Jump to content

33. ПРЕДПОЧИТАНИЯ ПРЕД ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО


Recommended Posts

33. ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО

Вергилий Кръстев: Вие сте заварили различни приятели.

Димитър Грива: Да.

В: Всяка душа има свой път индивидуален.

Д: Точно така.

В: И така е била на Изгрева и Учителя е имал строго отношение, строго специфично към всеки един.

Д: Виж какво, първо не мога да говоря аз, че Учителят имаше предпочитание към някого. Това е елементарното схващане, зависеше от човека. С едни имаше по-малко разговори, с други повече и т.н. На някои им беше нужен повече, на други по-малко и ние тука ще изпаднем в големи изкушения ако вземем да правим сравнения. Аз не знам някои от нашите хора да е бил огорчен, че Учителят не е бил достатъчно внимателен към него, като към друг един повече. Той така правеше едно равновесие, като имаш предвид, че хората са деликатни, ревниви са хората по начало. Никой не се е оплакал, щото какво, не е приет от Учителя. Когато влезеш в беседа, като слушаш, той ти отговаря на твоя въпрос. Въпросът за Школата е много важен. Въпросът за Школата, Школата това не са беседи, Той си го приготвя преди да идва да ни го прочете. Той отговаряше на въпросите ни. Когато Бошков, полковника тръгва за беседа сутринта рано в четири часа и ще мине през гората, мисли да си вземе ли револвера? И идва на Изгрева, закъснява малко, отваря вратата и влиза. Учителят е на беседа и се обръща и му казва: "Когато тръгваш към Божественото не си взимай револвера!" И продължава нататък. С други думи, Той в момента прави контакт с тях, с всяка една душа, със съзнанието им. Как става това нещо ний не можем да го знаем. И Христос, минава, оня се качил горе на смокинята да види по-добре Христос, а Той му казва: "Слизай, приготви вечеря!", така че въпроса за ясновидство, това става банална дума да го кажем. На един Учител как предвижда, как се развиват нещата, също ние не знаем как става. Ние не знаем леля Ванга даже, не можем да я разберем. Как ще разберем! Аз моите срещи с нея са ми толкова дълги, толкова интересни и този феномен голям, как ти предвижда нещата, не можем да Го разберем. Добре, някой си има такъв център, така че с всяка една душа Учителя може да разговаря, но като отиде на беседа е направил контакт, ето му контакта реалния. Иначе Той ако трябва да се среща, Той не Му стига времето на Учителя.

В: Прави това впечатление на всички, които четат Словото, от моето поколение, така че аз после запитвах и онези, които са били в салона. Отговорът на възрастните приятели, че Учителят говори на една тема, прехвърля се на друга, защото обяснява на онзи, който мислено му задава въпрос.

Д: Така, затуй нямало логика, нямало тема, нямало последователност. Точно така. Затова става много интересно Словото в това отношение. Например, ако прочетеш произведението на един даровит човек може да те подхрани няколко дена, на един талантлив повече, на един гениален още повече може. Вземи Евангелието, например. Някой ще каже: „Не може, ама аз не съм го чел". Има момент когато ти е необходимо да го прочетеш, то ти решава някакъв проблем. Така и Словото на Учителя. Една беседа съм я чел не знам колко пъти. Може да я прочета в едно време, да я прочета след десет години и да видя, че всякой път тя ми казва нещо ново. Това е именно Божественото в нея, това е храна, духовна храна като от Вихърния връх, която не се разваля, развала няма като другите храни. Тъй както медът, поставен в пирамидата 2000 години, той си е пак мед и с нищо не може да го повреди.

В: Сега Учителят открива малко от тази загадка, като казва, че „светлината на вашите съзнания, когато четете една беседа е едно, а светлината на съзнанието след време е друга" и така го обяснява.

Д: Точно така.

В: Ама как стават тия процеси вътре у нас.

Д: Не ги знаем.

В: Ние не знаем.

Д: Виж какво, що се отнася до педагогичният метод на Учителя, аз ти казах, там сме пълни невежи. Ами, че даже един ученик от първо отделение не знае педагогичния метод на своя учител. Но той е учил в университета тая педагогика, която сега я прилага. А той, малкия не може да го разбере. Значи ний сме същите, защо например казва Той, че без смирение няма развитие. Смирението те отваря към Истината. И ако нямаш смирение не можеш да правиш нещо, ти сам се спъваш. Без смирение не може. От друга страна в Божествения свят има неща, които в днешно време действат абсурдно. Влезе съмнението и то разваля всичко. Той ми каза един път така: "Съмнението чака един малък пропуск да влезе вътре и после взривява всичко". Значи без вяра не може. Вярата е необходима за ученика. Защото насреща говори един Божествен атрибут, имаш него насреща и като се усъмниш в Него, ти не можеш да Го разбереш. Погледнато човешки абсурдно говори, а примерите, които ми ги даваше, а имах много опитности с Него, го доказват това нещо. Нали ти казах как Той ме задържа в стаята си?

В: Не, това не го зная.

Д: Беше тогава, пристигаше една професорка от Германия. Зима тежка беше като тази сега. Сняг, влака й пристига вечерта към 10 часа.

В: Днес е минус 10 градуса.

Д: Да. Беше оня ден минус 19 градуса и аз отивам на гарата да я посрещна, нямаше трамвай, нямаше нищо. И като минавам през салона Учителят ме спира и ме поканва вътре в стаята и аз влизам. И започна един разговор, по едно време Учителят ми даде чай. И аз гледам, времето минава. Викам си аз тая среща ще я пропусна.

В: Там трябва да чакаш на гарата.

Д: На гарата, в десет часа пристига влака, да.

В: Точен влак.

Д: Точен.

В: Експрес.

Д: Хем експрес, хем от запад пристига, от Белград. Викам: Сега даже не да е професорката, а трима китайски императори да трябва да посрещна, аз няма да си тръгна от тук. Топло вътре.

В: Пиете чай, говорите.

Д: Да. И след малко така аз казвам: "Учителю, аз трябваше да отида на гарата". "Идете, рекох." И аз сега тръгнах, кисел даже, мислих сега ще се трепя до гарата. След тоя хубав разговор, но отидох на гарата. Към един часа бях на гарата. Питам за влака. "А, влака още най-малко един час има закъснение. Към два часа ще пристигне". Значи, за да ми спести да чакам аз четири часа на гарата, на студа, аз стоях на топло при един такъв хубав разговор, но ако не бях отишъл на гарата, щеше да направя грешка. От гледна точка на логиката аз съм сгрешил ако в смисъл логиката се намеси. Защото влака е в 10 часа, а аз в 12 или 1 часа ще отивам на гарата. Отидох и видях, че влакът е закъснял. Цялата тази история, така също и много неща, които ни казва Учителят са абсурдни от човешко гледище. Ето случая. Къде ще ходя на гарата, когато влака преди два часа е пристигнал. Нали така? И в края на краищата Учителят, който беше кавалер, щеше да ми каже, като си тръгнал да посрещаш, то отивай! А Той те отклонява, отклонява те, но посрещането пак стана. Така, че много са тези неща, с които се сблъскахме.

В: Сега Той ти оставя една опитност, нали, една опитност ви дава, човек първо трябва да има вяра в Учителя.

Д: Да, трябва да имаш вяра.

В: После в Словото, след това пък послушание.

Д: Послушанието, да.

В: И накрая да я изпълниш.

Д: Да я изпълниш, да.

В: И накрая Той казва: "Иди!" Това са три етапа. Вяра, послушание и изпълнение с една обикновена опитности.

Д: А някои опитности Учителят ги даваше, за да ти трябват след време, както беше случая с рициновото масло, аз съм ти го казвал. След време ще го разбереш защо. Когато аз се изправих вкъщи пред една стена, къде бе, аз тръгнах от тука с един наивитет да записвам Паневритмията с най-добрата филхармония в Европа и то в Монте Карло. И моите амбиции не бяха малки. Но с вяра!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...