Jump to content
valiamaria

21. ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ

Recommended Posts

21. ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ

В: Сега аз искам да задам въпрос, искам да приключим тоя въпрос. Сега, след заминаването на Учителя минават 22 години. Минават още 22 години = 44 години. Сега слънчевият цикъл по 22 години на Школата е точно 22 години. От 1900 година до 1922 г. подготовка за Школата. От 1922 до 1944 г. е Школа. Учителят затваря Школата. След това минават още два пъти по 22 години. Сега сме точно 44 години. Сега. Пак се спирам на твоето изказване на Учителя, което казва: "Когато един кораб потъва, капитанът остава последен. Ние с теб оставаме последни". Ти казваш, че още не можеш да го разбереш.

Д: Не, не мога да го разбера. Аз не искам да оторизирам неща що се отнася до Учителя.

В: От 1922-1944 г. бяха условия, които бяха условия на Школата.

Д: Не знам.

В: Изминаха 44 години.

Д: Може. Виж какво сега, това как да ти кажа, това за Божествения свят 44 нищо не е. После как да ти кажа, ето например Христовото учение нямаше нито стенографи, нито машинописци, нито Гутенберг-печат. Днеска се знае Словото, нали Евангелията излязоха, така че Той е казал една мисъл, която мене ме зарадва, на Буча Бехар: "Взети са всички мерки да се запази чистотата на Учението". Това за мене е много важно, защото нещата се изкривяват някой път по човешки начин както ето на тоя случай гдето говорили, че Учителят се е самоубил, че Георги Димитров разрешил с телеграма гроба. Това е някакъв възторг и безотговорно отнасяне, това са празни приказки, които не може да се приемат. Христовият Дух не понася такива неща. Истината трябва да се каже. Та не знам какво ще бъде, но знам, че идва един век, 21. век ще бъде един духовен век. Знаеш ли какво поколение се ражда сега? Това ще бъде една генерация, която ще бъде самата тя подготвена да преживее това, което ние вярваме.От друга страна що се отнася до Учението на Учителя - това да го знаеш. Да го знаеш, но важното е, че трябва да го приложиш. "Ако си го приложил тогава става учение и тогава ще ви чакам 1000 години", каза Учителят. Както Христовото Учение. Ха приложи това: "Люби враговете си!" Само това да го приложиш трябва векове гдето се казва, нали? Така, че по всяка вероятност ние ще видим последиците по-нататък.

Виж какво, аз ако ще правя един запис на Паневритмията може да хвърля още едно око, някои дребни подробности да направя, гдето знам, че ще имам един нов запис. Защото винаги можеш да прибавиш нещо и от друга страна става въпрос само за оркестрацията, някакви нови оцветявания и тука има едни поправки съм направил. Гледай какво, в "Първия ден на пролетта" ако си забелязал както я играят, по едно време прескачат нали, аз съм махнал три такта, за да бъдат точно нещата. Което всички музиканти знаят за това, като тази поправка я направих със съгласието на Асен Арнаудов. Имай предвид, че Асен Арнаудов беше от тези, който най-много е записал, даже и Паневритмията ,може би повече от половината. Той тогава беше студент, щото беше завършил вече, после беше в Мюнхен, стана професор по арфа в академията. Асен беше от онези музиканти, които свършиха много работа по времето на раждането на музиката на Учителя. Срещнахме се и си обяснихме как са станали тези неща, че на такъв трябва, та всеки два такта е една фигура.

В: Ставаше въпрос за Асен Арнаудов. Какво ще ми кажеш за него?

Д: Виж какво, той беше от онези музиканти, който свърши много работа при записа на песните. Когато се раждаха самите песни и самата Паневритмия. Той беше цигулар в Царския (симфоничен) оркестър тогава и след това се прехвърли и завърши арфа в Мюнхен. Учителят имаше много хубаво разположение към него и той свърши много работа, много песни от Учителя. Аз съм записал само една песен "Иде Той, иде".

В: Коя песен си записал?

Д: "Иде Той, иде". Само тази. Паневритмията беше вече готова. Не беше готова още "Слънчеви лъчи". После я направиха, войната вече беше почнала 1939 г. Но Учителя много обичаше да общува с музикантите. Най-много време отдели за музикантите. Никой не е говорил за философията на музиката. Един ден има да чоплят нашите, гдето се казва. Имаше така едно особено хубаво чувство. От друга страна чрез музиката както казах се вършеше една голяма духовна работа в Школата. Имай предвид, ние бяхме започнали страшни събития. Войната и т.н., всички бяха със заангажирани съзнания, като отидем в салона, като запеят песните и почне беседата, нямаш представа нищо не остава. Като че ли ни измъква от тоя стария свят и ни вкарва в един друг свят. Такава една модулация умееше да направи Учителят и все пак това Божествено Слово имаше своята сила. Та музиката на Учителя в Школата беше една много голяма работа. И тази Паневритмия на пръв поглед, тя е много семпъл като музика в един такъв романтичен стил, то чувства се на места, че е българска.

В: Аз имам една идея, може би следващия път когато дойда да ми разкажеш за музикантите на Изгрева. Аз ще донеса някои снимки да те подсетя, да разкажеш за музикантите на Изгрева. Това е една отделна тема.

Д: Добре. Понеже тогава се правеха много експерименти.

В: Това на Изгрева, нали?

Д: Брат Сава имаше една бакалничка, която имаше идея на Георги Радев и някои други, да се пише колко е купена стоката, а сам да си даде купувача някоя надценка. Обаче Учителят каза, че много хора ще се съберат тука заради бакалничката, а не заради Школата и така отпадна тази идея.

В: Този дядо Сава къде беше?

Точно къде беше тази бакалничка?

Д: Тя беше там където си направи къщата Папазов. Точно там където е сега Съветското посолство.

В: Сега тази бакалничка, тези цени бяха приготвени за някой събор ли?

Д: А не. Това си беше като квартална бакалничка.

В: Значи много хора ще дойдат заради бакалничката.

Д: Да, така че да се знае кой за какво идва.

В: Да, това е също много важно. Кой за какво идва.

Д: Разбира се.

В: А да не е да идват и се привличат любопитни хора.

Д: Не само любопитни, но така е щом като има бакалница, и понеже като стола е безплатен ще идват заради тях.

В: Тези цени трябваше да бъдат по-евтини от другите, така ли?

Д: А именно, това е цената, на която купува един търговец и после той си прави надценка, за да спечели нещо, нали така. Той иска тази печалба да определя купувача. Значи когато отива да купува и тогава да мисли. Това беше на Георги Радев някаква идея мисля. Така че много неща и опитности имаше тогава, които неща изискваха будно съзнание. Искаха във всекидневието да се променят нещата. Да се променят нещата във всекидневието, имаха отношение към проблемите и всекидневието, за да бъде съзнанието всякога будно.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×