49. БОГОМИЛИ И ПРАБЪЛГАРИ

[valiamaria]

49. БОГОМИЛИ И ПРАБЪЛГАРИ

Вергилий Кръстев: Как стои въпроса за богомилите?

Димитър Грива: Виж какво, аз не съм го чул, а споменавал е някой път, ето на мен не е казал, обаче сигурно на един Боев е казал много повече щото Боев написа една малка книжка за богомилите, която е много ценна и до днес, защото аз знам, че често я цитират и съвременните учени. Всъщност знам, че брат Георги Драганов от Ямбол написа книга за богомилите, която не е издадена, също. Но знам също, че когато бях в Алпите тамплиерите в Алпите познават много добре богомилското учение. До такава степен по-добре, че те направиха много голяма критика на книгата на нашия Топеничаров. Щеше да издават даже опровержение, казах: "Чакай бе, той първо скоро имаше инфаркт, той е общественик, не е учен", щото на много луксозно издание беше издал в Париж книжката си Топеничаров. Въобще как да кажа обстоятелството, че в Алпите нашите музиковеди откриха 23 песни с български ритми, а едната "Боряно, Борянке" с български текст, показва, че когато пада българското царство така нещастно, то турците са превземали Балканския полуостров много предпазливо, около 150 години. Когато пада Търново, нашите боляри по-малките не са съгласни да робуват и се вдигат със стадата си, с конете си и те именно са занесли богомилството и книгите в Полша вероятно, отколкото разни монаси, както смятат някои и тази култура отива там, създава се албигойството и когато започва инквизицията, всичко се прибира така в Алпите, планините, но след това всичко се прехвърля в Испания. Защото испанската инквизиция се забавя с два века, щото те в това време водят войни с маврите. Когато се води война не може да се провеждат инквизиции, затова в техните библиотеки има най-много литература на старите български книги. Но това историята един ден на най-рано аз се надявам, че по един езоторичен път ще се разкрият тайните на историята. По пътя на Откровението повече, отколкото по пътя на историческите изследвания.

В: Вие сте работили много време и по отношение на тази музика за прабългарите. Какво беше вашето впечатление?

Д: Не, аз написах музика за 1300-годишнината. С голямо удоволствие се спуснах, активно участвувах във филмите за 1300-годишнината. Написах музиката за прабългарите, като са тръгнали, за покръстването, за Патриаршеската школа, патриарха на Теодоси Търновски и да ти кажа, когато човек се докосне до тези епохи получава едно много интересно състояние. Сигурно това са били златни векове. Това има нещо голямо, духовен подем и то е даже необяснимо. Един български народ, един век, който приема християнството и се покръства и из един път създава един златен век със значима литература, век който дава и тласък на други славянски народи. На Русия първите й книги са били от нашите. Но тия работи разбира се науката ги знае много добре и руската и нашата и всички славянски науки и европейските науки. Та тази тема ми беше много близка и с голямо удоволствие писах музиката. Сега пиша една симфонична поема, в която ползвам от тези теми, които съм ги ползвал във филма. Защото не е лесно една тема да ти хрумне. Това е едно зърно, една ядка, от която могат да се развият много интересни неща. филма те ограничава, дава ти се да кажем епизод от две минути и половина, когато темата предполага, може да се развие повече извън рамките на един филм.