Jump to content
valiamaria

79. ОБИЧЕН И СКЪП

Recommended Posts

79. ОБИЧЕН И СКЪП

 

Две думи, които толкова много се употребяват в съвременната реч и с които хората си служат без да разбират значението им и без да правят разлика между тях. А ето Учителят хвърля светлина. Обичен и скъп. И казва Той: "Думата "обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а "скъп" представя закон на промени, закон на месечината. Не може човек да се грее на месечината. Вибрациите на думата "скъп" са слаби, а на "обичен" - силни. Няма сила в думата скъп. Тя е конец. С конец не може да извадиш вода от кладенеца, но с дебело въже можеш. Дебело въже е думата "обичен". Учителят съпоставя с думата обичен и друга една дума, думата любезен. И в този случай обичен е по-силна. Буквата "з" в думата любезен разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации. Сричката "зен" показва, че човек започва добре и свършва зле.

Едно много важно нещо, върху което Учителят иска да ни обърне внимание е: съзнателно да се отнасяме със своите мисли и чувства, да ги изследваме, да сме доволни от тях. Разбира се, това съвсем не е лесна работа и затова Той прибавя: "Да бъдеш доволен от своите мисли и чувства, това е истинската философия на живота. А човек може да бъде доволен, когато всяка мисъл е определена и отива на мястото си. Така, както всяка дума в речта. Образец за такъв ред на думите е изречението: "Сила жива, изворна течаща". Тук думите са наредени по особен начин.

Обичен и скъп. Нещата трябва да бъдат обични, а не скъпи. Да наречеш някого скъп, значи, че си го оценил. Човек не може да се оцени. Още една дума: безценен. И тази дума е толкова употребявана. Тя има двояко значение: безценен и без цена. Хубавите неща трябва да са безценни. А те са такива, когато дойдем до реалността. Това значи: дървото да расте, да цъфне, да завърже и плодът да узрее.

Окултната школа изисква от учениците си правилна философия, правилни отношения между тях.

Обичен и скъп. Обичен е духовен епитет, а скъп - материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. С един прекрасен образ Учителят изяснява, какво е обичен и какво е скъп: Един човек е в рудницата, той е изнемощял, кален. Другият е вън от рудницата, той е при благоприятните условия. Този именно е скъп за първия, защото може да му помогне, да го извади от неблагоприятните условия. Този, който помага ще бъде скъп за другия, изнемощелия, слабия, очакващия помощ ще бъде "обичен". Скъпият помага на обичния. Тези неща трябва да се знаят, ако искаме да имаме правилни отношения към разумния свят. Тук влиза и молитвата. Всяка дума в молитвата трябва да бъде съдържателна и на място поставена. Не е достатъчно само да кажеш: "О, Господи, помилвай ме!" Трябва като един малък ученик да кажеш по кой предмет си слаб. Искрен трябва да бъде човек! Толкова често човек може да попадне в заблуждения. Едно такова заблуждение е увличането в писателите, наречени от Него "бомбастични фразеолози". В техните произведения няма никакво съдържание и са вредни. Да ги четеш, значи да се храниш с просо. Човек трябва да се храни с пшеничен хляб.

Какво нещо е обичта? Обичта всякога дава. Тя не взема. Тя взема само необработена материя, с цел да я обработи. Като сравнява буквите в думите "обич" и "любов", Учителят казва, че любовта на българина означава стремеж към Бога и борба с централните сили на земята.

На едно много важно нещо ни обръща внимание. Учителят: като коригираме някого, да не изпаднем в неговите грешки. Като коригираме свещениците, да се пазим да не изпаднем в тяхната грешка. Желанието на Учителя е: да създадем около себе си такава атмосфера, такава аура, в която семената на добродетелите на Бялото братство да растат и да се развиват правилно.

Тази година трябва да работим в това направление. За грешките да не се безпокоим. Грешките ще се изправят. Като се стремим към Бога, това ще стане само по себе си. Важно е животът ни да е разумен, основан на великите закони на природата. Като ги спазва, човек ще знае, как да завърти и кой ключ да завърти, за да получи светлината, която му трябва. Следователно, вложи в ума си такава мисъл, каквато светлина искаш. Думите "скъпи Учителю" не могат да произведат светлината на думите "обични Учителю". Думите са като инструмент. За да произведеш повече светлина, ще си послужим с думи, които имат стойността на цигулката "Страдивариус". Трябва да се работи в това направление. За сега мозъкът на хората е в състояние на инертност. Малка част от клетките на човешкия мозък работи. Задачата на окултната наука е да разработи всички мозъчни клетки, да им предаде повече пъргавина и пластичност, повече дееспособност. Всички клетки на мозъка трябва да светят.

Учителят обръща внимание на учениците да изучават чертите на лицето, формата и големината на очите, на ушите, на носа и брадата. Светлината влияе върху очите, а върху лицето влияе мисълта. Тук Учителят прави разлика между умът и духът. Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система, но духът предава други качества на мисълта. Той внася истината в нея.

Като изучаваме живота да обръщаме внимание на неговите прояви. Днес човек е щастлив, утре загубва щастието си, но с това неговата реалност не се нарушава. Нито с възгледите на песимистите и оптимистите. Лошото в човека е присадка. Задача на всеки е да отдели по алхимически начин всички елементи, които са внесени отпосле в неговия живот и да дойде до първичните елементи - своите мисли и желания, с които е живял. Те са, които ще го спасят от наследствеността, а отиването при Великия учител, с новото, което ще придобие, човек може да помогне на своя баща, човек на своя ближен. Работа и търпение се изисква. Пет хиляди пъти ще трябва да обиколиш колците, за да се приготви въжето, с което ще спуснеш кофата, за да извадиш вода. И за всяка мисъл пет хиляди обиколки. И тук Учителят пак прави връзка с думата обичен. Тази дума показва, че трябва да се движим вечно около своите колци. Който се движи в кръг, всякога свършва работа. Думата скъп е отиването напред и назад на войника. Той казва, че пази, но никаква работа не свършва. Тук Учителят дава едно практическо правило. Който иска да успее в работите си, не трябва да излиза бързо из къщи. Честният и добър човек излиза бавно и постепенно ускорява хода си.

Това е пак във връзка с въпроса за контролиране на движенията, с което можем да си помогнем в много случаи. Внеси хармония в мислите си, внеси хармония в чувствата си, внеси хармония в постъпките си! Щом усетиш тежест в стомаха си, стани прав. Тури ръцете си на корема: дясната върху лявата, с палци един срещу друг. Кажи си: Всичките ми работи са уредени. Изговори тази мисъл без никакво съмнение и раздвояване. Усъмниш ли се, ти сам разваляш формулата. Ако не се съмняваш, формулата ще проработи: стомахът ще се поправи, и в тебе ще се яви желание за ядене - ще имаш добро разположение. Трябва да се започне с волевите движения. Те се контролират най-мъчно. Стомахът трябва да се държи в изправност. Учителят съветва да се пости по два-три дена. През това време, казва Той, ще пиете само гореща вода - да промивате стомаха си. След поста ще ядете умерено. Ще кажеш на стомаха си: Днес няма да ядеш!

Законът на Мойсея за почивката не е бил разбран нито от евреите, нито от християните. В неделя, денят на почивката, българите най-много ядат. Но стомахът има характера на мечката. Той е много отмъстителен и може да уволни господаря си.

Разумност се изисква от нас. "Бъдете изправни в яденето", казва Учителят. То трябва да се придружава с мисъл, чувство и волеви действия.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×