Jump to content

40. ХЛЯБЪТ И СЛОВОТО


Recommended Posts

 

40. ХЛЯБЪТ И СЛОВОТО

Една вечер чукам на вратата. Тихо. Чувам отвътре говор. Отказвам се и се прибирам. На другата заран изкачвам стълбата и чукам. Вратата се отваря. Аз подавам хляба, белия хляб, който вечерта не исках да подам в присъствието на сестрата, която беше вътре и чийто глас познах. Учителят пое хляба и нещо каза. Разбрах. Той беше доволен от моето разрешение. Намисленото добро извърши, не се разколебавай!

Една вечер нося топлата пита от Мара. Вътре е Савка. Учителят е в стаята седнал на едно кресло. Поглежда ме. Аз не зная какво да правя. Очите му са дълбоки, големи. Савка поглежда питата и казва: "Топличка е". Учителят става и поема питата от мен. Свенливо пояснявам: "От сестра ми е".

Той казва нещо. Не помня целунах ли ръка. Казах си: Учителят стана от креслото да посрещне питата топла и вкусна. На следващата беседа спомена, че една сестра му е донесла хляб и Той сега същия хляб го поднася в салона на класа. Всички очакваха да видят хляба. А Той каза: "Хлябът е символ на Словото".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...