26. ПРОПОВЕДНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ

[valiamaria]

26. ПРОПОВЕДНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ

22.I.1945 г., Дупница. Учителю, поднасям молба към Теб. Осветли ме по въпроса за моята дейност. Нека, Учителю, да бъда полезна, но искам вече да работя за Теб. Какво правя аз тук в гимназията на гр. Дупница? На кого приказвам за Теб? Никому. Твоето Слово, Твоята музика къде останаха? Как да се проявя като Твоя ученичка? Дай ми светлина вътрешна по този въпрос.

Благословен бъди Ти, Учителю, Който ме ръководиш.

22.III.1945 г., Дупница. Скръб имам голяма. Защо да съм тук в този град, а не на Изгрева. Защо да не мога да говоря свободно за Учителя? За всичко мога да говоря, само не за Него. Защо? Защото щом спомена Неговото име тук, то веднага друга позиция вземат срещу мен. Не ме приемат, а ме отхвърлят. Защото щом помисля и изкажа някаква мисъл Негова, и ако разберат, че е от Учителя, то вече изменят вече отношението си към казаното от мен. Така опетнено ми се вижда Неговото Име. Не можем да говорим за Него и то няколко месеца след Неговото заминаване. Българите не искат да чуят за Него. Защо? Това опетнение тежи на душата ми. Дай ми светлина, Учителю, по този въпрос. Тези опетнения хвърлени върху името Ти аз ги отхвърлях и сега аз понасям последствията. Ето що бих искала да знам. Как така Христовите ученици проповядваха, а аз мълча като риба по всичко, което се отнася до Учителя. И докога? Така ли трябва? Закрепи ме в това отношение и ме научи да говоря за Теб, Учителю. Осмисли живота ми, като ме научиш да проповядвам за Теб. Кога песните ще оживеят в мен, та да мога свободно да ги предавам на по-младите? Аз протестирам, защото аз смятах, че по друг път щяхме да вървим, да пеем песните Ти и да носим Словото Ти.

Спомням си малкото антренце пред стаята на Учителя. Учителят е там. Гледам очите Му и виждам, че има такива сенки в дъното на очите си под веждите Му. Почувствах скръб тогава и се просълзих. Днес виждам малко сенки подобни на Неговите в моите очи. И ми изпъква тази картина. Какви ли страдания носеше Ти тогава, Учителю, и ние нищо не разбирахме. Сега ще почне да ни става ясно по малко Твоят живот на земята. Велик беше, Учителю, не ме оставяй от пътя си, който съм поела след Теб.

Проповедник на Твоето Слово между българите не мога да стана. Служител на Твоето Слово не мога да стана между българите, понеже сили не ми достигат и нямам това знание. Изповядвам се пред Теб. Покажи ми верният път!

Мина известно време и аз получих един свитък от Боян Боев на пишеща машина. Прочетох го и там намерих отговор на моята молба. Там беше посочен пътя Му, какъв трябва да бъде пътят на Новото учение. Носеше заглавие "Зазоряване" и аз го прилагам непосредствено след този разказ. Изминаха десетки години от тогава, но онова, което прочетох остана в сила и до днес. То ще остане и за утре, защото Христовият Дух, Който бе в Учителя и в Словото Му обединява тези три начала в едно: вчера, днес и утре.