Jump to content
valiamaria

52. ФОРМИТЕ НА ЛЮБОВТА

Recommended Posts

52. ФОРМИТЕ НА ЛЮБОВТА

 

Искам да бъда при мама сега, да бъда близко до нея, да зная, че когато простра ръката си, ще се докосна до лицето й. Ще ме попита: "Завита ли си добре". Да си чуя гласа, когато кажа: "Мамо!"

Когато се връщах, отидох в салона, където беше Учителят. Той беше при пианото и свиреше. И после пееше. Някакви думи казваше, от които, тези, които бяха наблизко, се смееха. Когато приближих, Учителя затвори пианото. "Още", го молеха те. После почна разговор.

"В коя форма се изразява най-добре любовта на една мома към момъка?", запитах аз.

Той сведе очи, помълча, помълча и рече: "Когато облаци закрият слънцето, то не значи, че слънцето е престанало да грее. Трябва ли да се сърдим на слънцето, че то не ни обича?"

По-нататък: "Любовта дойде, налее ни кофите с вода и си отива. А ний мислим, че наша е водата. Любовта се спира само за миг. Тя дойде при нас, остави ни най-хубавото и си отиде. Тя отива на друго място да дава."

Какво още снощи каза Учителя? - "Когато обичаш някого, Бог е, Който го обича." Някой каза: "Този, когото обичам, Учителю, ми се струва, че е в мене". "Когато човек обича някого, себе си обича", каза Учителя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×