Jump to content
valiamaria

31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА ДУШАТА

Recommended Posts

31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА ДУШАТА

Както Словото на Учителя е живо, така е жива и Неговата музика. Тя съживява, укрепва и повдига. Маг беше Той да извади всеки попаднал в противоречие, във вътрешни терзания и външни затруднения. С тон - два излети или изсвирени от Него - ти вече си окъпан, като новороден гледаш и не вярваш на очите си. Какво стана, как стана? Само си приел и трептиш в съзвучието на това, което ти си почувствал и приел. Маг беше Той. Отправяш се някой път към Учителя в едно никакво състояние - ни жив, ни умрял, и мислиш, че никога няма да излезеш от това състояние. Но уви! Учителят взима цигулката и почва да свири: "Грее, грее светлината!" Ти само гледаш или си навел глава, даже нито виждаш нещо, нито пък можеш да чуваш. А как става преображението? Ти не знаеш, усещаш само, че в теб почва нещо да олеква. Що е това? Ти не знаеш. В тебе е дошла вече Светлината. Цялата буря от противоречия е изчезнала. И ти си в свят, който не искаш и не мислиш, -е някога може да свърши или пък да излезеш от него. Това е свят на вечна Светлина и вечна Хармония в душата ти и в духът ти.

Друг път ти си болен. Застанал си пред Него. Учителят ти казва: "Пей!" А ти мълчиш. "Пей!", казва Той. А ти през това време си мислиш: ще мога ли някога да запея? Но Учителят лекичко пее. А ти възкликваш: "Олеле, как боли!" и пипа Той на себе си със собствената си ръка мястото, където те бо-ги и казва: "Хайде, болест излез си!" Ти пак стоиш и пак Той пее и усещаш, че болката вече я няма, че не те боли вече на същото място и че вече си здрав. Даже си мислиш: "Наистина ли ме болеше?"

Какво нещо е музиката на Учителя? Има много определения. Но нищо конкретно. Защото нашето съзнание не може да обхване в своята пълнота и цялост както малкото в живота, а камо ли да се добере до великото в живота. Но да чуем музиката на Учителя и да видиш, че тя е жива, жива музика, простичка от няколко тона и Слова, но могъща в Сила и Мощ. Тя те повдига. Тя те завежда в друг свят, свят светъл и необятен, свят на блаженство и здраве. Това всичко съм преживяла, усетила и съм се възкресила чрез нея. Опитала съм лично и чрез моите страдания в моят път, Учителят протегна ръка и ме изведе на простор и светлина, като чрез тези мои състояния Той даде неколцина песни. Те бяха метод и поука за останалите, как да трансформират своите състояния и как да работят с окултните сили, които боравят и се намират в Неговите песни.

Една област от музиката на Учителя, от която се страхувам да пиша, е мистичната музика. Кой новодошъл на Изгрева като чуе песните на Учителя не проронва сълзи, изблик на такова благословено чувство, от което не може да издържи и заплаква. Що е молитвата без песен? Песента е свят на ангелите небесни, а молитвата е свят и среда на Бога Живаго. Трепти човешката душа, трепти в унисон с песента и с моливите на Учителя. Чрез духа си приемаш песните Му, я чрез душата се извисяваш чрез молитвите Му към Бога. Музиката на Учителя е ключ, който отваря вратата да проникне Божественото у тебе като Сила и Мощ в твоя дух. Да пишеш за музиката на Учителя е трудно, твърде трудно. Но можеш да пишеш за нея като опитности, като сила, която въздействува, като частица и част от онези задачи и от онези теми, които Учителят даваше за ученика.

Една такава опитност и аз имам. Учителят дава гамата с движение. Пее я три пъти възходящо. Тъй като много пъти съм пяла гамата, аз завършвам на края низходящо. Завърших упражненията и като прибавка от мен изпях гамата отгоре надолу до, си, ла, сол, фа, ми, ре, до. Така продължих да пея гамата с тази прибавка от мен с низходящо изпяване на гамата няколко месеца. Аз започнах да се чувствам безсилна, безчувствена и без мисъл. Аз се демагнетизирах изцяло. Защо? Не знаех какво ми е и от какво идва всичко това. Молих се горещо да ми се даде да разбера на какво се дължи това безсилие у мен. Веднъж като си правих гимнастиките и гамата с движение и след като изпях за последен път гамата във възходяща посока, нещо в мен каза категорично: "Спри! До тук е дадена гамата с упражненията. Защо прибавяш още. Ето защо си димагнетизирана!" Вслушах се във вътрешния глас, който ме спря и аз престанах да пея гамата назад. Нещо ме задържаше на последния тон. В продължение на седмици някаква задръжка вътре у мен ме караше да спра на последния тон - горно до. Чувствах нещо, което подпира, държи последния тон. Казвах си: Кой е този и как може да държи този диригент у мен с двете си ръце и нагоре да завършва, да чуе как зазвучава горно до, да ме подпира направо и да не ми позволява да връщам гамата назад. Всичко това аз не го казах на никого, но чаках да почувствам двете ръце, които поддържат нагоре гамата, за да не я връщам с пеене назад. За най-голяма изненада поправи се веднага за няколко дни състоянието ми. Накрая пристъпвам пред Неговата стая, срещам Учителя с известно стеснение, загатвам за преживяното ми състояние. Той ме погледна дълбоко. Очите Му сякаш навлизаха дълбоко в мен. Аз се стеснявах да говоря. За тези работи ученика не говори. Вътрешно ги споделих. Музиката на Учителя, нима тя не е жива за мен и за останалите? Как да пиша за нещо, което е живо, движи се отгоре от Божествения свят, надолу в ангелския свят и от там в човешкия свят. Та ние нямаме сетива за тази музика, за да я обхванем. И как ще пишем за нея?

Аз съм застанала пред Учителя, не говоря с Него с думи човешки, а споделям с мисълта си този съкровен случай с Него. Той мълчи и ме гледа с дълбок поглед. Аз се бях молила горещо преди това, за да разбера каква бе причината за моето безсилие и ето отговора беше дошъл в мен. И аз го бях изпълнила. Но сега стоях пред Учителя и исках да разбера вътрешната страна и смисъл на всичко това, което ми се случи. Изведнъж в съзнанието ми проблесна светлина и чух думите Му: "Закон е. Не пипай това,което Учителят е дал. Изпей го, както Той го е дал. И чак тогава резултата ще дойде при теб". Учителят не бе помръднал дори и устните си, а Неговият говор и Слово се запечатаха като светлина в съзнанието ми. Аз се поклоних и тихо се отдалечих. Ето, това е музиката на Учителя. - Това е стремежа на човешката душа, да търси и да се стреми да постигне съзвучие с Бога.

Не мога да отделя музиката на Учителя от Школата на Учителя. Колко малки наглед упражнения бяха дадени в Школата от Учителя, които ученикът трябваше да ги изпълни. Ако правилно решаваше задачата си, то у него се изменяше нещо, построяваше се нещо ново и просветваше някаква нова идея в ума му и даваше нов подтик в живота му. Това бяха музикалните упражнения дадени на ученика, които правеха чудесата в неговия път. Те го завеждаха често в незнайни светове. Често някоя фраза от Неговата музика е като запалена свещичка, която търси и намира пролука в човешката тъма, от която можеш да излезеш. Тези музикални фрази често в началото, ти не можеш да ги разбереш, но след като ги изпълниш, ти се учудваш как е станало така, че ти излизаш от това голямо противоречие на собствения си живот.

Веднъж съм вързана вътрешно психически като че съм прикована за нещо. Външно се движа, ходя и говоря. Но съм изтерзана от това вътрешно завързано психическо състояние. Срещнах Учителя. Той беше с Георги Радев на пейката до "Яйцето". Това беше до една чешмичка, отгоре имаше скулптурна част във вид на яйце. Казвам: "Учителю, искам движение, искам да бъда отвързана". Учителят ме погледна сериозно и дълбоко. В такъв случай виждах очите Му тъмно сини, дълбоки, които проникваха в мен. Учителят продължи разговора си с Георги Радев. По-късно Учителят отиде в салона, беше заобиколен от много братя и сестри. Аз бях седнала на стол и подпряла с дясната си ръка главата си, която ми тежеше и бучеше, защото мисълта ми бе вързана и цялата бях обвързана с дебели и невидими въжета. Учителят изсвири на пияното нещо малко, но по едно време аз се почувствах свободна, не го осъзнах веднага. Извадих си ръката, с която придържах главата си и я прибрах. В главата нещо ми просветна. Учителят престана да свири. Аз както всякога в такива случаи, когато излизах от едно потиснато състояние и преминавах в друго - светло, широко и високо, съзнавах напълно, че нещо дълбоко и коренно се е променило у мене. Аз благодарях вътрешно с мисълта си на Учителя. Но външно нищо не казвах на другите. Това го оставях нарочно скрито под купата на мълчанието, да бъде покрито, за да мога да го съхраня за по-дълго време и да се ползувам от него, когато ми потрябва. Ето какво казва Учителят за тези случаи: "Във всички песни, които съм дал, отличителното в тях е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от всички преплитания, както и от лошите наследствени черти у човека".

Музиката на Учителя е тази, която освобождава духа на човека и извисява душата му към небесните висоти, където светлината и хармонията обитават в Божествения свят.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×