Jump to content

27. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

27. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ

Вергилий Кръстев: Сега Митко Грива ще ни разкаже за последните дни на Школата на Учителя.

Димитър Кръстев: Учителят беше още в Мърчаево, когато дойдоха и казаха, че в Братството трябва да има двама души, които да представляват Братството в кварталното ОФ и Тодор Стоименов отива в Мърчаево и пита кой да бъде и Той посочва Начо Петров и мен - Митко Грива. Като ми го каза това нещо Стоименов вътре в мене нищо не ми трепна, съвсем не ми трепна, защото разбрах, че тука нещо не е в ред. Защото всъщност идваше време,когато нашите хора, които бяха комунисти, които криеха даже Кофарджиев и Драмалиев им дойде времето, трябваше да се намесят, да си кажат думата. Ако Учителят беше посочил тези да бъдат, не можеш после да излезеш на глава с тях. Той натисна бутона, посочи мене, посочи и Начо, които не бяхме подходящи. Начо беше германофил, аз не бях се организирал също с нашите приятели.

В: А Начо Петров беше германофил.

Д: Беше германофил. Така, че натисна един бутон, току се затичаха и от този момент на другия ден като тръгнаха към Мърчаево: Колю-обущаря и Михайлов, всичко тичаше. "Учителю, ние сме работили, ние имаме връзки." Добре де, добре. Избраха мен.

В: А кои бяха комунисти там?

Д: Михайлов беше, Стефчо, който беше срещу Колю-обущаря и бяха много активни. Обаче преживяха си разбира се разочарованието, щото това бяха идеалисти. Докато Кофарджиев се криеше на Изгрева цял месец не пострада, никого не арестуваха. И всъщност се активизираха и тръгнаха да отбият тяхното време. То беше дошло и трябваше после да пишат, да си кажат думата гдето се казва, нали? Така че сега общото обвинение беше на нашите хора, че Учителят ме посочва, но аз не съм се съгласил. След няколко дена когато дойдох от Изгрева в Мърчаево, Учителят ме погледна така и се усмихна, разбрахме се с две думи. Усетих, вярно сякаш, че не беше така, точно начина на реакцията ми беше много верен.

В: Значи вие отивате при Учителя в Мърчаево и Учителят се усмихва.

Д: Да и нищо, така че се осъзнаха нашите комунисти, имаха един хъс така към мене, нали което се изрази по най-елементарен начин. Когато минаваха да определят къде трябва да бъдат настанени руски войници, аз отсъствах тогава от стаята си, посочили, че в моята стая трябва да има двама души. И Халачева, хазайката ми се уплаши жената. Казвам й: "Бъди спокойна". Отивам аз вечерта при Колю-обущаря. "Папа Колю, искам да водя един разговор, обаче в твоята работилница". И влизам вътре: "Колю, вие с Тръпка делите моята работилница, защото моята стая е работилница, аз на това пиано предавам уроци и работя, ще има двама руснаци. Колко ще има в твоята?" "Как казва така?" "Най-напред ти като комунист трябва да приемеш ти двама души, после ще изпратиш при мен. Ще отида в комендантството да те изоблича." Колю се уплаши, разбира се: "Няма, бъди спокоен", с него се оправихме. Но с Антов след това историята беше малко по-друга.

В: Вие казахте, че идвали са руски войски или руски войници на Изгрева, там са били отсядали или са били разквартирувани, как е?

Д: Бяха разквартирувани там. Имаше долу и в бараките, които по-рано бяха заели германските войници. Но нашите, който може и има свободна стая, приемаше така. Не само на Изгрева, навсякъде.

В: А вярно ли е, че в салона на Изгрева са били допуснати руснаците да провеждат някакви събрания.

Д: Виж какво, те искаха салона с разрешение да си правят кинопрожекции понеже този Иван Бондер - беше майор, който водеше подвижната кинокамера и снимаха филми. Снимат филми, правят си разни спектакли, пляски, руски песни и т.н. и после казаха им, че понеже Учителят живее отгоре, това го безпокои. И те казаха, още един път за последен път. Той каза, ако е за последен път им разреши също.

В: Значи разрешил им Учителят и там са провеждали разни такива сбирки в салона.

Д: Няколко пъти са правили такива срещи, събрания, придружени с прожекции и т.н.

В: А Учителят през това време е горе.

Д: Горе, горе си е Той. Ти знаеш каква е паянтова сградата, няма ни бетонна плоча, ни някаква изолация. Така, това бяха едни времена, които не бяхме наясно по всички проблеми около нас.

В: И какво беше отношението на Учителя? Допусна ги там в салона.

Д: Допусна ги, обаче им казаха, че го безпокоят, предупредиха ги, че Той казал в края на краищата, че не може да си почива. Казаха за последен път. И позволи им Той, но каза, да помнят, че са казали за последен път. Действително, след това вече те дадоха последен концерт, но след това Учителят се разболя вече. На тая тема това, което го пише в енциклопедията в осемте точки на философската енциклопедия трети том в осем точки да кажем се излага в основа положително и точно Учението на Учителя. Обаче има един неверен факт, че Учителят се е самоубил. Това е една груба грешка, една низост, която трябва да се опровергае. Аз от последните дни, не само аз и съкварталци и други бяхме около Учителят. Беше заболял, това беше бронхопневмония определена от трима лекари, има документи. От Кадиев, от Кьорчева, също така от Борова, също бяха викали този софийски лекар Фъртунов, който лекува Учителя от бронхопневмония. И ние бяхме там. На 26.ХII.1944 г. аз бях целия ден там до вечерта до 2 ч. сутринта на 27.ХII.1944 г. На 27.ХII. казаха приятелите да си отида да си почина и сутринта ме събудиха и ми казаха, че Учителят е починал. Това беше. Така, че Учителят си почина от бронхопневмония, няма никакво самоубийство. Къде не тръгнаха по онова време слуховете, какви ли не идеи се лансираха, всякой си говореше каквото му хрумне, така че това нещо трябва да се опровергае, както има и на лице декларацията и на тези трима наши лекари. На Фортунов я нямаме само, но те самите пък твърдят, че и аз го видях като го водиха. Даже, понеже Учителят беше против инжекциите, Фортунов искаше да му направи една инжекция от глюкоза ли не знам от какво беше, съвсем безобидна и ни пита: "Може ли? Питам все пак, вие сте негови ученици, вие знаете." И ние се съгласихме, това е единствената инжекция, която направиха на Учителя и ми се струва, че това нещо в протоколите на тези трима лекари е написано.

В: Това са тримата лекари и ние имаме протоколи. По-нататък - погребението. Учителят си замина.

Д: Учителят си замина. Той, според д-р Жеков, Той обичаше да стои там на една пейка, където е лозата сега, под една лоза и според д-р Жеков Той си е посочил това място да бъде погребан. Обаче властта не беше съгласна и Му бяха определили да се погребе някъде в слатинските гробища. Тогава се разтичаха нашите хора-комунистите, тогава именно тези комунисти ходиха и Михайлов и Тодор и всичките ходиха в Министерския съвет да искат разрешение. Но от там не дойде. Дамян Велчев излиза и им казва: "Разказвам им, но не разбират. Този човек не е за селски гробища". И бяха много тревожни тези два дена. Носеше се един слух по-късно, че и сега Югов е говорил с Георги Димитров от Москва и че Георги Димитров разрешил. Това са измислици. Никой не е присъствал, но трябва да ви кажа, това което знам аз. На Изгрева дойде един такъв мъничък човек, каза че бил от видинското братство, бил партизанин, който каза: "Дайте ми писмото!" Взема писмото.

В: Кое писмо?

Д: Писмо-молба, гроба на Учителя да бъде на Изгрева. И отива при Югов и след два часа се връща и го донася. И си отиде. Нито му зная името, нито се мерна. Иначе кажете ми кой е бил този, който е бил в кабинета на Югов, че са водили разговор, че бил прекъснат телеграфа, че се възстановил, това са измислици. Че Георги Димитров може би щеше да се застъпи, щом толкова време са живели заедно там на "Опълченска" 66. Да, но такова нещо е нямало. Писмото го донесе този млад човек, който каза, че бил от видинското братство. Въпроса за работата на Учителя е, че винаги един ще има, който ще я свърши. Дойде това момче и я свърши.

В: Сега, погребението на Учителя. Учителят се погребва. Чувал съм, че когато е погребван и е сложен в пръстта, изведнъж се чува някакъв трясък, шум и всички смятат, че се е дематериализирал.

Д: Това са глупости. Помня, че бяха възложили на Томалевски да напише нещо. Томалевски каза: "Не мога". Разбира го, беше много чувствителен човека, той е поетична душа. Тогава това, което се прочете го написа Славянски, Славчо Славянски. И той го прочете. Това беше една необикновена картина. Вдига се народа както едно време с пророците, обиколиха, така на рамо носеха ковчега на Учителя, обиколиха поляната, отидоха на мястото, спуснаха също бутилката със зехтин ли какво, на която е написано на пергамент обръщение към човечеството. Това, което Славчо говори.

В: Славчо. А кой го написа текста?

Д: Той си го написа, той си го говори и го оставиха вътре. Така беше. Тогава беше една страшна, тежка зима. Сняг валеше, студено, мрачно.

В: Аз съм виждал снимки как навън носят ковчега, сняг до колене.

Д: Да. И това е. Никакви трясъци, никакви неща. На нашите хора фантазията им е много голяма и не знаят колко беля вършат, щото тези неща се носят, а това е лъжа. Няма такова нещо. Там поне присъстваха стотици хора. От София имаше хора, защото Учителят беше уважаван, тачен от хора, които не ги познавахме да кажем. Бяха от Изгрева само кварталците. Така че никакви трясъци, всичко мина съвсем нормално, по човешки.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...