Jump to content
valiamaria

51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ

Recommended Posts

51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ

 

В: Сега един въпрос: какво беше отношението на официалната църква към Учителя през различните епохи на Школата и нейните висши представители отгоре? Д: Сега, по този въпрос много се говори. Всъщност поповете не разбираха Учителя и на техните събори вземаха резолюции. Но не мога да кажа същото за владиката Стефан. Защото имам основание за това. Стефан преди да стане владика е бил офицер при баща ми. В: При вашия рожден баща? Д: При моя рожден баща, да. И когато са били един път на маневри и са били в една палатка, той получава едно писмо, Стефан, от екзарха. Екзарха Йосиф от Цариград, казва: "Чувствам, че съм в последните си дни, искам преди да си замина от този свят да те видя в духовен сан". Стефан е завършил духовна академия и той е бил една голяма надежда на екзарха, като духовник. В: Това е екзарх Йосиф. Д: Да. И тогава той пита баща ми, какво да прави. "Този въпрос ти си го решаваш сам. Каквото и да решиш, аз ще ти помогна." След няколко, дена Стефан получава някакво писмо от някаква жена от Цариград и този въпрос от писмото се решава. "Аз, казва, ще отида." И баща ми го освобождава и заминава. Той става свещеник. А Стефан, лоша карма както се казва, с Учителя няма и лоша дума не е казал. Той оставяше поповете. И Учителят ми говори за него. Всъщност едно време, когато Учителят идва в България, някакси не иде официалният духовен представител да бъде един обикновен духовник. И действително, Учителят ми каза за него, че той бил от стара персийска школа, но този живот е потънал в материята и ще свърши зле. Действително, той получаваше беседите на Учителя и както казвам, че той лоша дума и лоша карма с Учителя не свърза. Поповете може да си лаят. И даже на една среща на един генерал, на една вечеря, на която присъства Стефан, една дама софийска го запитва какво му е отношението към Учителя. Тогава Стефан казва: "Аз когато се срещнах с папата в Рим", става въпрос за Пий XI, това е един от най-духовните папи, щото той беше преди войната. "И папата ме попита най-напред: "Какво прави най-светлия човек в България, г-н Дънов?" Така че по върховете, висшето духовенство, те си знаят, познават нещата и както и Стефан. Вярно, че той е уважавал Учителя, обаче позицията, която трябва да има го кара да мълчи. По този условен начин, отговаряйки на тази дама, той е откровен за отношението му към Учителя.

Аз си спомням една вечер, както седяхме пред салона, над стълбището имаше една лампа, която осветяваше цялото стълбище и крушката изгасна. В: Лампата? Д: Крушката изгасна, привечер беше и Учителят стоя така известно време и каза: "Новият ще бъде вече с по-малък ампераж" и каза на Цеко да постави, той се занимаваше с електрическите работи на Изгрева, да постави крушка с по-малко свещи.

И сутринта радиото съобщи, че папа Пий XI е починал в същото това време. Както виждаш, дават се сигнали веднага на Учителя. Учителят казал Цеко да отвърти крушката и Му я даде и Учителят помня му нареди да я зарови в триъгълника при розите. Това са неща изобщо за Школата, но са много интересни и да кажем, свидетели са няколко души на такова нещо и опитнос-тите са много, как да ти кажа, дето се казва, който има очи да гледа и който има уши да слуша. Та официалната църква в лицето на нейния водач не е водила война, няма така лошо отношение към Учителя. В: Значи с крушката се зарови папа Пий XI? Д: В същото време е починал той. Тези сигнали, които се дават не са случайни. Те идват от Невидимия свят.

В: И той според баща ви беше повече за дипломат? Д: Баща ми каза, той беше един умен мъж: "Повече ми се струва беше за дипломат, отколкото за духовник" и той мечтата му е била да стане патриарх, не можа да стане, нали той си остана екзарх. В: Баща ви по онова време е бил офицер, какъв чин е бил? Д: Тогава той още е бил майор, когато този е бил млад офицер, поручик ли, такова нещо. В: И как се развиха събитията по-нататък с владиката Стефан? Той си замина. Д: Той си замина. В: След 9.1Х. 1944 г. какво стана? Д: остана той, обаче той имаше винаги изисквания, когато старейшините там, владиците не бяха съгласни, той заплашваше, че ще си даде оставката И един път ги заплашваше, че ще си даде оставката и те отиват, питат Централния комитет на БКП. Казват: "Ами нека си даде". И така Стефан беше изненадан този път и отиде в кой манастир, някъде към Карлово ли, къде. В: Реши да ги заплаши както винаги. Д: Реши да ги заплаши, обаче номера не му мина, да. Той все пак постави след 9.1Х. 1944 г. бялата килимавка. В: Така ли? Д: До тогава българските владици не ги носеха, а само руските владици имаха бели килимавки и той си постави бяла килимавка след 9.IX.1944 г. Направи една постъпка напред. Така че, разбира се, аз не мога да говоря много за Стефан, защото как да ти кажа, далеч ми е бил в обсега на вниманието, но това, което знам от баща си и от някои места.

В: За опитността на Буча Бехар с Учителя и за евреите. Д: А, да. 1944 г., когато се взе решение в Палестина да се направи държава Израел, те там тия пясъци и пустини със злато сигурно ги откупиха и Буча дойде с един ентусиазъм, с една радост го каза това нещо на Учителя. Той каза: "Там ще ги сполети най-лошото евреите, ще преживеят най-лошото евреите, което са преживели досега. И от сега започват техните истински страдания". И действително, там се удариха две от най-жестоките идеологии от стария завет и мюсюлманството в жестока война. Те казват: "Господи, унищожи всички, остави само нас". И исляма и той също и той е арабския свят и както виждаме какво стана - войни. А в това време преди това Бандернайк им даваше земя в Цейлон, въобще тия капани за души дето се казва, като на Мека. Тия поклонения там дето се правят сега, всичките тия неща са прояви за ста-розаветния човек. Ученикът не се интересува от такива неща. Ученикът се интересува от пробуденото съзнание. Тия външни неща, да вдигаме ние грамадни базилики такива. В: Ако беше останал салона на Изгрева досега? Д: Не мога да зная какво щеше да бъде, обаче имаше опасност да създадем една секта, най-страшното нещо. Най-страшното нещо. Да, да, какво? Ние сега например, прочел един две книжки от Учителя и казва, че бил ученик на Учителя. Е, как може това нещо? Ние не знаем още какво значи ученик! Не знаем. Като не знаем какво е даже човекът. А за познание към Учителя, чак след 1000 години може да говорим!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×