Jump to content

78. ОРИСИЯТА


Recommended Posts

78. ОРИСИЯТА

Бях чувала от стари хора, че когато се ражда едно дете присъстват три орисници и предвещават съдбата му. По време на раждането ми е имало някакво затруднение, едната ми ръка се била заклещила и онзи, който ме израждал със сила беше изтеглил ръчичката и беше повредил нерва на ръката ми. Тя остана недоразвита и аз с нея не можех да си служа. Орисията ми беше такава, че преминах от скръб в скръб. Беше летен ден и през ваканцията учителките от провинцията идваха и прекарваха времето си на Изгрева. Ние сме на поляната и вече цели три часа прекарваме заедно с Учителя една група учители от провинцията. Те питаха, а Учителят отговаряше. Дълго разговори. Ядохме и дини, които Учителят поръча да снемат от стаята Му. Накрая Той попипа: "Има ли някой от вас със специално желание?" Аз, която съм срамежлива, стеснителна и винаги стоя избутана от другите назад, този път се престраших: "Учителю, погледнете ми малко на ръката!" Извика ме. Той гледа под очите си разтворената моя длан, почуква с пръста си Юпитеровият хълм на показалеца и ми казва: "Ти дом няма да свъртиш. Деца няма да имаш. И няма да се ожениш. И да се ожениш, ще се разведеш." Аз съм потресена. Чувам гласа Му: "Е, нали само пожела да знаеш с какво са те орисали трите орисници?" Аз Му целувам ръка и леко се отдръпвам в страни.

На следващия ден аз още съм разстроена, но Той ме спира и казва: "Светлината с нищо не може да се замени." Пак нищо не разбирам, какво общо има това с моята орисия?

На следващия ден, като отивам при Него, котката на Учителя започва да се търка у краката ми да мяука. Учителят отваря вратата и казва: "Тя иска да каже, кога ще стане като тебе." "Ама възможно ли е това?" "За вас тук на Изгрева, които сте дошли, Аз съм платил с висока цена. За вашето място, за много същества е несбъдната мечта. Вие не можете да оцените. Човек трудно оценява светлината с човешките си очи, защото той е свикнал с нея." Тогава аз разбрах, че светлината, идваща от Словото на Учителя с нищо не може да се замени тук на Изгрева.

На Витоша сме. Аз се вайкам пред Него, че нищо не ми върви. В каквото се захвана, все се обърквам. Отговори ми: "Радвайте се, че имате противоречие, защото и камъните ги имат, но не знаят това". Посочи ми голямата морена с още по-големите обли камъни. Гледам и не виждам какви ли противоречия те могат да имат. Големи, обли и продълговати камъни лежат тук със столетия, мируват, на никому не досаждат. И никому засега непотребни.

Друг път отново сме на Витоша. Учителят направи билетчета с номера. Щяхме да разиграем томбола. Имаше и три големи ягоди. Учителят ги включи и тях в томболата. Първата ягода означаваше един милион, втората ягода -500 хиляди и третата -100 хиляди. Теглихме подред билетчетата от лотарията сложени в шапката на Учителя. Милионът се падна на Весиният син и той изяде първата ягода. Втората печалба от 500 хиляди се падна на Р. Дечева. А третата от 100 хиляди на Веса Жекова. И те изядоха своите ягодки. Учителят каза: "Един ден от тези билетчета ще им дойдат тези пари като гръм от ясно небе." Всички останали получиха номера и трябваше да проверяваме в един списък, всеки номер какво означава. Този списък го беше направи Савка Керемидчиева, която обичаше такива томболи. А моят номер, след като го проверих в листа означаваше: "Не преяждай!" А аз от няколко дни гладувах, нямах пари за хляб, пиех чай и на Витоша се бях качила с раница, в която имаше едно празно канче. Очите ми се премрежиха и се напълниха със сълзи. След малко Савка ми поднася три бисквити: "Учителят ми каза: "Дай ги на сестра Димитринка. Не са много, те са трички, за да не преяжда". Аз заплаках. Савка се чуди, какво всичко това означава. Бавно изядох трите бисквити, пих топла вода без захар, понеже нямах и накрая си тръгнахме за София. Ето, Савка се приближава към мен, подава ми пакетче: "Учителят ги дава на теб и каза да ядеш по трички, за да не преяждаш". Вече раницата ми е пълна, аз съм радостна и една седмица ядох по три бисквитки на ден, докато получих малко пари, за да си купя нещо за ядене.

Веднъж съм при Учителя и с прискърбие Му казвам: "Мъчно ми е, че съм дошла по-късно в Школата". Той ми отговори: "Нищо, че е по-късно. Стига да завършиш училището". Какво училище завърших, аз не мога да кажа. Завърших ли го, а исках да следвам и Висша Окултна Школа. Аз прекарах от самото начало на Школата до края. Не знам какво свърших, но написах нещо и оставих за следващите поколения. Но за поезията ми, за времето на Учителя и Школата Му аз имам голямо мнение. Тя дойде от висините. Аз я видях, снех я и я записах с единствената ми ръка, с която можех да си служа и то с лявата.

Трите орисници ме орисаха с незавидна съдба. Но бях изпратена да присъствам в Школата на Учителя и чух и Неговата орисия. Записах я и ви я предавам заедно с моето творчество. Следващият след мен, който ще дойде ще издаде написаното от мен, защото то е част от живота на Школата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...