Jump to content

55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ


Recommended Posts

55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ.

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ.

Берлин, 28.12.1997 г.

Драги Вергилий,

Както преди малко ти обадих по телефона, изпращам някои бележки като допълнение към спомените на Димитър Грива, доколкото те са в непосредствена връзка с известни събития, последвали малко след тях.

През есента на 1973 г. в личния ми живот бяха настъпили важни промени и престояха други, още по-важни. Във връзка с тези промени, които трябваше да доведат до решителни изменения в моя личен живот и в моята работа, исках на всяка цена да се срещна с Вангя, която считах, че е единствена в състояние да отговори на някои въпроси. По това време достъпът до нея и дори само до Петрич беше извънредно труден. За Петрич се пътуваше с открит лист, какъвто аз, като живущ в ГДР, тогава не можех да получа. От разговори с моя близък приятел Димитър Грива знаех, че той беше имал среща с нея и го помолих да намери някакъв начин да свърже и мен. Той ме запозна за тази цел с една своя позната, която беше във връзка с Вангя (името на тази позната е Ели Иванова; давам го само за сведение в протокола, но с изрично настояване да не бъде споменавано. Въпросната Е. Иванова беше близка приятелка на Вангя, разполагаше с известни духовни способности, макар и не на същото ниво като Вангя, и играеше отначало ролята на непосредствена връзка между Вангя и Людмила Живкова; по-късно Людмила я взе при себе си в Комитета по култура). Тази негова позната обеща да ме заведе при нея. Само няколко дни по-късно се откри възможност за това - една друга нейна позната искаше да отиде също при Вангя и използвахме нейната кола. Уредена беше среща извън приемните часове на Вангя - ако не се лъжа денят беше неделя и на този ден тя не приемаше. Ние пренощувахме в Мелник и на следващия ден подир обяд тръгнахме с колата за Петрич. Нашата придружителка каза, че Вангя е предупредена за посещението ни, ще ни приеме късно подир обяд, след нейната обедна почивка, и ние няма да имаме затруднения по пътя. И действително, контролният пункт беше празен и никой не ни спря, въпреки че нямахме открити листове за движение в граничната зона. Като пристигнахме малко по-късно в Петрич, ние веднага отидохме в къщата на Вангя. Тя там ни очакваше. В гостната й стая се бяха събрали на приказки местните първенци, включително свещеника, кмета и началника на граничната зона - една комбинация, която съвсем не ми беше пс вкуса, тъй като разговорите ни трябваше да се водят пред толкова много на брой и такива свидетели. Доколкото разговорът ми с Вангя засягаше почти изключително лични въпроси, аз няма да се спирам тук на него. От особено значение във връзка с последвалите събития беше обаче началото на този разговор. Както е прието, Вангя поиска от мен обичайната бучка захар, която трябваше да нося в себе си и която й служи, за да получи контакт. Аз обаче напълно съзнателно не носех бучка захар, а й дадох вместо това едно малко камъче от мястото на Учителя, което от много години носех непрекъснато със себе си - моите съображения в случая бяха, че при мене няма и не може да има никакъв предмет, който да такава степен да е пропит с моите лични вибрации. Аз казах на Вангя, че не нося захар, а нося един предмет, който, според мен, би могъл да бъде използван още с по-голям успех за съответната цел. В първия момент Вангя възприе много отрицателно моето предложение. Тя каза (цитирам приблизително): "Ха, че какво е па това? Нямаш захар, а ми даваш някакво си камъче!" - и почна подигравателно да се смее. Този епизод възбуди интереса на присъстващите, които също започнаха да се смеят на моето невежество. Вангя пое в ръката си камъчето и за няколко секунди изражението й се измени, смехът й пресекна, тя стана много сериозна и започна да върти камъчето в ръката си с най-голямо страхопочитание и малко след това промълви: "Това камъче е от едно свято място. Кое е това място? Кой е този човек? Той е тук". И започна да говори... На някои от въпросите ми тя даде много важни за мен отговори, други остави без отговор. Главният ми въпрос беше свързан с моята работа. Берлинското издателство Шоп, едно от водещите издателства в ГДР, беше проявило интерес да издаде история на българското изобразително изкуство и вече от няколко месеца водехме преговори по този въпрос. Решаващо условие за издаването на книгата ми беше привличането на някое западноевропейско издателство за съвместно издание, без което проектът не можеше да се осъществи. Берлинското издателство водеше съответни преговори с издателство Atlantis в Швейцария, но преговорите бяха стигнали до мъртва точка. Работното заглавие на моята предстояща да се напише книга беше "История на християнското изкуство в България", като имах предвид българското християнско средновековие. Швейцарското "свободомислещо" издателство не беше съгласно с такова заглавие и изобщо с така ограничена тематика, а аз не бях съгласен да изменя темата и заглавието. Много се изненадах, когато Вангя, без да й кажа нищо за това, още в началото на разговора ни сама засегна този въпрос, като ми каза, че книгата ми ще бъде издадена и ще има много голям успех, ще бъде преведена на пет езика и ще затвърди името ми в научния свят, но само при едно условие - ако Божието Име бъде написано на корицата. Аз й отвърнах, че заглавието върху корицата ще съдържа не името на Бога, а на Христос. В разговора се намеси и свещеникът, който заяви в моя подкрепа, че нашият Господ е Исус Христос. Ще отбележа накратко как се развиха впоследствие събитията около моята книга. Само след два месеца подписах договор с издателството за издаване на книгата, която излезе пет години по-късно, през 1978 г., и действително утвърди името ми всред научния свят; тя не е преведена досега на пет езика, както ми предрече Вангя, макар и значителни откъси от нея да са отпечатани на три други езика, освен на немския - на български език не само, че не са печатани дори и откъси от нея, но някои от моите колеги взеха решението тя да бъде забранена в България и името ми никъде да не се споменава в научната литература. Вместо това, и досега, ето вече 20 години таи книга е стандартният труд за българското средновековно изкуство в Европа и бива навсякъде цитиран като такъв, освен в България. Що се отнася до другата част от думите на Вангя, а именно за заглавието, развитието на събитията прие също много интересен обрат. Преговорите с издателство Atlantis бяха прекъснати, но това издателство много скоро след това фалира, всичките му издания бяха разпродадени и името му вече не се среща. Вместо с него, беше подписан договор за продаване на лизенция от моята книга на най-известното световно издателство в областта на средновековното изкуство, издателство С. Н. Beck в Мюнхен, което също я издаде. Вторият ми по важност въпрос беше свързан също с работата ми. В моите проучвания на старата българска история и българското средновековно изкуство бях се натъкнал на цяла поредица въпроси, които по това време ми изглеждаха неразрешими с конвенционалните средства на науката и исках да помоля Вангя за съдействие поне при решаването на някои от най-заплетените от тях. Че тя е в състояние да "види" някои подробности, които бяха невидими за нашите инструменти, знаех от разговора на един мой приятел с нея в Роженския манастир, за който той ми разказа. На молбата ми за съдействие тя отвърна уклончиво, в смисъл, че за някои отделни конкретни въпроси мога да я питам, но впоследствие друг такъв случай вече нямах. Вместо това през последвалите срещата ни 16 години моите възможности ми позволиха да реша и без нейната помощ всички тези проблеми. Аз успях да пропътувам всички бивши и настоящи български земи, чак до най-затънтените ъгли в Албания, Югославия, Гърция и Атон, за да реша въпросите на място. Аз бях първият европейски изследовател в областта на историята и на изкуството, който обиколи Преспанското езеро от трите му бряга - югославския, гръцкия и албанския; и досега още никой историк на изкуството, който не е от гръцки произход, не е имал възможност да посети толкова пъти и за толкова дълго време всички манастири на Атон. За мен се отвориха вратите на всички архиви, библиотеки и музеи, и то не само на Балканите, а и в двете Германии, Ватикана, Русия. Що се отнася до разговора ни с Вангя, малко след това той се прекъсна - от определен момент за нея беше вече невъзможно да продължи разговора ни; заяви ми, че е уморена и повече нищо не може да ми каже. Ще допълня само с още един любопитен епизод по време на нашата среща. Аз попитах Вангя дали може да я фотографирам. Тя не само, че не отказа, но дори се почувства поласкана, започна да привежда в ред косата си и изобщо външния си вид. Междувременно вече се беше доста стъмнило, а в стаята на Вангя имаше само една малка електрическа крушка. Тъй като не бях предвидил такъв случай, във фотокамерата си (Пентакон Сикс 6x6) имах цветен филм и излязох навън, на тъмно, за да го заменя с чернобял. За такива снимки аз имах два вида филми, от по 12 и 24 снимки; поставих в камерата един от 24 снимки, върнах се в стаята и започнах да правя снимки, докато тя приказваше. По едно време тя се обърна към мен и ме попита: "Ти като щракаш толкова, имаш ли лента?" Отвърнах й: "Бъди спокойна - всичко е наред!" За моя най-голяма изненада се оказа, че в тъмнината аз погрешно съм заредил камерата с един къс филм и голяма част от "щраканията" ми били напразно. Въпреки това останаха и няколко задоволителни снимки за веществено доказателство и спомен от срещата ни. Най-същественото от тази среща бяха обаче някои важни последствия, подробностите около камъчето. Тъкмо по това време цялото братство на Изгрева беше много загрижено от налагащото се предстоящо освобождаване на мястото на Учителя, за което било взето съответно решение, остановяващо разкопаването на гроба и изнасянето на костите. Разказът ми за срещата с Вангя наведе Грива на мисълта да поиска нейната помощ. Аз не зная доколко той е отразил тази среща в спомените си - зная само това, което той тогава ми разказа. Само няколко дни по-късно той заминава за Петрич и се среща с Вангя, като от самото начало поставя въпроса тя да поиска от Тодор Живков да отмени решението за опразване на мястото на Учителя. Вангя му отказва да говори с Живков, като заявява: "Ако Бог е решил костите на Петър Дънов да видят бял свят, така ще бъде". Тогава Грива й отговаря, че това не е решение на Бога, а е решение на някои хора. Обръща й внимание на нейните думи пред мен, че това място е свято, като я запитва колко свети неща са останали на българите и още веднъж настоява тя Вангя, да попречи за изпълнението на това решение. След тези негови думи - също както по време на моята среща с Вангя - изразът на лицето й в миг се променил и тя казала, че ще направи всичко възможно. И наистина, малко по-късно решението за освобождаване на мястото на Учителя беше отменено.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...