Jump to content

63. ПРАЗНОТО ВРЕМЕ


Recommended Posts

63. ПРАЗНОТО ВРЕМЕ

На Изгрева съм, взела съм метлата и помитам голямата алея. Поизморих се. Изправила съм се да почина. Обръщам се и гледам Учителя, че идва откъм лозето към мене. Приближава се усмихнат: "Рекох, много хубаво правите". "Вярно ли е, Учителю?" Той поклаща глава и потвърждава. Преминава покрай мене, а аз оставам и се радвам като дете. Понеже стоях без работа, реших поне да измета алеята, т.е. сама си намерих работа.

Ето дошла е съботата. Отново мета пред салона около дългите дървени маси. Учителят слиза по дървените стъпала. Няколко сестри отдолу го пресрещат и тръгват след Него. Това са онези сестри, които непрекъснато висяха или горе пред вратата Му или долу на стълбите. Чакаха да се яви, да Го зърнат и да поприказват с Него. Това ги хранеше и затова те с часове висяха долу. А пък аз като видя, че имам свободно време, намирам си сама работа. Та ето сега тези сестри долу тръгнаха след Учителя и се запътиха към поляната. А пък аз си останах сама да мета. След малко идва Мария Савова и ми казва: "Учителят като бяхме при Него и като видя, че метеш каза за тебе така: "Тази сестра прави най-добре. Не стои празна. Употребява празното си време да върши нещо за другите. А има и други, които използват времето си за празни неща." Така Той отговорил. Вече знаех какво значи празно време за човека и как се попълва то с работа за Господа. Вече знаех и какво означава онова време, което Господ е определил да свършиш някоя работа за другите, а ти го пропиляваш за празни неща.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...