Jump to content
valiamaria

18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

Recommended Posts

18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

 

След заминаването му смятаха, че който ходи в Салона да слуша беседи е от Братството. Няма такова нещо при Учителя. Направиш ли добро - ти си от Бялото Братство, дори и да си в света. Учителят бе за свободата, за вътрешната и външна свобода. Той не ограничаваше, мъчно Му беше някой път, че салона бе полупразен. Разбрах един път когато ние не ходихме на беседи, че му е мъчно и то за нас, че пропускаме времето на Великия Учител. Тогава така разбирахме. Сега другояче разбирам. Сестра ми беше голямо нещо и трябва да стои там пред салона. Един Боев беше неотразим. Боев беше неразделен с Учителя. С неговия куц крак, как ходи на екскурзии, винаги до него и с тефтера и веднага пише. В: Да, разправяха ми за сестра ти, Катя Грива, как непрекъснато е стояла и не искала да работи и Той не й говорел шест месеца, за да отиде да работи. Д: Няма шест месеца. Тя Го разбра и тръгна след това. Това е нейн път. Виж какво, Той трябваше да я подготви, че утре Той си отива, Школата се закрива, идват нови времена и всякой трябваше да си поеме нещата. Хайде вече като идва отначало от Италия, като премине през операта, по-хубаво за нея няма освен да отива в Школата. Но това беше до едно време, тя започна да учи, завърши гимназия и много хубаво се справи. Аз помня, че първото назначение като учителка беше в Трън и аз отидох с нея, получих телеграма веднага. "Духова музика, пристигай веднага." Значи като учителка по музика имаше духова музика и аз отидох да я упътя как се води духова музика. В: Аз съм виждал на снимките как Катя върви отпред, а зад нея марширува и свири духовата музика. Има към двадесет ученика, вървят и свирят. Д: Голяма духова музика, тогава всяко училище имаше духов оркестър.

Катя нямаше лесен път, но Катя имаше едно дълбоко разбиране за Учителя. Катя беше така стабилна отвътре, един от верните хора на Учителя. Катя ни е респектирала много пъти и друго нещо, ние с Катя бяхме много различни. Той, Учителят каза, че ние идваме от два различни рода. За мене и за нея. Обаче имахме много противоречия и различия по много неща, но по отношение на Школата и работите там бяхме винаги на едно становище. Например, по някой път Учителят разбъркваше нещата в Школата, аз ги усещах, за да се създаде така условия, да почнат да мислят. В такива неща имаше противоречия, но с Катя винаги сме били на една позиция. Школата беше за нас най-голямата ни връзка. Аз й много благодаря на Катя, все пак тя ме въведе. Между другото тя ми е даже кръстница. Била е 12-годишна, тя ми е била кръстница и втори път ме е кръщавала, когато ме доведе при Учителя. Два пъти кръстница: в християнството и в Школата на Учителя. Много ме обичаше тя, много. Как да ти кажа, ние по-късно узряхме, ние не ги разбирахме нещата. Това усещане не е за един живот. Тепърва ние трябва да чакаме посетите семена от Учителя да израснат. Поне 1000 години. В: Разправяха ми, че Учителят бил казал на Начо Петров и на вас да отидат като представители пред комунистическата власт. Д: Не съм ли ти говорил за това. Аз искам да ти го обясня. Искам да ти го кажа, защото трябва да се знае истината по тоя въпрос. Идват от квартала и казват, че Братството трябва да има представители в Отечествения фронт. И отива Стоименов и пита Учителят. Учителят казал: "Димитър Грива и Начо Петров". И пристига Стоименов от Мърчаево и ми го казва. Обаче като ми го казва, аз нямах никаква вяра, аз бях там преди два-три дена и нямаше такова нещо. И сега аз имам страшен инстинкт към тия неща, които ставаха в Школата и разбирам, че тук нещо не е в ред. Каза ми го Стоименов, но няма никакъв резонанс в мене. Това значи, че има някаква грешка в мене. Да кажа сега защо стана това нещо. Дойде 9. IX. 1944 г., в братството имаше комунисти, долу там се криеше Кофраджиев, Колю-обущаря, всички тези хора, но стояха така настрани от обществения живот. В края на краищата дойде едно време когато трябваше да помогнат в някои и други неща, обаче те стояха. Какво направи Той? Казвайки да бъде Митко Грива и Начо Петров, неподходящи хора, те се юрнаха. На другия ден всички от тях търчат така към Мърчаево, търчат при Учителя за изяснение на чутото. Вярно ли е или така им се чуло? И след една седмица отивам аз в Мърчаево и Учителят се смее. Не повдига въпрос, нито ме пита защо не си се включил, но Той разбра, че аз разбрах. Начо Петров обаче не разбра. Казах му: "Начо, не е твоето място тук. Ето ги тия. Те са комунисти - техни хора". И се активизираха и започнаха и помогнаха много неща после, но Той е педагог. Ако беше им казал: "Сега вие ще оглавите", то тогава отърваване нямаше да има от тях. Аз се учудих, че ме посочи. А Учителят посочи мен и Начо, и те се пробудиха, активизираха се и те се юрнаха и свършиха работата. Това е. Не можаха да го разберат това нещо. И колко после им го казвах и ме обвиняваха, че аз не съм изпълнил думите на Учителя. Но какво да им го обяснявам. Аз стоя настрана. Но онези комунистите на Изгрева след като взеха властта в Отечествения фронт, се промениха към мен. Плашеха се да не им взема мястото и властта. Наежиха се срещу мен.

И връщам се един път, а Халачева плаче. "Какво има?", питам. "Ами мина комисия и в твоята стая ще има двама руснаци." "Кой беше?" "Колю-обущаря." "Спокойно." Отивам аз при Колю-обущаря вечерта. Излиза Колю. "Колю, искам да говорим с тебе, но в твоята работилница?" "Как?" "Защото в моята ти си решил да има двама." "Как твоята?" "Ами това е стаята с пианото, аз работя там, предавам уроци, това е моята работилница. Ще има двама руснаци. Ти като комунист трябва, ако ти не поставиш в твоята работилница също двама, аз ще отида в комендантството да кажа какъв комунист си". "Чакай бе, ще го оправим." И се оправи работата.

След това с Антов. Антов се готвеше да ме изселва, но Учителят си беше заминал вече, нещата се бяха развихрили и хазайката ми Халачева също ми говори. Казвам: "Чакай". Отивам един ден вечерта. Той беше облякъл един голям кожух, движеше се с бастун и само бастуна въртеше. Кинчето вика: "Няма го". "Кажи му на брат Антов като се върне да дойде веднага при мене да му кажа нещо много важно". И Антов вечерта към 9.30 ч. дойде. Влезе той в стаята и аз заключих вратата и вземах ключа. Аз съм психолог, зная как да постъпя. Тия бабаитите са много страхливи хора. "Слушай, Антов, тука мене хората в квартала ме познават и ме обичат и ме уважават и всичко, което ти си казал по мой адрес са ми го казали. Не съм те викнал да искам да си променяш мнението. То си е твой въпрос. Но сега аз ще ти кажа, аз не съм скрит враг като тебе, аз съм открит. От сега нататък каквото ми дойде до главата ще знам, че ми е дошло от тебе и ще ти го върна лично. Това новото от Учителя в мене наистина е ашладисано обаче върху един див дрян. Но ако се обади дивия дрян, да му мислиш. От него се прави дрянова тояга, гдето не се троши, а векува". Антов се уплаши. "Чакай бе, брат, ще се разберем.". Значи свърши се с неговата история, нали. Разбира се аз знаех, че щом Учителя ме е вкарал в тая работа, че Учителят няма да ме остави. Пък и те са много елементарни хора. В: Разбраха, че ти нямаш аспирации към властта. Д: Нямам. Сега понеже хората не знаят как стоят нещата, то казват, те ми посочват този епизод, че аз не съм изпълнил волята на Учителя. Колко пъти им обяснявах, но до ден днешен го разправят това нещо. Та викам на Начо: "Нашата работа не е там. Едно време те бяха онеправдани, днес на тях се даде мандата, те са сега критерии тука. Навремето на тях правиха обиските, те криеха нелегални и те са комунисти. Ти беше германофил. Аз съм анархист". Всички това знаят. Не може един германофил и един анархист да се съберат и да ги изпратят при комунистите. Така бяха тия истории, но аз имам такъв инстинкт към тия неща. Никаква реакция нямаше вътре в мен. Веднага разбрах. Само Катя го разбра. Ние с Катя не можахме да имаме противоречия на нещата, които ставаха в Школата. А там ставаха критични моменти. Учителят разбъркваше някой път нещата. В края на краищата да види как мислим, как ще постъпим сега. Няма Той да носи целият народ. Пък да види колко сме изгубили, колко, каква е йерархията на ценностите у нас. Кое за какво даваме. Съвсем нормално беше в една Школа. Едно време изкуствено се създаваха тия неща в педагогията в другите Школи. Тука няма изкуствено. Тука има - в живота едновременно и в Школата.

В: Какво беше отношението на духовенството и на официалната църква в ония времена, когато вие бяхте там? Д: Църквата води най-голямата борба срещу Учителя, обаче това го правеха поповете. Лично Митрополит Стефан лоша карма с Учителя нямаше. А той стана екзарх. А синодът взимаше решения срещу Учителя и пишеха брошури. Сега ще ти кажа какво ми каза Учителя за Стефан. "Стефан е бил в стара персийска Школа, но тоз живот потъна в материята и ще свърши зле." И Стефан лоша с карма с Учителя няма. Той не говореше срещу Учителя. Той си получаваше беседите, четеше ги. И той взимаше участие като глава на църквата, от амвона на "Ал. Невски" ги изнасяше нещата, нали владика беше на гр. София. Той беше роден за дипломат, но най-интересното е, че той бил офицер при баща ми. И когато са били на маневри в една палатка са били, получава едно писмо от екзарх Йосиф, който му казва: "Чувствам последните си дни и няма да си замина спокойно ако не те видя в духовен сан". Той е завършил семинария. И понеже бил много умен, той правел впечатление между завършилите и той попитва баща ми какво да прави. Баща ми му казал: "Слушай, такъв въпрос ти ще го решиш сам, но ако решиш аз ще те освободя, ще заминеш веднага". Три нощи се въртял в леглото, в походното легло, не могъл да спи Стефан. Сега се получи писмо от някаква жена, някаква любовна история от Цариград, която реши въпроса. Той беше повече за дипломат. Той беше масон също, пусна брадата, запопи се. Но ще ти кажа нещо много интересно, което чух на едно място за отношението на Стефан към Учителя. Всъщност когато Учителят Мировият е от България, не може духовният ни официален глава на църквата да бъде един обикновен поп. Той е бил в една стара персийска школа. Но също знам на един прием в София при един полковник присъствувах и Стефан беше там и му задават въпроса какво му е отношението към Учителя. В: На кой, полковника? Д: Не, на някой от гостите, той е на вечеря, която дава полковника. И Стефан казва така: "Когато аз се срещнах с папата в Рим -Пий XI, който е най-духовния", после ще ти кажа нещо за него, "папата ме попита най-напред: "Какво прави най-святия човек Дънов в България?" И млъкна. Той даде косвен отговор. Значи папата го смята за най-святия човек в България. Защото митрополит Стефан си подстригваше брадата, тургаше голфа и си пътуваше в страната и чужбина.

Един ден стоим ние пред салона вечерта на разговор, горе на стълбите имаше една лампа. Щрак, лампата изгасна. Учителят погледна крушката, гледа, гледа, обърна се и каза на Цеко. Цеко сменяваше крушките, беше електриджията ни: "Новият ще бъде с по-малък ампераж, постави по-малка крушка". Сутринта радиото съобщи, че папата е починал тази вечер. Веднага дадоха един сигнал на Учителя и Учителя като му отвинти лампата-крушката, Цеко я зарови в триъгълника при розите. Това бяха много интересни неща, когато близо до Учителя ставаха тия неща. Значи все пак той онзи е знаел кой е Учителят и идва на Изгрева. Защото те, поповете долу се джавкат, но горе духовните водачи си знаят основните задачи, те си знаят цената и знаеха кой каква йерархия заема. Така както Стефан разбираше кой е Учителят. Както един Пий XI, папата пита за най-святия човек в България. В края на краищата един следващ папа излезе от Пловдивския католишки вилает, нали? Та си имат такива методи, дават сигнали, те имат някакви окултни сигурно познания. Те горе знаят как са нещата. Те не са свързани така за догмата на църквата. Много въпроси остават долу за низшето духовенство и за народа. Най-добре е низшето духовенство, защото иска да робува, защото му плащат като работи. А народа докато се усети си поема пътя пак към свободата. В: А този, който направи реформата на католическата църква е бил в България, като назначен представител на папа Пий XI от 1925-1939 г. на име Анджело Ронкали, който стана папа Йоан XXIII през 1958-1963 г. Д: Той знаеше много хубаво български, аз съм говорил с него, монсеньор Ронкали. В: Значи Стефан е бил от старата персийска школа. Д: Да, каза го за Стефан, но този живот е затънал в материята и ще свърши зле. В: Той после в затвора е бил... Д: Той беше един много разглезен и капризен човек, той винаги заплашваше, че ще си даде оставката като екзарх. И Оф това чакаше. Един път си даде оставката и то наивно. Той я даваше и не му я приеха, но после я приеха и го пратиха там, където да размишлява спокойно, така както правеха с политическите си противници. Но все пак имаше едно време, когато получаваше беседи, четеше и знаеше. В: А помниш ли отношението на тези политици по време на Учителя? Д: Абе какви политици имахме, не виждаш ли докъде я докараха. Това бяха дилетанти. Без култура професори ставаха. А какви партийни борби! Това беше много непоносимо. Те нямаха контакти с Европа и света. Докато българската армия по време на Балканската и Европейската война поднесе на тепсия победите си на Балканския полуостров - те изтърваха и погубиха всичко. Дойдоха борби, корупция и какво ли не. Това беше по времето на Учителя. Но сега Отечествения фронт такъв масаж направи на българския народ, такива боклуци очисти, че комунистите имат големи заслуги в този случай. Българинът все чакаше, я да опитаме тия, хайде да видим ония. И все нищо. Българинът не беше политичен, макар че по дух е политичен.Той бистри политиката както никой поляк например и руснак не може. Той има усет. Нямаше култура политическа. Защото той е нямал държава. Бил е 500 години под робство. Не знае какво е държава. Я виж Гърция, тя имаше държава. Там министерства, големи кораби, това е построявано от богати гърци. Ние даже не сме дали нужното на двамата дарители братя Евлоги и Христо Георгиеви. Вчера и днес го смятат за глупости, да си даде имането да се построи университет. Недей да търсиш високи върхове в нашето политическо минало, включително и културно. В: А знаеш ли, че те предават четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на турското правителство, кога на коя дата и къде ще преминат река Дунав. Днес са публикувани тези документи. Те съществуват като исторически документи на едно предателство. Не случайно Христо Йорданов си заминава 1872 г. И заради това комунистите след 9.1Х.1944 г. бяха премахнали бюстовете им от пред университета. Не можеш да предадеш 125 човека, които са тръгнали да жертвуват живота си в името на свободата, и след това да даваш хиляди жълтици да си откупваш греха и да строиш университет. И не случайно на връх Бузлуджа - лобното място на Хаджи Димитър, от което из-лезна социалдемократическата партия, от която излезна комунистическата и тя бе, която смъкна бюстовете на двамата братя предатели. После се намесиха други съображения, че ги поставиха отново след 10 години. Та на всеки подвиг в нашата история отговаря едно предателство. Колкото е по-голям подвигът, толкова по-голямо е предателството.

Д: Ех, може ми прави изключение един Стамболов, то е голямо нещо. Ние нямаме някакво светило голямо политическо. И хората, които имаха професия държаха на професията - лекари, архитекти, учители, адвокати, инженери, чиновници - бяха обикновени човеци.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×