Jump to content

19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП


Recommended Posts

19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ТЕЛЕСКОП

Веска: Един приятен слънчев ден след обед се отправих към Изгрева, но там заварих братята и сестрите в тревога, сновяха смутени около къщичката на стенографките. Разбрах, че тревогата им се отнася до сестра Савка Керимидчиева, една от стенографките, която беше пострадала. Този ден, четвъртък, те бяха ходили на екскурзия на Витоша, сестра Савка решила да се придвижи със своя велосипед, но на връщане паднала в една канавка край пътя, една спица на велосипеда се забила в бедрото й, а освен това при падането си беше наранила челото. Отправих се към нейното жилище, където се бяха струпали доста от приятелите, но на пътечката между боровете видях Учителя идващ откъм къщичката на сестра Савка, много сериозен. Приближавайки се да Му целуна ръка, чух думите Му: "Не се доближавайте!" Той беше много...

В: Възбуден или много ядосан?

Веска: Ще ви кажа после. Аз се върнах, но така лицето, така строго и аз се върнах и седнах на пейките край масите, на които ставаха обедите лятно време. Учителят влезе в своята къщичка и пак се появи на площадката. В това време се приближи към мене сестра Милка Аламанчева, една от приятелките на сестра Савка и моя добра приятелка и ми каза: "Учителят каза да отидеш у вас и да кажеш на брат си Гавраил да намери лекар и да го доведе, за да даде лекарска помощ на сестра Савка". Веднага се запътих към града. Понеже трябваше да извървя пътя от Изгрева до моста на ул. "Граф Игнатиев" пеша, откъдето можех да взема трамвай, вкъщи се върнах към 9 часа вечерта. Брат ми си беше легнал, но аз го събудих и му предадох поръчението на Учителя. Брат ми незабавно стана и отиде да помоли един наш близък лекар-хирург д-р Иво Градинаров. Лекарят проявил готовност и заедно с брат ми отишли веднага при сестра Савка на Изгрева. След един-два дни д-р Иво Градинаров посетил пациентката си и останал учуден, че раната на челото й много бързо зараснала, а когато при първото си отиване при нея я почиствал и поставял дренаж в раната на бедрото, пронизано от спицата на велосипеда, бил също така възхитен от търпението и сдържаността на сестра Савка при тази болезнена манипулация. Посещавах често сестра Савка и с нея имах винаги полезни, мили и духовни разговори.

Това лято реших да подема, да подам заявление в Министерството на просветата, за да бъда назначена в Трета Софийска девическа гимназия, където директор беше брат Георги Томалевски. Това стана безпрепятствено и сестра Савка се радваше, че вече се прибирам в София. Но през есента на 1943 г. самолети, бомбардировачи започнаха да смущават с присъствието си и преминаването си над територията на България и вече се носеха слухове за попадение на бомби в някои околни села и предградия. А понякога бомбите улучваха и жилищни сгради в града. Учителят ни беше посъветвал всички собственоръчно с печатни букви да си напишем 91-и псалм, (Който живее под покрива на Всевишнаго...) и да си го носим в едно етюи, близо до тялото си. Това сторихме всички послушно.

В: Вие споменавате, че имате кореспонденция със Савка.

Веска: О, да, пазя ги всичките писма, на немски са те, не, и на български има, но и на немски са писмата, да.

В: Може ли да се преведат от немски на български?

Веска: Ами да, те са при мене.

В: Колко писма?

Веска: 5-6 са сигурно или около десетина, защото аз бях там от есента до юли. Няколко месеца.

В: Значи има на български и на немски.

Веска: Така пише, главно на немски ми пише писмата. Главно бяха извадки от беседите на Учителя. Да ме държи в течение в Словото на Учителя, на това, което става на Изгрева, връзка с Учителя.

В: Вие знаете ли можем да направим по същия начин както този запис понеже те са на немски. Вие ще ги прочетете и ще ги запишем.

Веска: Да. Едното и другото по такъв начин ще ги запишем и ще имаме и превода.

В: Ще стане по-бързо и по-лесно за вас.

Веска: Да.

В: Още един въпрос: когато Савка получава контузия и нараняване.

Веска: Сега да. И Учителят беше така строг и сериозен и каза: "Не се доближавайте!" За мене беше ясно. Аз веднага си обясних психологически всичко. Учителят е бил в друго поле и е търсил може би причината за нейното страдание. Впоследствие обаче когато с други е разговарял. Аз го чух от други наши приятели, Учителят е казал, че Савка е била прицел на нападение на Черната ложа, което е вече едно указание, че и българския цар Борис III и той ще бъде точно така прицел на такива едни нападения и затова Савкиното състояние Го е държало в голямо напрежение. А брат Методи Константинов, който също констатира тази тревога на Учителя около Савка със своя мъжки ум, астрален мъжки ум да го кажа направо, казва: "Учителю, Вие с Вашата тревога около Савка внасяте някак си съблазън", такова нещо Му казал. "Учителят казал: "Как няма един астроном да се тревожи, когато загуби астрономическата си тръба". Значи за Него съзнанието на Савка е било един поглед, било едно огледало и отражение чрез което Той е изучавал, проучавал и е следял живота в един свят.

В: Какво ще ми кажете за Савка?

Веска: А-а, за Савка искам специално да разкажа. Това беше за мене изключителен ученик на Учителя. Несравним.

В: Имате ли някакви бележки, но така да го направите по точки, да може да си припомните някои неща да ми разкажете?

Веска: Да, как сме се срещнали с нея.

В: Как се срещнахте?

Веска: Ами просто на Изгрева. На Изгрева аз когато я виждах винаги ми е правило впечатление. Първо - нейното мълчание, което беше признак на голямо задълбочаване в себе си. Нейната много благородна обхода към абсолютно всекиго. Нейното голямо смирение и преданост към Словото. Савка беше прицел на много завист, защото много от сестрите особено си мислеха, че те са на някакво голямо равнище като ученици, и даже отправяха към нея подигравки, че тя понякога се държеше като дете. Считаха, че това е наивност, един наивитет дължащ се може би на едно не много зряло съзнание. И дори една сестра, не желая да й кажа името, когато се връщахме от една екскурзия, по цялото време тя ми говори против Савка. Аз само мълчах. Нищо не й казах, но смятах, че тя, която е музикална, въобще в много отношения я кореше, но което разбрах бе това, че изхожда само от една завист, озлобление и омраза. Но Савка, понеже знаеше всичките тези неща, с любов към всички се отнесе. Даже знам, че една сестра, пак няма да й кажа името, отива при Савка и казва един ден: "Мразя те!" Минават години, тя отива и иска от нея извинение. Животът на Савка край Учителя беше живот на един асистент, който във всички, в най-опасните моменти, при всички тежки задачи съпътстваше Учителя с най-голяма преданост, с най-голяма сериозност, с най-голямо разбиране за пътя, който Той минава. Веднъж тя ми каза: "Весе, аз мога да погледна само палеца на един човек и да кажа много нещо за него, но сега трябва да мълча по тези въпроси". Тя имаше много знания, тя беше една от най-образованите, и то в чисто мистично окултен смисъл, духове край Учителя. Защото и тя има няколко имена. Мистични, дадени от Учителя, а всяко име, което носи съдържание духовно и говори за душевното богатство на един човек, когато е посветен, то се получава след като Учителят е поставил ученика на много сериозни и тежки изпити. Тя ги е издържала и получи тези имена. Ние понеже знаем Аверуни, Амриха, Ил-Рах. Когато Савка е била съвсем млада, почти 20-годишна, отива на първия събор в Търново, Учителят я посреща с думите: "Добре дошъл мой верен, Аверуни!" На кого се казва така? Всички ние сме някъде загазили по пътищата на живота. Кой в блатисти, кой в тресавище, кой в гора, кой при зверове идем да си лекуваме раните при Учителя, а тя вярна през вековете. Това е Дух, който през вековете е съпътствал Учителя при всички Негови задачи, които Той има да разрешава с човечеството. Но всичко това беше абсолютно дискретно в голяма тайна съхранявано и от нея и от Учителя. И в края на живота й, в последните дни от нейния живот, тя пожела да ни приближи към себе си, да ни разкрие някои неща, разбира се не, за да се хвали, но просто да ни каже една истина за себе си и ние бяхме щастливи да знаем това нещо за нея. Сега преди това искам да ви кажа, че аз, когато тя беше заболяла много сериозни и лежеше. Беше един следобед, след като си завърших моите часове в училище реших да отида да я посетя, беше летен ден, тя лежеше при отворен прозорец и аз от вънка през прозореца я посетих. Казвам: "Как си, сестра Савке?" Тя каза: "Весе, аз всеки ден отивам на Школа". И след това Галилей ми разказваше, той може на вас да го е казал, че нейното изпращане беше на Слатинските гробища и там тя е помогнала на някое същество в съседния гроб да се освободи. Но не знам точно конкретно как бяха разбрали това нещо, не мога да ви го кажа. Изобщо едно същество, което непрекъснато работеше и върху себе си, нито си пилееше силите в излишни разговори, посещения. Дори ако си спомняте, ако вие знаете нейния живот, тя има един седемгодишен период в най-ранната си млада възраст, когато Учителят за седем години й казва: "Никакви кина, никакви театри, никакви концерти, никакви разходки". Тя се вглъбява в себе си и тогава Учителят я провежда през един много стръмен път, през което време тя медитирайки върху великите Истини на живота успява да долови от един много висок свят мислите, които тя стенографираше от Учителя. После вече тя ги издаде в така наречените "Свещени думи на Учителя". Това е труд постигнат с много голяма преданост към Учителя, с много сериозно отношение към момента, в който й се дава тази задача и с много страдания.

В: Вие знаете ли от Галилей или от някой друг биографични данни още от първите години?

Веска: Да, зная. Нейната майка, сестра Тереза Керимидчиева, тя е германка и още като годеница в София, когато идва при своя годеник Георги Керемидчиев ли се казваше бащата на Савка, той е бил македонец по произход. В момента той е бил началник на гара София тогава.

В: И как се е запознал?

Веска: Това не зная. Не мога да ви кажа как става. Та сестра Тереза се е занимавала, въобще поначало тя се е занимавала с окултни науки и идва тука и имала този дар, даже тя имаше този дар на говорещ медиум и е виждала. И в един момент, когато те са имали гости по случай годежа им, тя влиза в спалнята да види нещо и вижда на кревата играят две деца и разбира, че тя ще има две деца, което става. Впоследствие идва Савка и нейният брат Филип, който беше инженер.

В: Той си замина също.

Веска: Да, и той си е заминал доколкото разбрах. Аз него не съм го виждала въобще, не го познавам. Впоследствие Савка расте като добро, послушно детенце и била някъде може би към четири годишна възраст. В това време Учителят вече е в България и обикаля страната и посещава техния дом. Той пита майката: "Как, слуша ли, слуша ли?" Тя казала: "Да, Учителю, много слуша". Той казал: "Тя обича Бога!" И в това време, Той когато я намерил, казал: "От кога те търся!" А тя му отговорила: "От кога Те чакам!" Да, това е едно трогателно събитие в живота и на двамата. И впоследствие вече тя още при майка си получава това отправление към духовните Истини. След това вече тя сама поема пътя си към Учителя.

В: Тя например по-нататък къде учи?

Веска: Тя учи гимназия тука в София. След това записа в университета философия. Имало е някакво решение може би да замине за Германия, да вземе докторат, но заради Школата е решила да си остане в България и да си работи вече като стенографка при Учителя.

В: Тя коя година се прехвърля на Изгрева?

Веска: Това не зная.

В: Някои други така данни от живота й? Някои опитности, които си спомняте?

Веска: Сега в момента друго не мога да си спомня, но зная, че Учителя има много специално отношение към нея. Макар че Той е много внимателен и към другите, но те подсъзнателно усещат и да не говоря сега, не е хубаво нали, по човешки някои работи са си ги обяснявали, впоследствие са били разбира се на ясно.

В: Аз смятам, че ние може би ще се върнем следващия път, когато четем нейните писма.

Веска: Да, да, тогава по-подробно.

В: Тогава ще се спрем на тях.

Веска: Да.

В: Аз искам да ви донеса някои от нейните неща, които са на немски.

Веска: Да, да. Само зная едно, че Учителя в разговори с нея е споменавал: "Спомняш ли си, когато ти като царска дъщеря, чието царство на баща ти беше в плен, ти беше разпъната на кръст и аз дойдох и те освободих. Спомняш ли си, когато преди 300 години ти беше прислужница в едно семейство в древна Гърция и ти беше подгонена заради своите убеждения, беше подгонена в една гора, в един лес и аз дойдох на бял кон и те спасих?" Помниш ли? И много от този род, помниш ли, помниш ли. Това са едни съкровени моменти от живота на души, които работят и са координирани в една Божествена система за работа над човечеството. И ние бяхме щастливи, поне по едно зрънце от тези неща да научим, да. Това беше със Савка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...