12. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО

[valiamaria]

12. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО

Веска: Казанлък. През 1939 и 1940 г. завърших висшето си образование и постъпих на стаж в Трета мъжка гимназия в гр. София. На следващата година положих държавният изпит и през пролетта на 1940 г. получих назначение преподавателка по немски език 1940 г. и философска пропедевтика в смесената гимназия на гр. Казанлък "Свети, свети Кирил и Методий". Преди заминаването си посетих нашия обичен Учител и Му съобщих за моето назначение. Той ме погледна с благия си поглед и ми каза, че там в Казанлък е учител и брат Петър Камбуров, предаде ми поздрав за семейството му и ми каза, че с тях имам хармонична връзка. И действително в този дом намерих братски топъл и сърдечен прием. Съпругата му Мара Камбурова беше основна учителка, а той - преподавател в гимназията по естествознание. Почти всеки неделен ден се срещахме в техния дом, където времето минаваше неусетно в четене на Словото и интересни събеседвания, разговори, в които брат Петър Камбуров ни разказваше свои опитности, интересни преживявания от Братския живот край Учителя, когато като студент е бил в София. И тук неотклонно чувствах силната светла десница на Учителя да ме ръководи и подкрепя и пази. Учениците ме посрещнаха незабравимо мило. Първият си час имах в един от осмите класове. Лекцията ми беше върху една балада на Шилер. За моя неочаквана радост, когато привърших лекцията си, звънецът изби, аз станах, за да изляза от стаята, всички станаха на крака и изпяха одата на Шилеровата "ди Фройде" - "Одата на радостта" с музикален текст от Бетовен. Това изпълни душата ми с особено вдъхновение и ме окрили в работата ми. За моя голяма радост констатирах, че голяма част от моите ученици и ученички бяха хубави деца, интелигентни и работливи. Нека спомена, че квартирата, в която се настаних да живея беше много приятна. Там се срещнах с мили и светли души: хазайката ми виенчанка Берта Бочарова и две учителки: едната детска - Милка, другата - италианка Адрияна, с които имах много хубав контакт. С Адрияна си останахме приятелки за цял живот. Досега още си пишем с нея, макар че тя след две години се завърна в родината си. Но приятелството ни продължи чрез кореспонденцията в творческа дружба. Споменавам всичко това, защото разбирам, че небето чрез нежната грижа на Учителя беше промислило и за това. При един разговор брат Петър Камбуров ми разказа нещо много интересно, от което прозрях колко е сложен животът и без светлината от духовния свят човек мъчно се ориентира в пътя си, било във физическото, било в невидимите си полета. Брат Камбуров ми обясни, че преди години Учителят предприел специален излет до Стара планина, за да разкрие една истина на бродещите из дебрите на Балкана загинали в борбата за освобождението на България, борци, именно, че България е вече свободна, а те не знаят. Нали го знаете това нещо?

Вергилий: Да, да.

Веска: Затова го казвам това нещо. А България е вече освободена. Но те, загиналите души, не знаят и продължават да бродят по Балкана. А Учителят ги освобождава и те си тръгват по своя път в Невидимия свят. Така Любовта на Учителя избавя от заблуда и лутания тези измъчени души. Без тази светлина те биха бродили все така в мрак, незнаещи реалната истина за Отечеството си. Друг един случай, който брат Петър Камбуров ми съобщи е следният: Учителят веднъж тръгнал за Рилския манастир придружен от брат и сестра Дукови. Пътували те тогава с файтон. Когато приближили вече към манастирската обител, конете изплашени се изправили на задните си крака, едва ли не прекатурили файтона. Тогава Учителят се обърнал към своите спътници с думите: "Конете видяха Иван Рилски, който ни посреща!" А те в момента не могли нищо нито да видят, нито да разберат. Сестра Мара Камбурова имаше дарбата да вижда, правеше и връзка като пишещ медиум с някои от нашите заминали братя и сестри. Медиумите са много опасни хора. След време, това бе около събитията, ние се уговорихме като заминавах, да си кореспондираме. И понеже беше военно време, аз да й пращам от тука хубави книги, а пък тя да ми изпраща от там било яйца, било масло, понеже тука липсваха тези продукти. Това продължи известно време и изведнъж получавам от нея едно много остро писмо, в което пише против Учителя, против брат Боев, че е лицемер. Аз изпаднах в ужас. Мара Камбурова. Какво е станало не мога да ви кажа нищо. Аз само си спомням, че й писах едно писмо, в което й казах: "Мара, Изгрева е едно свещено място и всички братя са дошли с искреното желание да намерят Истината и да живеят съобразно Истината". И помня, че тогава нещо много хубаво й писах, но сега не си го спомням.

В: И после връзката продължи ли се?

Веска: Сега ще ви кажа. Чудех се какво става, но помня, че й писах много хубаво писмо, много уместно, но тя престана вече да ми пише. Разбрах, че отношенията им с Петър се бяха развалили, не знам защо също, по каква причина, тя недоволна нещо от него. Тя партийка ли стана? Нещо имаше там, но не знам какво конкретно е станало. И когато вече Цанка Екимова се пренесе да живее тука в София и аз ходих при Цанка и веднъж я срещам там и тя: "Весе, как си?" Като че нищо не е било, от това лошото, което тя създаде между нас. Аз си казах, тя минава някаква криза и я оставих. Аз по начало когато някой така се отнесе към мене, оставям го свободен, не се разправям. Аз обясненията не обичам. Не обичам да човъркам, нито обяснения да давам. Добре, добре. Тя пак дойде в Братството, някакво отклонение беше направила, но защо, нищо не мога да ви кажа. Тя още тука в София живее. Един от синовете й стана военен. Дали заради това, нещо са имали неприятности и тя е станала партийка, не мога да ви кажа. Но слава Богу, че тя се промени. Тя ми викаше Еси. "О, Еси, как си? Много пъти в трамвая виждам една малка фигурка по "Граф Игнатиев", викам това е сигурно Еси." Така изобщо, но аз не се спрях да я питам, защо така. И нападна отново брат Боев, който пък се държеше с всички много толерантно, много доверчиво, много мило. Той никого не е оскърбил. Той беше един разливащ се човек, раздаващ се човек. Но както и да е. Медиумите са опасни хора както за себе си, така и за околните.