза следва нова фраза, от този последен такт започва друг. И затова Паневритмията ако видиш "Първия ден на пролетта", първото упражнение, по едно време трябва да си смениш кракът, защото се получава тек, такива тактове. Това нещо се избягва, сега в моята Паневритмия ако играеш няма да се получи такова нещо. В: Значи пропуска е в Паневритмията, в тая, която е печатана. Д: Да, която е печатана. Тази, която аз записах е коригирана в моята партитура. В: А, в оная, която е печатана? Д: Онази е записана така, както си е - с удължение.

Даже един научен работник повдига този въпрос на една среща вкъщи. Така стоят, така се разглеждат нещата. В: Добре, а защо е направено така? Защо така са я отпечатали? Д: Защото са я отпечатали както се е записало. Например сега: Вчера например са завършили до тук. Учителят продължава нататък. Те този такт оставят и започват нататък. И трябваше преди това да се види, че вътре се получава в онова упражнение, което най-дълго се представя към 4 минути и повече, „Първият ден на пролетта" и се получават накрая тек тактове. Ако се изсвири цялото упражнение гимнастическо е на чифт такт, през два такта става всичко. Това е ритъма вътре през два такта. Разбира се това се оправи при мен. В: Други пропуски в Паневритмията, които вие сте забелязали? Д: Да, това именно в "Мисли". Да, това беше два такта също поправени и поемам една такава отговорност, защото е защитимо от гледището на музиката, а от друга страна, виж какво сега, Учителят каза, че тази Паневритмия ще се развие един ден. Той ни я даде като една мелодия. Няма да вземе да ни я хармонизира, да я оркестрира - остави на нас. Когато ние започваме да правим това нещо, да я хармонизираме, да я оркестрираме, ние ще ги намерим тия пропуски, те са много явни гдето се казва, азбучни истини.

Очевидно е, че тука начина, по който е работено. Днеска е до тука, утре е до там, нали? Тя така се е разглеждала Паневритмията. Тя не е на един път записвана, да кажем "Първия ден на пролетта", това е една музика от 4 минути и нещо и през ден, през два се събирахме, разучавахме и Учителят продължаваше да я дава по-нататък. Въобще след Паневритмията се даде Пентаграмата, те бяха още в началото. "Слънчевите лъчи" се появиха чак в 1942 г.

Д: Едно след друго се даваха упражненията. Има текстове на Олга. То е нещо живо, то ще расте, ще се развива. Има живот в стиховете на Олга, но такова беше и времето. Хората ги преживяваха и си ги пееха, там където няма оркестър, в провинцията си пееха песните, а Паневритмията я играеха. Това беше едно удобство за провинциалните братства. В: Вие кога се запознахте с Паневритмията и започнахте да работите, през времето на Учителя ли? Д: Виж какво сега. Аз с Паневритмията се запознах щом дойдох. Паневритмията беше вече на поляната. Играеха, но един ден дойде при мен Боев и ми каза, че Учителят му казал да направя Паневритмията за голям оркестър. Аз отидох при Него и започнах работа. В: За колко голям оркестър? Д: За симфоничен оркестър, той няма да ми каже за колко души, но за симфоничен оркестър. В: Личен разговор с Учителя. Д: Първо Боян Боев идва да ми каже и аз сега като взех това нещо да правя, това е отговорна работа. Една партитура, това е една пролетна симфония. И попитах Учителя и започнах. В това време обаче започнаха бомбардировките и отивам аз до Учителя да питам дали на Изгрева има условия. Аз отивам при Него, чакам долу. Горе един запасен генерал и Учителят му казва: "Содом и Гомор ще стане сега". Онзи перкуляса по стълбите и всичко се евакуираше. Питам го: "Аз, да остана ли тука? Казва: "Страх ли те е". "Не ме е страх." "Стой тука и си гледай работата." Това ми го каза, когато тръгнаха за Мърчаево. "Школата не може да оставим без присъствие." И остана бай Ради и аз. И от друга страна мога да ти кажа, че когато Учителят напусна Изгрева, остави едно много хубаво присъствие тук. Идваха братята, даваха ми ключовете на жилищата си да се грижа за тях. Ако падне запалителна бомба да я вадя, те мислят, че така се вади като маслини от чиния. Но както и да е. Някои например Васил Иванов - художника, бяхме големи приятели с него, имахме голяма връзка с него, бяха избягали, но след два месеца се върнаха. Васил казал: "Какво правя аз, когато най-добрия ми приятел е на Изгрева". И от Сливен се върна обратно. Полека-лека започнаха да се връщат. А пък такова състояние имаше, плюс това беше една купонна система и то при неорганизирана, една бомбардирана и евакуирана столица, но нашите се запасили. В мазетата намерихме, че дамаджани с олио, че храни какви ли не щеш. Викам си, тука ще изкараме по-леко сега и т.н. Пролетта беше такава красива, много хубава беше през 1944 г.

И всяка кола от Паневритмията като завършвах, ходех в Мърчаево и я нося на 10-15 дена. В: На Учителя. Д: Да. Той я преглеждаше. В: Свиреше ли я там? Д: Не, какво ще я свири. Тя е за оркестър. В: само я преглеждаше? Д: След това я вземах и я подвързвах. И така, че това ми беше на мен задачата през време на бомбардировките. Учителят държеше за това. Помня, че един ден отидох до Мърчаево и вечерта си тръгвам. Канят ме да остана да спя там. А Учителят казва: "Не, той си има работа". И тръгнах от Мърчаево, отиваше се пеш до Княжево и като наближих Изгрева сирените засвириха и почнаха бомбардировките. И аз бях толкова доволен, че се върнах, щото щеше да ме човърка за бай Ради, че останал сам и какво сега ще стане.

Ако си войник, ако си мобилизиран и те поставят да стоиш пред един погреб, ще стоиш ли? Ние не сме мобилизирани насила, но все пак една задача имаш и в стаята ми, пианото ми и тая тишина, която имаш! Чудна тишина! Няма ги хората. Да. От друга страна как да ти кажа. В мене някакъв център беше неразвит. Аз по-късно го разбрах. Аз нямах чувство на самосъхранение. Това чувство се породи в мен когато се роди сина ми Андрей. Да се чудиш тогава как минават тези американските крепости и с бинокъл ги гледаш как нападат. Нищо не ме уплаши. Това бяха жестоки условия. Усилни бомбардировки, знаеш какво значи! А аз стоя горе на стълбите и гледам с бинокъл, а имаше сняг голям. Застанал човек с бинокъл на стъпалата на стълбата, сняг, и бомби, които падат върху града. В: Паднаха ли бомби на Изгрева? Д: Една мина двутонна падна зад салона в гората, но не експлодира. Ако беше експлодирала щеше детонацията да отнесе всичко. Иначе падна там в двора. Излизам навънка и виждам един бор забит в земята. Просто го вдигнала вълната и го забила в земята. В: Но тази мина после я обезвредиха. Д: Да, военните веднага идваха. После ние тогава бяхме други хора около Учителя, имахме една настройка вътрешна, но най-страхливите добре че на времето ги отстраниха, че си отидоха. Защото не може така. Ние имаме вяра гдето се казва, имаме връзка с Невидимия свят. Ние не можем да оставим Учителя на тоя трясък и той замина за Мърчаево. И плюс това Школата трябваше да продължава. Беседите продължаваха в Мърчаево.

Значи оркестрацията стана във време на бомбардировките. Обаче минаха години, когато аз вече имам голям опит като композитор, с друго виждане и тя ми звучеше по друг начин. И се заех наново. Аз ще ти я покажа. И с тази партитура заминах за франция и записах в Монте Карло. Б: Беше ли сполучлив този запис? Д: Виж какво ще ти кажа. Нямаше време да се направи хубав запис, плюс това в Монте Карло заварих едно особено положение. Записите, те въобще ги правят в операта. Обаче в това време беше там гръцкия милиардер Онасис, който беше накупил огромни терени и правеше страшен строеж с денонощен трясък и даже този, директора на операта и на филхармонията, един много благороден човек, французин от унгарски произход, който ще ти кажа как разреши въпроса с Паневритмията, вече се страхуваше Онасис да не се научи, щото ще му попречат на работата. Не можеше да се репетира. Те имаха договор с холандска фирма "Филипс" да направят в продължение на три месеца сумати записи на симфонични произведения. Отказаха. Не можеше да се работи. А радиото на Монте Карло е горе към скалата. То Монте Карло е един град притиснат между скалата и морето. Горе е тихо, обаче салона е малък, няма акустични условия. Там аз съкратих оркестъра, можеше да се направи документален запис, но не и студиен. Защото аз отивам в Монте Карло, моята мечта беше Паневритмията да се запише от най-добрата филхармония в Европа. Историята със записа на Паневритмията аз разказах вече. Разбира се ние тепърва има да правим записи и ако правим един солиден запис, половината партитура ще я преправя наново. В: Друга пиеса от Учителя да сте разработили или да имате идеята да разработите? Д: Някои песни с оркестър и една пиеса записахме там, която поради малкото време не можа да излезе добре. Същата тая вечер когато записвахме Паневритмията вземах един бас, много добър, който се беше върнал от Швейцария и записах "Бершитба", която песен наистина трябва да се изпее с бас. От друга страна песните на Учителя има едни, които са за хор, други са типично за солово пеене. В: Аз понеже не съм музикант, какво ще ни кажете още? Д: Според мен "Аум" не може да се изсвири. Ти докато не чуеш - ОМ, Оум, Аум, Аумен, няма да разбереш нищо. Затова вземах един бас, който го изпя това нещо и в Монте Карло вземах един бас от операта. Тука вземах също един много добър, наш оперен певец.

Трябва да се чуе това - Аум, Аум, Аум, Аумен, иначе само инструментално ние го слушаме. Но ние го знаем иначе не се разбира какво е. Аз имах много хубава партитура на движение на контрабасите, обаче не се чуха. Аз при един запис бих го върнал пет пъти това нещо, докато намеря точния баланс. Нямаме време. Не може така да се записва на "прима виста", ако трябва да направим нещо хубаво. Но ще му дойде времето. Ние сега трябва да изживеем себе си с тия експерименти, това беше като въведение. В зала "България" в София присъствуваше Георги Томалевски, Жечо Панайотов и Борис Николов. Там ги водеше Нестор Илиев. Концерт им давам в зала България, на тия стари наши братя. Един ден, когато бомбардираха София, една бомба беше паднала точно в зала "България" и беше унищожила органа, тогава имаше един орган. Там сме преживели все пак много хубави концерти и Учителят каза: "Пак ще я направят и в тази зала ще се даде концерт от наша музика". И аз дадох концерта с двама души наши представители музиканти. В: Някои нови пиеси или теми да сте разработили? Д: Не, правил съм за пеене и оркестър. Акомпанимент на оркестър, пеене. Аз съм против тъй наречените разработки. Важното е да разкриеш съдържанието на една песен и със средства на музиката - хармония, оркестрация, хубав глас да я изпълниш. Какво значи разработка? - Да се хармонизират и оркестрират, това е. Защото музиката се изразява в ритъмът, мелодията, хармонията. Учителят я даде с ритъм и мелодия. Няма да я даде хармонизирана, няма да я даде оркестрирана. Тогава какво ще остане за нас, музикантите? Всякой според своя талант и мироглед, французите я правят по един начин, с други темпа, според темперамента си и ред други неща, тъй ги пеят и хармонизират. А спомням си, че една от разработките на песен от Учителя, както направи Кирил Икономов на времето - "Вехади", Учителят беше много недоволен. Това "Вехади", това е една свещена песен. Или "Аум", какво да го разработвам? Да смятаме, че е недоработено? Хайде, то не става да го удължим само, то трябва да е оправдано ако трябва да прибавя нещо. Не само да кажа ето ме и мене там в цялата история. И намирам, че песните са достатъчно завършени и че който ги разбира и който ги усеща може да преживее нещо много хубаво, но иначе трябва да се хармонизират добре. Например, аз имах една братовчедка, която беше 18 години концертиращ артист във Франция,която във всички концерти е пеела две песни на Учителя. Едната е "Мусала", а другата е "Тъкането". "Тъкането" беше много интересно, когато Учителят го пее. Акомпанимента е направил на пиано един френски композитор. Винаги "Тъкането" бива бисирано. Да, винаги бива бисирано. Тя е много ефектна песен. Тогава като ми каза това нещо тя, след 9.септември се върна в България. В: Тя е пяла преди Девети? Д: Не, не след смъртта на Учителя тя се върна в България и отиде в Пловдивското музикално училище педагог по пеене. Във Франция е израснала, във Франция била е в Монте Карло в операта и след това концертиращ артист и тогава тази песен аз я направих за хор. Нашият хор на Изгрева много обичаше тази песен "Тъкането". Тя е много ефектна песен. Но аз я направих малко по-бързо темпо. Да не се играе, само да се пее. Много ефектна песен. Та ти казвам в бъдеще музиканти, композитори ще правят хармонизации, нови оркестрации много по-хубави от нашите разбира се, ще има по-добри музиканти да ги изпълняват. Това всичко, което мислим, не можем да кажем, че сме направили. Нашата работа е била да го документираме гдето се казва, а що се отнася до въпроса за грешките, всякой един професионален музикант ще разбере, че е грешка. И няма да има спор. Тука някои от нашите някак фанатично държат на някои неща. В: Искам да питам за вашата среща - между вас, Арнаудов и Мичето Златева.

Какво е вашето мнение по отношение на онези пропуски и грешки, които са били преди 30-те години? Д: Виж какво сега, те които бяха очевидни грешки, ние ги поправихме. Асен обаче съжаляваше за едно, че не знае къде е неговият сандък, на някакъв таван бил, в който той си пази оригиналите. Ако тези оригинали на Асен Арнаудов се намерят, това ще бъде най-благоприятното нещо. Щото някъде може да има и печатни грешки. Не само редакционни, но и печатни грешки. От друга страна тогава някакси, понеже беше такова времето, всеки гледа да направи нещо без да се разчуе, с много малко хора се събраха да направят песнарката. И важното е, че са я направили. Колкото и да има грешки, те не са фатални. Ние като се събрахме с Асен и Мичето Златева, ние нямахме разногласия, веднага разбрахме какво е и си ги оправихме, като на нейната песнарка се нанесе. Не на всички. Не можахме повече да се съберем. В: Правихте ли протокол, подписахте ли се или не? Д: Няма защо да правим протокол, на нейната песнарка ги оправихме. Защо да правим протоколи. Но аз мога да ти кажа, че това, което направихме ние, ако се съберат утре музикантите ще го направят същото. Разбира се, аз исках да присъствува Асен Арнаудов и Асен съжаляваше, че не знае къде е тоя сандък с неговите нотни листове. Той си пазел архивите. Но виж какво, не е фатално това. От друга Страна те са правени с молив, там се е задрасквало. Учителят е повтарял. Трябва той да си ги дешифрира, но не е фатално това. Ние някой път акцентираме върху някои неща, които не са фатални. Това всякой един музикант ще разбере. Важното е, че са издадени, Паневритмията е цялостна. Всяка регистрация, която ще прави един композитор или музикант, тези тактове, които аз ги махнах три в първия номер и там по два още нататък ще ги направят и те.

Виж какво, за мене е много рисковано да се правят разработки. Няма що да правят разработки. Ние достатъчно още не сме ги хармонизирали! Ние още не сме ги дали в ръцете на един голям музикант да ги изпълни, да видим силата на въздействието им от един голям артист. Такава една песен, която видях аз тука, беше неотдавна. Знаеш каква е "Мусала", знаеш каква песен е станала. Ето, сега я е направил Филип Стоицев за хор, туристическия хор, без да каже кой е автора. Ще го чуем как ще излезе. Защо ще правим разработки преди да сме ги чули - въздействието им така изнесено от големи професионалисти. Аз искам да чуя например "Бершид Ба" от един Борис Христов. Тогава ще разбера силата на тая песен.

В: Ние сме заварили много певици на Изгрева. Едната беше Катя Грива. Другите кои бяха? Д: Табакова беше. В: Вие сте слушали нейното изпълнение. Д: Слушал съм, да. Табакова, според нея, тя казва, че Учителят е дал на нея "Сътворението на света" ли какво беше. В: Да, Битието. Д: Битието. Тя обаче казваше, че това което е дадено на мене е дадено и го криеше някак, може би под въздействието на Кръстю Христов. За мен нямаше такова нещо. Аз признавам онези песни, които излязоха в историята на Школата, които се пяха от всичките и в беседите и т.н., но така "На мен дадено" това ми звучи някакси, не знам що така стана, че бе публикувано в песнарката. Борис Николов ги постави. Ако е въпрос - за мен дадено и на мен Учителят даде един текст и аз направих една песен. Но това е друг въпрос вече. Няма да я поставя в песнарката. В: Какъв текст ви даде Учителят? Той ви даде тема за песен, нали? Д: Не, един текст и аз направих една песен, която даже забравих. Даже Калименов я издаде в издателството в Севлиево. В: Как се казваше песента. Д: Имам даже екземпляр. "Светъл ден", да. Светли дни бяха тогава.

Но това, което е участвало в Школата, което се пееше по беседите, по

сьборите, за мен това е музика на Учителя. А такива дадени "само на мене", това не беше маниер на Учителя. Той можеше да ми диктува на мене, когато бяхме двамата в салона, но след това се събирахме всички и пеехме. "Той иде" например, не мога да кажа, че е дадена на мене, да си я занеса вкъщи. Нали така? "Иде, иде" - цялото Братство я знае, всичките са я пели. В: Сега други певици кои бяха? Д: Ами Мичето Златева пееше по онова време, пееше Кичка Вълчанова. Тя имаше хубав глас. Дора Карастоянова, тя беше в оперния хор. Веса Несторова пееше. Не мога да си спомня всичките. По-рано всички пееха. Много музика имаше на Изгрева. В: Това не е малко, на Изгрева толкова много музиканти. Д: Това са 180-200 човека. Не е малко нещо. Всичко свири, разбира се. На Паневритмията всяка сутрин имаше по няколко души на поляната, свиреха в оркестър. Има снимка с Калудов, там свирят към 15 човека. Калудов беше запасен капелмайстор от Варненското братство и идва да живее в София и той направи един оркестър. После аз го разширих и аз съм го правих като вземах по няколко души от филхармонията и правехме много хубави концерти. И оркестрираше Калудов така песни и други работи и даваше концерти и много голямо желание имаше човека. Той почина. В: Какви бяха концертите му, с музика на Учителя? Д: Да, музика на Учителя, давали сме и други концерти, да кажем помня "Вивалди концерт", "Тартини концерт" със солист. Тогава идваха от филхармонията да помагат на нашите оркестранти. В края на краищата много хора от Изгрева завършиха, като Влади Симеонов.

Имахме един диригент, който не се включи много - Веселин Павлов, който впоследствие почина. Стана на филхармонията диригент. Васил Павлов, майка му беше много предана. Асен Арнаудов, Ангел Янушев, много музиканти имахме. Иван Кавалджиев, Вапурджиев - контрабасист, голям музикант. В: В онези години правеха ли опити за хорово изпълнение? Д: А-а, имахме хор, а-а много хубав хор. Аз съм писал много неща за хора и съм дирижирал. Една балада има от Учителя "Страшен беше вятърът". Знаеш каква хубава балада стана. С голямо удоволствие правих музиката. Всичките ми партитури ги взе Симеонов и той дирижираше едно време. И така със спомените си останаха, при него останаха. В: И къде отидоха после? Д: Не знам къде са, не мога да ти кажа. В: Как може такова нещо. Аз ги искам от теб тези нотни листове. Д: Ама защо бе, аз ако трябва ще го направя, по-хубаво ще го направя. В: Ти ще го направиш по-хубаво, но ето, че не сте го направили. Д: Виж какво, дай един хор, кажи утре имаш хор, тази вечер до осъмване аз ще ти приготвя всичко. В: Онова, което се напише на хартия, то остава за поколенията. Д: Не може бе, човек се развива. Ти знаеш ли, че като погледне човек едно време каквото е писал, някой път се учи даже от тези неща. Някой път може да бъде много интересно. Знаеш ли какво значи да преглеждаш стари партитури? Минало е време, дай сега да прибавим нещо, все пак прибавили сме едно знание към старото. Тъй че като имаме условия, значи ще стане. В: Какво е вашето мнение за оркестрацията на Стоицев? Те са правили записи? Д: Той си е направил един малък камерен състав, нали и според неговите възможности е направено хубаво, но важното е, че тя Паневритмията може да ползва, за да играят хората. Тя е съобразена да играят, всички темпа са точни и нашите хора я много харесват, но въшните хора не могат да я възприемат. В: Не могат? Д: Не могат, да. В: Кое им пречи? Д: Свикналите толкова години да слушат цигулки, китари, което пък във Франция ми казах, а чакай това е еднообразие. "Как може, това е еднообразие."

Нашите хора като играят, те даже и като свири оркестъра те пак си пеят, защото знаят текста. Те не са концентрирани в разкриването на движенията, важното за тях е, че върви мелодията. Ония си свирят, тия си пеят и работата върви. Нали така? До това положение една сложна оркестрация би ги дразнила. Ще кажат, чакай сега, тука не мога да си пея особено като чуят както минава единият от едната група инструменти в друга. Това е нормално. В: Колко време ви отне? Д: Оркестрацията? Мога да ти кажа, шест месеца. В: И общо за колко човека беше? Д: Оркестъра беше към 50 души.

В: А имаше ли мъже на Изгрева, които пееха добре? Повечето бяха жени. Д: Имаше един Маринчевски, той сега го пенсионираха ми се струва, пееше Митко Сотиров, беше тенор, той с Мичето Златева пееше. Също Славов. Той беше оперен певец Славов. Той постъпи в ансамбъла на военните и там се пенсионира даже. Знаеш ли го Филип Славов? Певец, един тенор хубав, голям. Той беше в Югославия. Той в Югославия по радиото пя песни от Учителя. Учителят каза: "Той е смел, той като се втурне към нещо не можеш да го спреш". Славов беше голям глас. Драматичен тенор. В: В коя година пееше в Югославия? Д: Още беше жив Учителят. След това постъпи там някъде си из курортите, там да спечели малко пари, за да остане малко повече време и се върна тука и постъпи в ансамбъл. Той е един от първите след 9.1Х.1944 г., когато се образува военният ансамбъл. Това беше един хубав хор. Но характерното ако искаш да чуеш пеенето на Учителя, то е характерно и ако го пеят всички по време на беседи. Най-силното внушение според мене са песните на УЧителя, когато пееше братството пред беседите, пред съборите. Слушал ли си, когато всички пеят "Духът Божий" в един глас.

В: Казват, че са правени опити и външни хора да пеят. Учителят не е бил доволен. Някои външни хорове да изпълняват Негови песни? Д: Аз не знам такова нещо. В: Той забранил и не бил доволен. Д: Аз не знам. Учителят въобще не забраняваше нищо. Аз лично не помня такъв случай.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×