Jump to content
valiamaria

45. ЖИВОТЪТ НА РИЛА

Recommended Posts

45. ЖИВОТЪТ НА РИЛА

 

Д: Когато имахме гости от чужбина, особено горе от латвийските държави, Полша и Франция, Учителят в беседата каза, че "Като тази година ще имате чак в 1999 г." И действително, месец, два и като се върнахме от езерата войната почна и всичко се обърка и до ден днешен не можем да се оправим. В: Искам да питам. Вие сте ходили на езерата горе на Рила. Какво ви беше вашето впечатление за лагерите? Д: Виж какво, горе имаше такава духовна атмосфера. Той дето казва: "Който иска за здраве да отиде на Витоша. Който иска духовна работа ще идва на Рила". Имай предвид, на Рила всяка сутрин Учителят изнасяше беседа на Молитвения връх. Всяка сутрин, можеш да си представиш какво състояние имаше там. Аз ще ти покажа снимки от Молитвения връх, ти ги нямаш такива. И изключително нещо беше. Аз не знам какъв е бил Христос в планината, но Учителят в планината беше това дето се казва: Не може Окултна Школа без планина. Аз ти казвам, нашите хора светеха тогава. Аз като си замина Учителят и като минаха години видях колко сме различни, колко даже не можем да си общуваме, защото това, което ни обединяваше, правеше ни в едно, беше че се потопявахме в атмосферата на Учителя. След това вече когато всеки своята индивидуалност прояви, затуй Той самият каза: "Събирайте се на малки групи". Това съм го чул. В Неговото присъствие можеше да се обединим, какви ли не хора имаше най-различни. На Рила беше изключително нещо. Живота наистина на Рила беше за духовна работа. Той самия каза, че там са Му определили да отиде. Ето тука при тия рилски езера. Щото видях после почнаха да правят хижи и т.н. Тая история няма да се върне.

В: А спомняте ли си нещо за Бивака на Витоша? Д: Аз не съм бил тогава. Аз не знам точно годината, когато те са имали бивак на Витоша на Присоите. Но съм отишъл да видя. Там вече поляната е била по-голяма, но гората вече навлиза и тя се намалява. В: Не можа никой да ми покаже къде е точно поляната. Д: Така ли? В: Галилей веднъж ме заведе и ми показа бора, на който се облягал Учителя, обаче не можахме да я скицираме, не можахме да я заснемем. Д: Виж какво, поляната тя не беше голяма и е завзета от гората. Гората, тя навлиза и се стеснява поляната, да. Това е най-алпийският, най-рилският вид на Витоша, това е Присоят. Това лесно може да се намери, имаше пътека към него, имаше наблизо извор, който позволяваше да има, щото без извор не може да имаме лагер. И тогава разбира се е нямало толкова много хора.Те са били двайсетина палатки, когато като на Рила тогава имаше 500 души дори и повече. Бай Янко с двайсет коня, сваляше, качваше храна, палатки и т.н. Организацията беше много голяма. Там Гради като вземеш, Славчо Славянски организираха нещата, а ние нямахме някакви такива определени личности. Всякой се включваше в работата когато трябва, нямаше никой и на никого не нареждаше. В: Да, тука виждаме една снимка на цигуларите горе на Рила, тука са заснети, това е целия състав, тука изнасят концерт на Рила. Тези концерти изобщо са били интересни и те се изнасят в присъствието на Учителя. Д: Да, да знаеш музикантите бяха много активни. Много активни, те създаваха една атмосфера много хубава. Аз ти казвам, музиката вършеше голяма работа в Школата. В: Да. Сега тука виждаме няколко поредици от снимки, където музикантите са седнали, свирят и Учителят в дъното седи, слуша. И този оркестър е от 6, 7, 8 човека, той не е много голям оркестър и вероятно изпълняват музиката, песни от Учителя. Д: Нашите музиканти бяха много въодушевени. В: Ето тука например музикантите с инструментите са около Учителя след изнесен концерт. Ето тука сега една снимка, свирят Стоицев, Галилей, в дъното Учителя е на масата. Тука всички слушат внимателно. Тези неща вече не могат да се повторят. Д: А-ах, не може. Ново действие, нов декор, нов начин на мислене, на действие. Хубави, много хубави, мили спомени.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×