Jump to content
valiamaria

22. НЕОБЯСНИМОТО

Recommended Posts

22. НЕОБЯСНИМОТО

 

Д: В 1930 година Георги Томалевски прави една операция, трепанация на ухото, тогава разбиваха черепа при някакво вътрешно възпаление на ухото. Но преди, още в болницата, Учителят изпрати една сестра и му даде на този една беседа, книжката "Отец ме люби". Георги каза: "Аз си я турнах под възглавницата". В: Ама Учителят изпратил една сестра да му занесе тази книжка. Д: Тази книжка "Отец ме люби". Знаеш го този том. И след това той дойде на Изгрева. В: Той си я сложил под възглавницата. Д: И дойде на Изгрева, така срещу мене имаше една стая, там се сприятелихме с него и той беше още с вързана глава ми се струва и Учителят му казва: "Слушай, един кораб пътува през океана до Америка, зад него е вързана на едно въже една дъска. Ти къде искаш да бъдеш? На дъската или на кораба? Защото пак ще стигнеш до брега?" "На кораба, на кораба." Не знам какво иска да каже, щото може би Георги беше много заангажиран в света гдето се казва. Беше се натоварил с много проблеми, той беше много активен човек, един хубав интелект имаше и понеже той имаше в хороскопа си един хубав Юпитер и Слънце на Медиум Цели, той блестеше в обществото. В: Какво имаше? Д: Един Юпитер и Слънце горе на Медиум Цели. В: Това в астрологичната карта. Д: Да, на Георги, и той блестеше в обществото. И той там се вдъхновяваше, той умееше да прави контакти с хората. Много хубаво говореше, при това беше добър разказвач. Така че неговите есета са най-хубавите. Белетристът го поставям след това. Неговите есета един том даже са преведени на немски. Такъв есеист ние нямаме. Може би, защото есеиста трябва да бъде освен писател, да бъде някакъв учен. Той си е завършил физика и астрономия. Това е неговото официално образование. А иначе беше писател и като учител той предаваше математика и физика.

При едно изказване на Мусала Учителят тръгва с една малка група. Беше Георги Радев, Славчо Печеников, Борис Николов, Боян Боев, аз бях там, Славчо, сестра ми беше и Учителят ни поде още сутринта в два часа от хижата. И някакъв момент беше така, беше много концентриран, много затворен и още на съмване, още не беше изгряло слънцето, се качихме точно на върха. От дясната Му страна вървеше Георги Радев, от другата страна вървеше Неделчо Попов, аз вървях зад Неделчо, а точно зад Учителя вървеше Славчо Печеников Славянски. Той тогава живееше с една идея да си построи една съща специална и Учителят се обърна и му каза: "Слушай, когато дявола иска да излъже някого, най-напред му казва, направи си къща!" И продължи нататъка. Хубавото, интересното беше, че Учителят ни заведе на юго-из-точния край на върха и когато наближаваше, защото слънцето не беше още изгряло, започна беседата. Боян Боев извади тефтера си. Той винаги пише нали, Учителя му каза така: "Значи тази беседа няма да се записва". И тогава аз бях най-малкия между тях и наострих уши, казвам си: значи трябва да се помни. Тази беседа беше за Христос. Той каза така: "Преди да дойде Христос на земята, астралното тяло на земята не е било организирано и душите, които си заминавали са чувствували големи смущения. С идването на Христос се организира астралното тяло на земята". Нашите приятели бяха го забравили. За мен това беше толкова важно. Ние какво знаем за един Учител, за един Христос? Знаем Евангелието, знаем притчите и т.н. Значи какво космично явление е идването на един Учител на земята. Той оформя на планетата астралното тяло. Тъй че ние с тия сетива не можем да ги разберем тия неща и от всичкото това виждам колко Учителят се смали, смали, за да бъдем до Него и да можем да общуваме така. Ние не знаем какво е Учителят. В: Ами знаеш ли, това което ти казваш потвърждава и онова, което го има и в Евангелието за Христос, че след разпъването му отива в Ада, освобождава ги, освобождава Ада, т.е. астралния свят, освобождава и ги извежда всички. Г: Значи ето значимостта на една проява, защото гледай какво, в това си развитие човекът може да усвои, да разбере да кажем един талантлив до един гениален човек. Може да изучи цялото творчество на Бетовен или на Гьоте и да знае точно това. По-нататъка какво е светия даже, какво е Учител, трябва да имаш друго сетиво, за да го разбереш. Ние не можем с тия петте си сетива както боравим поне действително както е в интелектуалния свят. То е нещо друго и затова се вижда какво голямо развитие трябва да направи човек, за да дойде до това, за да дойде в Школата. Хората, които направиха най-голямо вътрешно развитие, та как да ти кажа отсреща не можеше да го разбере, даже най-близкия ти човек. Аз виждам процесите, които стават вътре в мене. Процесите, които стават вътре в мене аз не мога да ги споделя с никого, нямам и нужда. Но това е за мен най-същественото, вънка аз си играя ролята на един композитор. Отивам в един институт или в другия, но това е гдето се казва ролята ми, но същественото, което става вътре в мене, ония посети семена, уверявам те, аз не мога да ги споделя. Те не са за споделяне въобще, те не са от тоя свят. У теб се развива нещо, което може би тепърва в другия живот ще го доразвиеш. И да видиш върхът на нашите хора пак не се вижда, не можеш да го познаеш един човек кое е истинското му постижение в Школата. Трябва освен да има Учител, трябва да знаеш до къде отива Неговия ученик. Иначе Той ни предупреждаваше за много неща.

Аз мога да ти кажа един случай: станаха едни големи истории в академията, когато тогава се откри музикалната академия, композиционен клон. Директорът значи беше неразположен към мен, не искам да му казвам името, щото уважавам дъщеря му като добър музиковед, също и семейството му и трябваше да ми даде програмата нали да се явя. Той ми написа такава една програма, че моя професор Веселин Стоянов каза: "Ние такава програма, такъв изпит не държим за професори, но все пак яви се, защото поне знам, че фугата ще му я направиш". Нали и така станаха нещата, че аз споделям, а Учителят ми каза: "Иди и му кажи: "Г-н еди кой си, един ден ще дойде време, когато аз ще ви помогна". И аз отидох разбира се и му казах: "Слушайте, г-н директор". А той чу и като видя, че аз съм съгласен да държа изпит каза ми, че съм прескочил срока. "Вижте, нито съм прескочил срока, нито съм се явил неподготвен, вие лично не желаете аз да вляза в академията в композиционния клас и си отивам. А не се знае какви времена идват, може да дойде време, когато аз ще ви помогна". И си тръгнах. Той тръгна с мен. "С погрешно мнение сте", той беше много страхлив и ме изпрати. Аз мълчах, казах това, което имах да кажа. В: И което Учителят ти каза. Д: Да. И какво стана? Стана 9.IX.1944 г. него го арестуваха, защото той ходеше в Германия, държеше разни лекции и в края на краищата отиваме при Пипков и жена му. Казвам: "Сега защо ще го арестуват, той е един музикант все пак". Пипков казва: "Виж какво, ако го знаем къде е или хора, които се интересуват за него, ако го знаем къде е можем да го спасим, но ние не знаем къде е". В това време в кварталът бяха задържали един човек и ние отиваме с един приятел на Лъвов мост. Там имаше все пак познати хора от комунистите и когато влизам насреща виждам, че една от стая излиза Груев, съветника на царя и нашият професор. В: как се казваше? Д: Не искам да му кажа името. В: Но то е случка вече, то е минало времето. Д: Брашованов се казваше. Влизат Груев с него, влизат в стая N0 5. И аз казвам: "Оправяй тука човека, аз си отивам". В: На кого казваш? Д: На този, с когото отивахме там двамата, приятел от Изгрева. В: кой беше той? Д: Той беше на Гради брат му - Атанас Минчев. И с него отидохме си спомням и казахме за Брашованов, тъй че еди къде си е той. И тогава се разтичаха Пипков и го пуснаха. Тъй че дойде миг, гдето се казва, щото на Учителя думата на две не става. Да му помогнеш в ония мътни времена, пък той обикаляше Германия, разправяше че Панчо Владигеров не е свирил в България, защото бил евреин. Нали както и да е, някой път си прави такива едни безотговорни работи. В: И той разбра ли, че ти си му помогнал? Д: Не. Аз не исках това нещо. Няма смисъл. Той ми даде отказ за моя път. Станалото, станало. В: А той коригира ли се там по отношение на това, приеха ли те в академията? Д: А не. Виж какво, в това време войната беше почнала и аз си продължих композицията направо при професор. Защото какво ще търкам като студент чиновете аз когато на мен ми трябват дисциплини, които аз съм ги учил, но с Веселин Стоянов работих много хубаво. В: С кой? Д: С Веселин Стоянов, с когото учих композиция, а при Ненов учих пиано.Имах късмета да имам двама най-добри преподаватели професори. В: Кои бяха те? Д: Димитър Ненов по пиано и Веселин Стоянов. С него бяхме и приятели даже, защото той имаше тогава едни много тежки години в живота си. И така, даже на моето пиано си довърши там "Саламбо" ли беше операта, или "Бай Ганю" не мога да си спомня. Той беше един много добър музикант, много така подготвен, да, хубава култура носеше и даваше солидна подготовка, и бе добър педагог. Много добър педагог. В: Какво знаеш за Катя? Д: тя отива в Рим да учи музика пет години. Последната година отива в пансиона, католишки пансион като ще плаща по-евтин наем, ще бъде там, трябва да спести пари понеже иска от Италия да се върне през Париж или направо през Швейцария. И от тази библиотека там католишката се запознава тя с йогите, теософията. Те даже не знаят там сестрите какво има в библиотеката им. А от друга страна тя си беше подготвена в това отношение още от България.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×