7. СВЕТЛИНАТА НА ИЗГРЕВА

[valiamaria]

7. СВЕТЛИНАТА НА ИЗГРЕВА

 

Аз съм на Изгрева. Денят е петък и съм със сестра Арнаудова. Тя ме завежда на обяд. Седнала съм накрая на масата срещу Учителя. Супата е разлята и блюдата са напълнени. Молитва. Учителят произнася думите. Ние Го придружаваме. Погледнах Го. От очите Му излизаше светлина. Казах си: "Сега разбирам какво значи адепт, за който Учителят сутринта говори на лекция".

Беше летен ден. След беседа сме в салона само няколко души. Той говори на другите, а аз го гледам в профил. Изведнъж виждам около Него такава светлина, че аз затисвам с ръката устата си, за да потисна един вик на радост и възхищение. В същия момент Учителят извива погледа си към мене, но така, че аз разбирам, че едва ли другите са видели същото. Той ме гледа радостно усмихнат. Аз свалям ръката си от устата и успях да кажа само едно: "А-а-а!" Извиках само буквата "А". Той се усмихна и каза: "Азбуката започва с буквата "А". Нали знаете, че "В начало бе Словото". Онези, които са писали в начало Библията на гръцки са казали, че началото и краят на нещата представляват Алфата и Омегата. Алфата е първата буква, а Омегата е последната буква на гръцката азбука. Цяла привилегия е на човека да започне с буквата "А" или Алфата, защото това е началото на пробуждането му." Тогава разбрах какво значи онзи израз в началото на Библията: "Да бъде светлина!" Учителят бе казал, че верния превод е: "Да бъде Виделина!" А Виделината представлява светлината в Духовния свят. Ето как аз се срещнах с първата буква "А" от българската азбука и със светлината, която се проявяваше на Изгрева чрез Учителя.