Jump to content

68. ПЪРВИЧНАТА МАТЕРИЯ И ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ


Recommended Posts

68. ПЪРВИЧНАТА МАТЕРИЯ И ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ

На Рила (17 август, петък)

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Туй е, което трябва да изпълняваш." Така ми се каза от слънцето. То ме облива откъм дясната страна. Това е много особено нещо. Как да го определя? Когато един котел се пълни свода. Когато водата прелива. Чучурът широк, водата обилна. Котелът се пълни, прелива. Така ме облива слънцето.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! И Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!

Верен като Бога, истинен като слънцето, чист като водата, благ като хляба." Поглеждам скалата насреща. Почувствах височина и чистота. Виж как не може то да се изрази. Почувствах особения свят. Това е нещо съвсем друго от онова, което е долу между хората. В скалата видях особената същност. Същността на първичната, на творческата материя. Същността, в която всички неща се преливат. Първичната материя. Където водата, слънцето, твърдта и въздухът се преливат. Животът, който не прави разлика, тъй както става между хората. Богат и беден. Колко мисли идват, когато се гледа скалата! Ето тази скала, на която аз съм сложила краката си: зелен мъх, черен мъх, фигури, много фигури! Този скрит живот, който се излъчва от нея! Книга,която можеш да четеш. Да, както казва Учителя: „Написана е на скалите в планината историята на земята, на сътворението на света. Като гледаш по-дълго, или като се концентрираш, като се свържеш с нея, влизаш във връзка с душата на тази скала, на този камък и започва да ти говори". Какво разбрах от нея и какво от други скали? Че е жива. Че в нея има живот, но съвсем особен от живота на хората. Това е живота на планината. Живота на съществата, които тук обитават. Това е именно, което ме поразява! Ех, какъв свят! Всички човешки изобретения изглеждат като детска играчка, като забавления! И човек се гордее, че е измислил нещо! Ще преминат години-,светът ще стане друг, да, съвсем друг! Като че долових вътре в мен някакъв спомен. За детство, за люлка, за новородено дете, което спи, но над което вече трепти пробуждането. Как е съвсем друг живота тук! Каква чистота!

Колко е смешно всичко долу! За какво говоря? Не ли за тоя свят на скалите, на водата, на тревичката, на малката птичка, живота на върха? А долу? Човекът, човешкият живот, какво има там? Любовта. Припомням си мама, Милка, зимата. Грижите. Поканата им да прекарам там при тях. Любовта. Любовта. Любовта!

Да знаеш, че Бог е жив, че работи, че твоят пръв дълг на земята е и ти да работиш. Да обичаш! Бог работи и ти трябва да работиш, това значи да обичаш! Бих седяла още дълго, дълго. Какво е моето състояние в тези минути? Часове? Аз слушам. Вчера бях на Съзерцанието. Нищо не писах. Ако бях взела молива, може би, то щеше да дойде. Оня ден на Бъбрека като бях, лежах и гледах небето. Бели облаци. Бях ли задрямала? Когато силно ме обля слънцето, почувствах нещо особено. Или то дойде близко до мене, или аз се бях приближила. Като че същество, което ме познава и приближава.

Което ми се усмихва. И на? Тук съм при Бога. Музика е всичко. Съзерцанието там. Пеят водите. Боже мой? Как не ми се слиза? Останала бих тук дълго, дълго. Простори, простори... Вятър, полъхване, слънце, песен на води, мълчание... Господи, как хубав е твоят свят! Света на слънцето. Ти обливаш слънце челото ми, а това е тъй хубаво! Струва ми се тук е срещата на моята душа със слънцето, с Тебе, Господи! Като че Те познавам, като че чувам да ми говориш. Така безкрай бих седяла.

При вътрешния Близнак. Към 12 ч. Пази възвишените си състояния. Не излизай вън от тях. Когато се намираш в разкъсано състояние, не отивай между хората. Бягай от срещи и разговори.

Слизам към лагера. Големите скали отдясно на връх "Харно ми е". Спрях се, погледнах. Същински храм. Седнах да го запиша. Викат обед. Да отида ли? А ми се седи. А ми се отива и нагоре. Не съм ходила до Сърцето. Да си отивам ли? Как ми се седи! Как не ми се мърда! Колко хубаво е горе сега, колко е хубаво! Към връх Дамка, представям си. А тъй е хубаво да стоя и да се вслушвам в живота, който минава през мене! Всичко там се слива в едно. Там няма този и онзи, там няма обичам и не обичам, там има едно -живота! А небето е синьо, синьо и бели облаци. А вятър в ушите ми шуми. Да, това е храм отсреща. А синьо е небето. В скалите там е храм. О, как ми се стои и как не ми се мърда! А свири ми в ушите вятър и пей. В скалите там е храм и приказка се крий. Легенда. Някой ден ще дойде тук поет и светлата легенда в скалите спотаена свободно ще открий.

Затворих си тетрадката, затворих чантата. Погледнах, вече да тръгна. Изведнъж виждам.

На трон седи Великият, а наоколо същества. Виждам много красиво лице. Нос, очи. Глава идеална. В поза на размисъл, съзерцание. Виждам разстоянието между главата и облегалото зад него. Очаква нещо, някого, или изслушва... Пред него на колене... Смъквам се по-надолу. Виждам стар баща, по-долу от него девойка. Слизам още по-надолу. Виждам: горе Учителят в профил, с шапка, в пътническо облекло. Спрял, замислен. По-долу от Него глава на древен Бог, после Омир. Същата фигура, която по-рано взех за стар баща. Тук, където пиша, Учителят не виждам. Само главата, лицето на древния философ. Лицето изкривено в плач (очи, нос, уста). Не, виждам и Учителят най-горе. Лицето, което плаче, много лесно се вижда. Вижда се само главата на Учителя. Той върви, около Него хора, тълпят се да слушат, също както ние, когато Го обикаляме. Защо ли плаче лицето на древния философ? За страданията, които ще дойдат. А горе Учителят върви, Той е спокоен. Не, сякаш е притворил очи, вдълбочен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...