Jump to content
valiamaria

13. АСЕН АРНАУДОВ И АНГЕЛ ЯНУШЕВ

Recommended Posts

13. АСЕН АРНАУДОВ И АНГЕЛ ЯНУШЕВ

 

Минаха много години след заминаването на Учителя. Едни от възрастните приятели си заминаваха, а други идваха при нас като младежи. Колелото на живота трябваше да се завърти. Възрастните приятели трябваше да предадат своите опитности от живата на Школата, а младите чрез знанието получено чрез Словото на Учителя, трябваше да завъртят колелото на живота и то да се завърти у тях чрез техните дела в Сила и Живот.

Един младеж беше дочул някои отрицателни изказвания за Асен Арнаудов и като дойде при мен започна да ми ги преразказва. Имаше вмъкнати неща и за самата мен. Не обърнах внимание в момента, но после като си помислих и за двамата, успях да отхвърля онзи облак от отрицание, който се беше навел над главата ми. Така ми дойде една ясна мисъл, как така може да се говори за едни братя и да се запознава младежта само с най-отрицателните неща в живота на възрастните приятели. Та човек не е само отрицание, не е само от грешки сътворен. В него има и добри неща. Ами положителните неща къде отидоха? Тогава си спомних някои неща от времето на Школата на Учителя и ще ги споделя с вас, младите, които трябва да заемете нашите места, когато ние си заминем в Невидимия свят.

При една среща с Учителя чух няколко изказвания за тях. Учителят каза за Ангел Янушев, че има висока глава обаче тясна, а това означава, че има отношение към Бога. За Асен Арнаудов каза, че има добра широчина на темето, което означава, че в разбирането е добър. А за тях каза: "Двамата ще свършат добра работа". Аз, в този момент, когато чух това, не разбрах каква важна и добра работа ще свършат двамата. Помислих, че има работа в градината на Изгрева при брат Ради, който бе градинарят. Там обикновено Учителят изпращаше някои млади братя да си поразкършат снагата, като по-копаят малко с мотиките.

Понеже аз и няколко сестри бяхме непрекъснато на "стража" около Учителя, знаех кой идва при Него и какво Учителят желаеше да се свърши. Много пъти Учителят излизаше от стаята си и ме питаше: "Ще дойдат ли Асен и Ангел?" Обикновено аз отговарях: "Не зная". Подир малко пристигат двамата заедно или идваха по отделно. Учителят ги очакваше, защото имаше работа за тях. Бях свидетелка на това, колко пъти Асен бе отчаян и казваше на Учителя, че няма да го приемат в музикалната академия и че трябва да следва за аптекар. Да видите само как нежно му говореше Учителят и как го насърчаваше. Не съм виждала по-нежно отношение на Учителя към някой друг както към Асен. Накрая Асен бе приет в музикалната академия и я завърши.

И наистина те двамата свършиха доста работа по Паневритмията и с много други песни. Създаде се една хармонична среда и атмосфера за една предстояща голяма работа по записването на песните на Учителя и Паневритмията. Изведнъж се появи желание и от много други да работят по същата тема, да идват на Изгрева и да работят. Но работата по Паневритмията бе направена главно от Асен и Ангел. Това никъде не бе отбелязано в издадените книги. А това е неправилно и днес не се знае кой каква работа е свършил и се дава повод да се говорят само отрицателни неща, а да се забравят извършените добри дела от тях. Специално за песните и Паневритмията те имат голяма заслуга.

Асен Арнаудов беше много музикален, с отличен слух, но малко бе пасивен. Ангел Янушев го подтикваше в това направление за повече деятелност, работата вървеше в началото с много разположение. Бързо се оформиха написаните текстове и в началото се създаде едно желание да се изгради Паневритмията и да се пеят песните. Паневритмията бе сглобена, написана и издадена. Но като дойдоха много хора при писането на песните -изведнъж се запънаха, не вървеше вече работата както трябва в хармония и съгласие от всички. Понякога критикуваха, понякога обвиняваха и спираха работата. Но независимо от всичко най-важното беше направено.

Затова трябва да се изнесат от начало положителните неща и тяхната заслуга. А когато дойде време да се кажат някои неща за техните грешки, запетайки, пропуски и отклонения - тогава може да ги кажете, но да бъдат за поучение на младите. Човек винаги може да се отклони от пътя си. Има причини за това. А за ученика на една Окултна Школа най-важният изпит, който трябва да издържи е, да остане верен и да се противопостави на силите, които искат да го отклонят от Школата. И от там започва отклонението да заблуждава другите за своето отклонение и за своето падение. Затова трябва да се казва истината, колкото и да е болезнена - поне ако не за себе си, то поне за другите. Защото ако ти не можеш да извървиш част от своят път в общият път на Школата, нямаш право да заставаш на него и да не пропущаш другите да минат по него. А ти можеш да го заприщиш този път с твоите погрешки. И оттам почва твоето отклонение от пътя на Школата и твоето падение в твоя живот. Останалото е лесно - то се вижда от всички. Времето е това, което определя и показва истината за нещата, за делата на ученика в неговия път.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×