Jump to content
valiamaria

50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА

Recommended Posts

50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА

В: Вие сте писали Паневритмията за оркестъра. Какво е вашето виждане за евентуална разработка на песни на Учителя за оркестър. Д: Аз по отношение на песните съм по-внимателен, защото вижте какво сега. Песните на Учителя, музиката въобще в Школата на Учителя играеше тази роля, беше така заедно с молитвата въобще в духовната работа на Школата и някой път в трудни моменти, например има силни политически сътресения, Учителят слиза, нашето съзнание е заангажирано. Ние с песните и с молитвите се то-нирахме някакси мога да кажа, че някой път с музиката повече отколкото с молитвата. Молитвата трябва да я подготвя човек. Човек трябва да се научи да се моли. Това е един дълъг процес. Не всякой може да се моли. Когато музиката е по-непосредствена и затова аз предпочитам да ги чуя, когато се събират нашите хора и си ги пеят така многогласно. Всеки си търси своята хармония, отколкото разработката. Например, направил съм само санскрит-ските песни, но си спомням. В: Вие сте направили разработка на какво? Д: Не, чисто и просто песента с акомпанимент на оркестър. В: На оркестър. Д: На оркестър. В: И за колко човека оркестър? Оркестъра беше тогава малък. Колкото е възможно. Разбира се, ние си имахме оркестър, по един-два от духовите инструменти и цигулки, виоли, чели. В: Вие ги имате още тези разработки. Д: Имаме ги тези, но аз ги нямам. Те останаха из архивите на нашите диригенти и т.н. Те се съхраняват някъде, но едно нещо имам, един факт, който ме накара да бъда много внимателен. Когато ставаше въпрос за песента "Аин фа Си", аз не бях доволен от хармонията, която й правя. И единствената песен, която им направих от санскритски тя беше Аин фа Си. И когато казах това нещо на Кирил Икономов. И Кирил Икономов бил чел в една беседа, че Аин фа Си трябва да се пее едногласно. И аз бях много доволен, че по интуиция съм попаднал на това нещо. Никаква хармония не ми харесваше. Професионално аз може да я хармонизирам, по един, по втори, по трети начин, а Учителят бил казал да се пее едногласно Аин фа Си. Вижте, при тази, при това откритие, което ми направи Кирил Икономов, аз още по-внимателен станах към песните. За мен това е метод за духовна работа, а не концертна проява. Аз не очаквам и не се надявам, че в един концерт ще имат това въздействие песните на Учителя, които биха го имали, когато се съберем в името на Учителя във време на беседите и въобще в Школата. В: Какво е вашето мнение и виждане за концертно изпълнение на песни на Учителя цигулково, с орган. Д: Виж какво, аз съм направил една песен и съм я записал. Това е "Бершитба". И я изпя един добър бас. Тя е записана. Когато записах в зала "България" Паневритмията, я записах и нея. Някои от тях могат. Доколкото знам Филип Стоицев е направил "Мусала" за хор. И я изпя хорът на туристите. Някои могат може би. Но всичко това, което разкрих около "Аин фа Си" ме кара още да смятам, че лично в себе си за неготов достатъчно и сигурен да подготвям песните за концертно изпълнение. Но с удоволствие ги слушам, когато се събереме, да кажем нашите хора се събират на молитва или на това да четем беседа. Там работата си върви нормално и там действително те вършат работа. И би трябвало да разграничаваме концертния живот от това. Това са две различни неща, нали? И аз съм уверен, повтарям, че по въздействието, което имат в това състояние, което ги пеем ние в Школата е много по-голямо, неповторимо отколкото един концерт. В един концерт човек отива с друга нагласа. Той, Учителят отива да чуе, да види изкуство. А това е метод за духовна работа. Песните и молитвите в Школата. Затова съм много предпазлив и смятам, че нямам вътрешния подтик да работя върху песните, уверявам. В: Защото на този етап има някои музиканти, професионалисти-цигулари, има и някои, които свирят на хармониум, имат идеята да се откупи един салон за три часа и да се направи концертно изпълнение на песни на Учителя. Д: Вижте какво сега, направете опит, същите песни след това съберете хората пак в салон, не на концерт, на същия салон с друга идея. Да прочетем една беседа на Учителя, както си почваме с молитвата, с формулите и да ги запеем същите песни, да видите какъв ще бъде ефекта, какво ще бъде преживяването на същите тези наши хора, които са участвали в едното и в другото. Не знам, вижте какво, това е мое гледище, може би не съм прав! Може би някои искат да направят нещо. За Паневритмията, ето например ако не беше ми поръчал Учителя, нямаше да я направя. Нямаше да я направя, аз искам да бъда много внимателен, когато правя нещо, щото де да знам. Аз помня, че Учителят Кирил Икономов доста така го порица. Той каза нещо на Кирил, гдето правеше някаква разработка на "Вехади". В: В какъв смисъл го порица? Д: Каза, че той ако знае какво ще го сполети. Не мога да го кажа, защото се отнася за друг човек, но така изрази едно недоволство от тази разработка. И то доста така категорично, нали. Като имаш предвид колко Учителят беше внимателен, оставяше всеки свободно да се прояви. Той не му забрани разбира се, но го предупреди. Щото виж какво, това са свещени песни. Към свещеното трябва да отидеш със свещено чувство, а не с професионалната си подготовка, в това съм дълбоко уверен и ако е свещеното чувство, ако имаш един порив вътрешен, нищо няма да те спре да го направиш. Но съм проверил как звучат те. Аз помня един път бяхме 5-6 души на Бивака на Витоша и си пяхме песни на Учителя. Такава атмосфера си създадохме, такова състояние сме имали, каквото никакъв концерт не може да го създаде. Не само, защото ни връща към спомена за Школата. Имат си един заряд тези песни и например "Духът Божий" като запеят преди неделната беседа в салона, какво нещо се създаваше, щото както казваме, че музиката по-лесно довежда със свещените си думи, отколкото молитвата, като повтарят, всякой не може да се моли. Например, аз сега не мога да се моля в присъствието на хора. Аз мога да се моля само когато съм сам. В: Аз също сам, не мога при други хора. Д: А когато бяхме в салона, заедно с Учителя, можехме. Можехме. В: В присъствието на Божествения Дух може. Д: Точно така, можеше, да. В: А тука не може. Д: Човек си има една свещена интимност, която не може така да се изнася навън. Аз помня как се радвах на французите, аз ходех всяка неделя в Нотър Дам, защото при католишката литургия народът си пее, там няма хорове. Има орган и хората пеят. И как тези, гражданите на Париж си пееха песните! Имаше нещо много трогателно, тези, техните духовни песни. И те си създали своята атмосфера и създават нещо, щото те са религиозни, така че отделен е религиозния човек от духовния човек. Това са две различни неща, но при французите, разбрах че религията в тях е оставила една много положителна следа. В морала, и във взаимоотношенията и отношението към Христовото Учение. Французите са преди всичко много добри, французина е по дух, по душа добър човек, да.

В: Сега аз пак се връщам на същия въпрос: например аз откупувам за три часа дадена концертна зала. И се съставя този репертоар. Имаме 4-5 изпълнители добри, професионалисти на цигулка, на пиано, на хармониум и т.н.

Те изпълняват даден репертоар. Сега според вас как трябва да се подреди този репертоар и трябва ли при всяка една песен да се извади и да се прочете самата песен, която пише в песнопойката или да се извадят някои мисли на Учителя за песните на Учителя? Изобщо как би се съставила една програма например, при положение, че вие имате право да я съставите? Д: Сега първо трябва да се разберем с каква цел. Ако се съберем да направим едно концертно преживяване е едно. Ако сме се събрали да си запеем едни духовни песни, които да ни свържат с Школата и с мирогледната система на Учителя, това е друг въпрос. В: Да, но на този етап те няма да могат да запеят всички в залата. Д: Това е показна лекция за песните на Учителя. В: Да, един концерт. Д: Добре, показна лекция ще бъде. Значи, може да се вземе да се вземе "Духът Божий" например, "В началото бе Словото", може и на български стил да кажем. "Запали се огънят", щото то може и санскритски песни да се дадат, вече могат да се подредят по вкус песните. Или пък някой ако иска даде само санскритски песни. Защото те са много. То има над 150 песни. Различни характери. Има български - "Давай, давай" тази в петвреме-нен такт, тя има такива дихания тежки, нали, и разбира се самите интерпретатори, изпълнители да имат едно вътрешно разбиране и отношение към това. В: Конферансие необходимо ли е? То е едно концертно изпълнение. Д: Виж какво, зависи. Ако е например, когато хорът, камерният "Кукузел" даде концерт във Вен Сен при препълнена Базилика, аз помолих конферансието да каже да не се ръкопляска между отделните песни. Тази музика не е за ръкопляскане и ефекта беше много поразителен. Разбира се там имаше една публика, която избухна след като чу когато един баритон, много хубаво пя, не помня точно какво беше. И виж какво сега, концертът изнасян за духовна музика е много особена атмосферата, тя е неповторима. Например, един и същи артист по различни начини и различни състояния ще преживее и ще създаде при различни случаи нови нюанси в своите изпълнения. Той не може да се повтори. И друго нещо, зависи какъв е контакта, зависи от публиката. Една публика може да въодушеви един артист. Ако създаде контакта, може да стане една такава хубава работа, че неповторима да бъде. Някой път може да не се получи, това е много нормално за всякой един концерт. Но за концертно изпълнение трябва да се подберат песните, не всички стават. Но ако трябва да се събираме така в името на Учителя, то е вече съвсем друго. Там ние сами без да решаваме, без програма запяваме и почваме всичките и това нещо е много хубаво. Така, мен ми се струва, че песните на Учителя ще остане да се пеят от учениците на Школата Му. Разбира се рано е да говоря за ученици, ние не сме още ученици, ние сме най-много едни работници в делото на Учителя, от възторга, който имаме от Божественото, което е посято в нас, щото да си ученик трябва да си приложил. Например, в областта на науката щом го знаеш, ти си учен. А в духовните щом си го приложил, тогава си ученик. Със знание не става. Ние сега говорим например така каза Учителя, така казва Учителя. Ще дойде време когато ще говорим: това приложих, еди какво си приложих, това е вече същественият период от нашия живот, когато ние сме дошли да придобием онези качества, с които можем да прилагаме. Без приложение не става тази работа. Иначе ще станем като поповете. Въобще отношението на човека към Божествените проблеми е въобще личен въпрос за всяка една душа. Личен въпрос. Аз не мога да приема чуждия опит или някой да ползва моя опит. Но ние да си споделяме опитностите, да. Това е от полза. Ние се въодушевяваме, нали? Но да си създаваме модели? По никой начин да си подражаваме, щото човек трябва да бъде искрен, това което го прави да бъде негово, спонтанно и т.н.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×