Jump to content
valiamaria

31. СТЕФАН КОНСУЛОВ

Recommended Posts

31. СТЕФАН КОНСУЛОВ

Те са били като състуденти приятели - Боян Боев с професор Консулов. Сега интересно е на професор Консулов съдбата. Професор Консулов е много надарен, много способен в своята област, която избира. Той е биолог. Идва в България и започва своята научна работа, заема катедра по естествени науки в нашия университет, има даже тази способност да бъде добър администратор и го назначават. През едни години той става и министър на народното просвещение, през което време той е още върл противник на всяка мистика, на всяка окултна наука, той даже пише статии против окултизма и против мистиците, дори написва една статия против Учителя в това време. В: Така ли? Веска: Да. В: Къде е поместена? Веска: Ще ти кажа. В това време негов лаборант е наш брат Цочо Диков. Той беше така един особен човечец Цочо Диков. Имаше лека ироника в неговия глас и в неговия начин, по който говореше. Той си свиваше устните даже. Но Цочо Диков си е верен ученик на Учителя и когато професора написва тази статия на другия ден му се схваща ръката и Цочо Диков го пита: "Професоре, така малко иронично, коя ръка ви се схвана, тази с която написахте статията против г-н Дънов ли? Против Учителя ли?" След време ръката на професор Консулов оздравява, възстановява се. Но интересното е, че в това време когато той все още е гонител на всички мистични учения, той от време на време посещава Изгрева. И един ден когато той бил на Изгрева, не по време на беседа, след беседа, влиза в големия салон и една сестра казва на Учителя: "Учителю, професор Консулов е в салона". Учителят слиза така и много деликатно поглежда през процепа на вратата и казва: "Рекох, той е духовен човек". Така. Сега с професор Консулов аз се запознах през 1948 г. Срещнахме се у наши общи приятели в домът на Георги Славянов, той е един от нашите видни общественици, морският капитан Георги Славянов, който беше дълги години директор, началник на Варненското пристанище, на когото българското параходно дело дължи извънредно много и те бяха големи приятели. Случихме така, че отидохме заедно у тях на гости и по едно време г-жа Славянова каза: "Абе, Весе, погледни ръката на професора!" "Безспорно, казвам, извинете, аз не съм хиромантка, но ме интересува тази наука, занимавам се от време на време, да погледна, ако намеря нещо от моята компетентност с удоволствие ще го изтъкна" и взимам неговата ръка и виждам един белег, абсолютно категоричен белег за голяма, дълбока духовност. И му казвам: "Г-н професоре, във вашия вътрешен свят вие имате един хълм, един връх, на който обичате да се качвате и от там да съзерцавате висшето начало, от там да мислите за висшето начало в живота". Той ми каза: "Да, нашата майка ни възпита и научи да започваме и завършваме деня с молитва. Но, казва, минаха годините, аз се отклоних от този си навик, защото ме грабна науката". Той има много научни трудове, които са били много високо оценени в Европа и в Америка. Той е известен с европейска известност учен, биолог и изследовател на водите. В: На водите? Веска: на водите, да и сега. И по време на Втората световна война той бива изпратен в Беломорието с научната задача да проучи водите на Беломорието. Но безспорно има и друга задача, която е дискретна. Поверява му се някаква войскова част, аз не разбирам какво е било. Имал е отряд от войници, какво е било аз не знам, но имал е на разположение и войници. И казва: "Случи ми се нещо много особено. Един ден както аз си седя в квартирата след обеда бяхме решили на другия ден да пътуваме за София във връзка с някои инструкции, които трябваше да получим от Министерството. И аз си седя в стаята следобеда и чувам един глас казва: "Стефане!" Излизам, проверявам, нито в коридора, нито в двора да има никой. Казвам, така ми се е сторило. Минават няколко минути пак: "Стефане!" Гласът каза: "Стефане!" Той става, проверява, но кой го вика. Нищо не вижда. Трети път му казва: "Стефане! Не тръгвай тази вечер с твоите войници за София! Тръгни утре сутринта!" И професора казва: "Реших безпрекословно да се покоря на този глас. Не знам защо. И действително казах на моя ординарец: "Вие тръгнете тази вечер, аз утре сутринта ще тръгна за София". На другия ден вече се срещам с моите войници и те ми казват: "Професоре, добре че не дойдохте вечерта. Имаше някакви въоръжени лица, които обикаляха много зорко около нашата група". Вероятно това са някакви партизани, нали противници на режима в България, понеже той пък водеше спор с проф. Методи Попов на тема расизъм. Професорът беше защитник на тезата расизъм. Той казваше, че в момента има една раса, която води цялото човечество, това е бялата раса, специално германската. Онзи държеше противната теза. В: Кой? Веска: Методи Попов, да, и поради това проф. Консулов е бил набелязан тогава като един от враговете на идеологията на тези, които ще дойдат при нас след монархията, т.е. комунистите. Втори път той е пак в Беломорието, обаче събитията наближават вече, руснаците навлизат вече в северна България, личи че монархията вече ще загуби власт и пак чува същия глас, който казва: "Стефане, иди и сам се предай на новата власт и разкажи какво си правил". И каза: "И аз послушах този глас". Сега какво, как е процедирал не зная, но той е бил осъден на строг тъмничен затвор, в което време бива осъден и професор Михаил Арнаудов, а преди това вече е ликвидиран професор Станишев, един от най-големите наши хирурзи. И професора ми разказа следното. В: Той лично ви го разказа? Веска: Лично, на тази среща у Славянови. Всичко това той лично ми го е разказал. Казва: "Отивам в пансиона" (така нарича той затвора) в строг тъмничен затвор, значи в килия без всякакво осветление. И той ми каза така: "Г-це Величкова, ако някога някъде трябва да си положа главата на дръвника за някого, това ще бъде Пинкас". Казвам: "Кой е този Пинкас?" Каза: "Той е директора на затвора, евреин. Още на другия ден, когато аз постъпих в затвора, той ме посети и ме попита, каза: "Моите уважения, г-н проф. Консулов, към вас. Вие сте известен като голям учен на България в Европа и по целия свят и сега когато вие сте в един институт, който оглавявам аз, бих желал да направя вашия престой в него колкото може по-удобен. Кажете ми от какво се нуждаете?" И професора му казал: "Благодаря ви за вашето внимание, вие знаете, че един учен не може без светлина. Ако може в моята килия да поставите крушка електрическа". "Разбира се, казва, ще бъде." "И втората ми молба е, ако може да разрешите моите близки да ме посещават в затвора, да ми носят книги от моята домашна библиотека." И каза: "Действително, още на другия ден, най-акуратно моята килия беше снабдена с електрическа крушка". Казва: "Интересно, че аз започнах да изучавам живота на дървениците. Е, ще кажете, дървеница. Ако наблюдавате живота на дървениците ще видите, че всяка дървеница има специфичен начин и знание, по който да всмуква храната от стената". Много интересно, той като биолог има много набито око в това отношение. В това време той преживява една друга трагедия. Неговата съпруга, когато се връща от едно посещение при него в затвора, на Лъвовия мост бива прегазена от една съветска тежка товарна кола. Преживява и това нещо и всичките тези преживелици вече го разтърсват и той търси в себе си някаква опора и си спомня, че има един приятел Боян Боев, който е от Бялото Братство. Минава известно време в България пристига съветския академик Державин. Просто като че ли от Бога изпратен човек. Идвайки в България задава въпроса на новодошлите властници: "Къде е професор Станишев?" "Ликвидираха го." "Как ликвидирахте, един хирург като професор Станишев не се създава лесно". "Грешка." "Къде е професор Арнаудов?" "В затвора." "Как в затвора? Един литератор като него, той е светило в литературната наука! Трябва да го освободите. Къде е професор Консулов? Едно светило в областта на естествените науки. Тези хора трябва да бъдат освободени." И така професора излиза от затвора, безспорно не може да бъде реабилитиран като професор, но понеже е много способен, той става технически ръководител на една фабрика "Ерц", в която се обработва слюда. Тази фабрика "Ерц" по-рано е била притежание на германско дружество, което обаче е експлоатирало българската суровина, взимало да я обработва в Германия и от там продават на България на скъпа и прескъпа цена изолационни материали за електроуреди. Професорът издига тази индустрия така, че той изнамери лепила, с които да се лепи слюдата така, че тука вече произвеждаха всичките изолационни материали: плочи, за тръби, такива пак плоскости от слюда и така нашето механично производство вече беше на световна висота и конкурираше на световния пазар изделията в тази област. И той, в това време обаче чете извънредно много литература. В самия затвор научава сам английски език и когато е ходил така по екскурзии той им е цитирал, той познаваше не само научната литература, той познаваше и художествената литература. Той им е цитирал Браунинг, Тенисън и други английски поети. В това време, когато той работи във фабрика "Ерц" като много добър технически ръководител, ценен много от самото ръководство на фабриката, което се състоеше от руснаци, понеже това беше по време на СССР, го беше направил свое държавно предприятие, имаше само свои хора, между които имаше хора от СССР и хора от старите руснаци, които бяха дошли през революцията тука. И те извънредно много ценяха професор Консулов. Той в това време, четейки и медицинска литература като биолог изнамира начин, по който би могло да се помогне, поне в началните стадии, на някои страдащи от рак и други болести. Започва да лекува чрез суровоядство страдащи от рак главно. Доколкото зная той е помогнал на една близка на Вълко Червенков, обаче абсолютно безкористно е работил в това отношение. Той е казвал на своите пациенти: "Не ми давайте никакви пари, но най-съвестно отбелязвайте в един дневник как протича вашето оздравяване, какви изменения, какви промени добри констатирате след като изпълнявате моите рецепти съвестно". И той насъби-ра така един много голям материал в това отношение и властта решава да му даде кабинет в Исул, за да може там и да лекува и да практикува своя начин на лечение, но може би тука имало една скрита, подла цел, която после проличава. Негов асистент в работата някакъв си лекар, който на-безскру-пулно е ползвал неговите рецепти, в своя дом е лекувал по този начин като е взимал огромни възнаграждения срещу медицинската услуга, която е правел. Независимо от всичко и блюстители на закона решават, че професор Консулов няма никакво право като биолог, без да има диплом за лекар по медицина, да лекува. И решават направо да го линчуват и в София, в една от големите зали, мисля че е било в Исул, моя братовчедка зъболекарка е присъствала на това събрание, го заставят да изложи начина, по който той лекува и защо лекува. Той започва да говори, от аудиторията се наддават зли гласове: "Шарлатанин, мошеник". Само един единствен, не знам кой е бил, комунист някакъв, който го е защитил. Обаче в момента професорът припада. Втори път пак по същия начин го линчуват. Но преди това той намира вече брат Боев, с когото много добре се запознава, брат Боев го приобщава към Словото на Учителя. Професор Консулов приема Словото на Учителя като топъл хляб за своята вече изстрадала душа, разбира го в дълбочините, даже когато е бил в Исул, са го питали: "Професоре, какво е вашето мнение за Бялото братство?" Той казва: "Това е единственото Братство, което ще спаси света от всичките му страдания. Това е едно Братство, чийто живот протича в духът на най-висшите нравствени принципи". Те го улавят и тука. И професор Консулов заболява тежко от аде-ном на простатата и понеже след операцията конците, с които вече трябва да зашият раната са некачествени, той получава отравяне, сепсис и зная, това вече ще ви го кажа на вас открито, досега съм го пазила в тайна, понеже така ми каза брат Георги Томалевски, който е ходил да го навестява. Когато вече разбира, че наближава края на неговия живот, той казва на брат Томалевски: "Дай ми да ти целуна ръката, все едно, че целувам ръката на Учителя". След това той си заминал. В: Какво нещо е човешкия път! Веска: Какъв оригинален, интересен път. Питал: "Къде е Боян, къде е моя приятел Боян". Това бяха в последните му години най-топлите думи, които отправяше към един човек, когото познава от младини. В: Аз си спомням, че са ми разказвали възрастните приятели, че Учителят на времето е казал: "Трябваше да дойдат много хора, учени, интелигентни хора, те бяха дошли в България, за да дойдат на Изгрева, но се страхуваха от общественото мнение". Веска: Мнение, да. Сега аз знам такъв случай, че Той, Учителят, на много от нашите културни, събудени така, даровити хора е отправил послание, писма, покана. Но не дойдоха. В: Консулов има написана книга срещу Учителя и беше издигната като знаме в борбата им срещу Учителя. Веска: За съжаление. Това е пътят на отклонената душа, заблудената душа, тръгнала по погрешен път.

Преминава през страдания, разочарования, докато му се пробуди съзнанието за Истинския път. А той е в Словото на Учителя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×