Jump to content

39. ИЗЧИСТВАНЕ НА ВЪТРЕШНАТА ПЪТЕКА


Recommended Posts

39. ИЗЧИСТЕНАТА ВЪТРЕШНА ПЪТЕКА

Една сутрин, отивайки в града, се отбих към салона, за да видя дали Учителювата стълба е изметена. Беше 10 часа. Не, не е изметена. Оставам си раницата. Измитам стълбата и вече съм долу, мета мозайката. Чувам, че ми се говори. Дигам глава. Учителят ме гледа и говори. Не чувам. Хвърлям метлата и изтичвам. Учителят говори. Става ми страшно срамно, защото не мога да чувам. Той говори тихо. "Учителю, слухът ми пак отслабна." "Това е от притеснение." Учителят гледа към това, което съм мела, дето е метлата и казва: "Работите могат да се оправят само по този начин. Или по-точно по този начин работите се разрешават най-добре". Учителят говореше още. Мъчно ми беше, че не разбирам всичко. "Да не съжаляваш, когато нещата не се постигнат. Да се радва човек, че други са ги постигнали. Една дума сред другите става фокус." Дано някой път разбера това, което Учителят ми е казал тогава! Мъчно ми беше, че не го разбирам и да го държа вън в нетопло време. "Аз ще измия стълбите, Учителю." "Добре." Поглежда ме, Затвори вратата. Отивам, взимам леген, вода и кърпа и се изкачвам. Започвам да мия. Учителят отваря вратата. Гледа ме как мия. После затваря вратата. Измих стълбите, те светнаха. Изправих се и казах: Дано съм проправила вече собствената си човешка пътека, за да мога по нея да вървя спокойно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...