Jump to content
valiamaria

37. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ

Recommended Posts

37. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ

 

В: Сега аз искам да ви разпитам за Кръстю Тюлешков някои неща. Д: Кръстю Тюлешков, професор, естественик и много сериозен човек, с едно голямо, дъбоко разбиране на Учителя. Трябва да кажа, че преди тези срещи, преди да се събираме, аз малко познавах Тюлешков. Тюлешков се занимаваше повече с научна работа и не идваше много към Изгрева. Доколкото знам, пък и той ми е разправял, пък и нашите приятели Борис Николов, той е инициаторът на Ачларската комуна и е много настоявал да го направят това нещо. Ние разбира се за онова време всички бяхме много наивни, когато имахме среща с Учителя в една Школа и нашите хора тръгнаха да правят комуни, като че това е някакво откритие. Но както и да е, едно тежнение на тези хора, още са били току-що завършили гимназия и следваха университета в онези години. Някъде е 1922 г. И вземат решение и Тюлешков отива на "Опълченска" 66, където живее Учителя с категоричното решение, че трябва да направят комуна. И като влиза в двора така както е долу в приземието, където има мазе и излиза така по стълбите и вижда един човек с такава една гугла, такава като калпак такъв един голям селянин и след него излиза и Учителят. И Учителят се обръща и казва на тоя селянин: "Ето го!" Посочва Тюлешков и запознава ги и той си казва искането. Селянинът се съгласява и тогава те заминават там и правят тази комуна, която е описана. Аз съм нямал много интерес към тази комуна, но съм слушал за нея. Разправял ми е за нея Тюлешков, Георги Томалевски, който мисля, че е написал нещо, също и Борис Николов. От тримата поне знам нещо. В: Така сборно какво ти направи впечатление? Д: Ами една романтична история при един типичен български селянин, кулак дето се казва, доста скъперник голям и преживели са така много трудно. Другото е важно, то пък става причина за нещо друго. Вечер се събирали и пеели братски песни. Тогава там в околността, другите села едни учителки, които са слушали за тези песни и се запознали с тях и по такъв начин хората почнали да идват в Братството. Беше Буча Бехар там и някои други сестри. В: Значи чрез тях са дошли и някои хора? Д: Запознали се с тях, нали са били интелигентни хора. Учителя с тях направи Младежкия клас. Това бяха все студенти, една вълна такава млада, интелигентна, която навлезе тогава в Братството. И тогава Учителят направи Младежкия клас. Петъчните срещи, като интересно Учителят постави въпроса, че там ще влязат неженени. Щом се ожениш, излизаш от този Младежки клас. не мога да ти кажа защо, но Учителят си дава обяснение, но си е имало някакви причини сигурно. Не е моя работа да ги коментирам. В: Аз когато дойдох, Кръстю Тюлешков беше професор, не се движеше из братски среди. Сега някакво отношение към Братството и към Учителя? Д: А-ах, Тюлешков имаше толкова дълбоко разбиране, той беше прецизен в контактите си с хората. Тука до някъде си приличахме. Аз например, не обичам да правя много срещи така. Знам, че ако видя един човек и с него мога да направя една дълбока, интересна среща се сприятелявам с него. Нашите тука ме обвиняват, че например никъде не ходя на гости, като много обичам да ми гостуват хората. Така имаше нещо, в което с Тюлешков си приличахме. Ето например, предлагаха в тази група да влезе още еди кой си. Ние двамата казахме: Защо? Да намерим причината. Ако влезе някой, да бъде някаква си функция, да свърши работа, не да правим както казват калабалък, нали? Тука двамата си приличахме в това отношение. Той беше много предан на работата си. И той беше по едно време, доста време даже директор на Зоологическата градина, когато беше на старото си място. И аз помня, че там снимах един филм за животни, така цялото съдействие, което даде той на кинематографията бяхме изненадани. Той участваше в неща, които би трябвало работниците да участват, нали в организацията на тия неща, много сърцато. Когато присъст-вуваше някъде беше цялостен във всичко. Беше много солидно момче и много добър. В: Други опитности да ти е разказвал за Школата и Учителя? Д: Не. Не си спомням поне.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×